Решение № 11871 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., [ЕГН], чрез адв. Л. Янчев, против Решение 789/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 160/2024 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд по приложението на ЗМДТ. Твърди, че през процесните данъчни периоди недвижимият имот е използван като жилищен и дължимите публични общински задължения в тази връзка са платени своевременно. Счита, че служителите на общинската приходна администрация незаконосъобразно са преизчислили размера на задълженията въз основа на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ в края на 2023 г. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен изцяло или частично по отношение на задълженията за такса смет. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на разноските. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита на процесуалния представител по електронен път от 14.10.2024 г. Ответната страна директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца, чрез юрк. Стоянов, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по аргументи в писмен отговор от 27.05.2024 г. и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на наведените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид релевираните доводи в жалбата, доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 3892-91/05.01.2024 г., издаден от младши експерт в дирекция МДТ, потвърден с Решение от 08.02.2024 г. на директора на Дирекция МДТ при Община Враца, с който на М. Д. за периодите от 2019 г. до 2023 г. са установени за довнасяне задължения за ДНИ в общ размер на 435,53 лв. и лихви в размер на 116,28 лв. и за ТБО в общ размер на 2 908,84 лв. и лихви в размер на 781,39 лв., отнасящи се до недвижими имоти с партиден 6106171983003 земя и сграда в гр. Враца, [улица]. От фактическа страна решаващият съд е посочил документите към административната преписка, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателя върху недвижимия имот. Процесният АУЗ е издаден във връзка с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 6054/13.11.2023 г., с която е приложена скица на поземлен имот 15-990259-15.09.2023 г. и удостоверение 37/28.06.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V категория: Градински център и магазин за спортни стоки, съоръжения и спортна зала. Етапно изпълнение: I етап магазин за спортни стоки и съоръжения, II етап градински център. По искане на жалбоподателя в с.з. на 01.04.2024 г. са разпитани свидетелите Д. Н. и Т. Н., чиито показания са обобщени в констативната част на съдебното решение. След извършена проверка първоинстанционният съд е потвърдил валидността на АУЗ като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 вр. чл. 4, ал.ал. 1-5 ЗМДТ, надлежно оправомощен със заповед на кмета на Община Враца, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По същество съдът е обосновал заключение за правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗМДТ и е отхвърлил оспорването. Съгласно изложените мотиви, пропускът в АУЗ да бъде посочен механизмът на изчисляване на дължимите данък/такса, не се отразява върху законосъобразността на същия. Подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта. Жалбоподателят е бил уведомен своевременно за издадения АУЗ, предоставена му е възможност да го обжалва и същият е сторил това. С оглед на фактите М. Д. се явява задължено лице по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 64 ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО върху данъчна оценка за недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Начинът на определяне и размерът на данъчната оценка не са предмет на настоящото производство, доколкото релевантен за правилното решаване на спора е само размерът, посочен от административния орган. Въз основа на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, скица за имота и удостоверението за въвеждане в експлоатация, решаващият съд е приел, че установените задължения по АУЗ представляват разликата между платените суми за имота, като жилищен и доначислената сума за имота, като нежилищен. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че общината не е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за имота са отхвърлени като неоснователни. По отношение услугата сметосъбиране и сметоизвозване решаващият съд е уточнил, че в началото на 2018 г. жалбоподателят е подал заявление относно доставка на съдове за битови отпадъци, като му е отказано с мотив за създадена нова организация на процеса от индивидуални кофи се е преминало на общи съдове за ползване. В тази насока свидетелските показания не опровергават събраните данни, че на улицата има поставени общи съдове за събиране на смет. Ноторно известният факт, че на [улица]има разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци дава възможност на жалбоподателя да ползва същите. Освен това в интернет сайта на Община Враца е поместена подробна схема на разположените съдове за разделно събиране, а от 2023 г. в близост до паркови площи се разполагат и контейнери (кафяви) по проекта Зелени градински отпадъци, които също са на разположение на задълженото лице. Обжалваното решение на Административен съд Враца е валидно, допустимо, но неправилно и необосновано. Основателни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалноправната уредба от страна на първоинстанционния съд, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позоваването на ноторно известни за съдебния състав факти и направените заключения в тази връзка противоречат на изискването за мотивираност на решението по съществото на спора чл. 172а, ал. 2 АПК. Изпълнението на задълженията за съвкупна преценка на фактите, становищата на страните и за излагане на правни изводи по спорните въпроси, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ, в приложимата редакция, са предвидени изключенията, при които не се събира такса. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, с които е обосновал искането си за заплащане на дължимите ДНИ и ТБО по основание и размер. Негово е задължението да докаже, че имотът на задълженото лице се намира в съответната територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая с административната преписка и в хода на делото ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на заключението, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са били престирани. Съдът е обосновал извода си за дължимост на ТБО за всички процесни периоди от 2019 г. до 2023 г., като се е позовал на писмото-отговор на Община Враца от 20.04.2018 г. Обстоятелствата във връзка с постъпилото в Община Враца заявление вх. 9400-0-1652/30.01.2018 г. от М. Д. с искане за доставка на съдове за битови отпадъци, не са изследвани или обсъдени. От получения отговор с рег. 9400-0-1652(1)/20.04.18 става ясно единствено, че на [улица]е била създадена нова организация за сметосъбиране и сметоизвозване, като от индивидуални кофи се преминава на общи съдове за ползване. Т.е. за нито един от процесните периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. не са налице доказателства за изпълнение на услугите на територията на Община Враца договори за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване, ползване и поддържане на депа за битови отпадъци, планове, отчетни графици, протоколи, констативни актове и пр. Фактът, че в производството пред административния съд не са събрани дори заповедите на кмета на Община Враца, с които се определят границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ, затвърждава извода за постановяване на оспореното решение при неизяснена фактическа обстановка. В тази насока е недопустимо крайните изводи да се основават на информация от интернет сайта на Община Враца, която съдът е проверил и анализирал самостоятелно. Представянето на заповедите с отговора на касационната жалба не санира пропуска, предвид забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция на този етап от процеса. В обобщение, обжалваното съдебно решение като неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка по делото, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи в пълен обем процесуалните задължения на контролна инстанция по същество. При този изход на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,