Решение № 16075 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2010 г.

Решение № 16075 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД гр. София срещу решение № 632/30.06.2009 г., постановено по преписка № КЗК-741/2007 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставена без уважение молбата на дружеството, поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от Закона за защита на конкуренцията, отменен (ЗЗК отм.) от страна на "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната му и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по същество, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Българска телекомуникационна компания" АД, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 4278/31.03.2010 г. на ВАС, Седмо отделение по адм. дело № 10050/2009 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. С решение № 12223/20.10.2010 г. на ВАС, Петчленен състав - Втора колегия е отменено цитираното по-горе решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Производството пред КЗК е образувано по молба на "Мобилтел" ЕАД, с искане за установяване на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм. от страна на "БТК" АД, във връзка с приети от последното Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули (Общите условия /ОУ/), чрез които се налагат необосновано високи цени за съвместно ползване за определени услуги; за достъп и контрол при инсталиране на оборудване; нови цени и т.н., необосновани търговски условия и дискриминационни условия спрямо "Мобилтел" ЕАД. С обжалваното решение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение молбата на жалбоподателя срещу "БТК" АД поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм. По делото няма спор за факти. Установено е, че с решение № 721/10.05.2007 г. Комисията за регулиране на съобщенията е одобрила Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули. Решението е атакувано пред Върховния административен съд и с решение по адм. д. № 9645/2007 г. на ВАС са отхвърлени всички оспорвания. Съдебният акт е потвърден от касационния петчленен състав на ВАС. След идентификация на страните по спора и извършеното проучване с оглед твърденията на жалбоподателя, КЗК е констатирала продуктовите и географски граници на съответния пазар - услугата "предоставяне за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули", с географски граници, съвпадащи с местоположението на съответните обекти, обхващащ всички точки, на които са разположени, както обектите на "БТК" АД, така и всички други обекти, принадлежащи на други предприятия на съответната географска точка. КЗК е приела, че "БТК" АД има господстващо положение на пазара на услуги по предоставяне за ползване на свои помещения, съоръжения и кули по смисъла на чл. 17 от ЗЗК отм., а приетите от "БТК" АД Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с Решение № 721/10.05.2007 г. и са приложими въпреки обжалването им по съдебен ред, но не са прилагани нито след одобряването им от КРС, нито към момента на произнасяне на КЗК, при което и с изготвянето им не е извършено нарушение на чл. 18 от ЗЗК отм. Изложени са мотиви, че цените са определени на принципа на разходоориентираност, а разбиването на дейностите, извършвани от "БТК" АД при предоставяне на съвместно ползване в самостоятелни услуги и определянето на самостоятелни цени на база разходите за тези дейности не противоречи на ЗЗК отм. Прието е също, че с диференцирането на цените за услугите "достъп и контрол при инсталиране на оборудване" и "достъп до съоръженията при прекратяване на услугата" не се налагат нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм.; цените по т. 7.3.1., б. "б" и т. 7.3.3, б. "в" от Общите условия са определени за различни услуги и определянето на цена за охрана на обекти за съвместно ползване не представляват нелоялни търговски условия. По отношение на правата на "БТК" АД да съгласува и изисква коригиране на работни проекти, както и тези по т. 4.4, т. 12 и т. 5.1.2 административният орган е приел, че същите не представляват нелоялни търговски условия. В решението на КЗК са изложени доводи, че клаузите по т. 3.6 от Общите условия не създават административни и др. пречки на предприятията искащи съвместно ползване и изискването за подаване на заявка за такова ползване и изготвянето на нарочен образец не представлява нелоялно търговски условие. По отношение на забраната по чл. 18, т. 3 от ЗЗК отм. изводът на КЗК е, че при извършеното проучване не са установени клаузи, които да възлагат задължения на "Мобилтел" ЕАД, при липса на еквивалентно задължение от страна на "БТК Мобайл" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че решението на комисията е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания - неоснователни. Действащият специален Закон за електронните съобщения е обнародван на 22.05.2007 г., а към датата на одобряване на Общите условия от КРС на 10.05. 2007 г. в действие е Законът за далекосъобщенията (ЗД), който налага на "БТК" АД специфични задължения във връзка със съвместното ползване. Несъмнен е изводът, че това дружество е предприятие с господстващо положение на очертания специфичен продуктов пазар съгласно чл. 17 от ЗЗК (отм). Съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗК (отм.) възпроизвежда възприетото от Съда на Европейската общност определение на понятието "господстващо положение". Дейността на предприятията е регулирана от Закона за далекосъобщенията (отм), Общите условия, одобрени от КРС, както и решенията на регулаторния орган във връзка с правомощията му по регулирането на специфичните обществени отношения и в изпълнение целта на ЗД (отм) по чл. 2, т. 1 от този закон. Доколкото в жалбата е очертан предметът на проверката за законосъобразност на решението на Комисията за защита на конкуренцията, съдът приема следното: Поведението на предприятията в настоящия казус се анализира с оглед разпоредбите на приложимия към 10.05.2007 г. Закон за далекосъобщенията (отм.), който регулира обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията. Тези отношения се санкционират от КРС, на когото по закон е вменена такава регулаторна функция и те не могат да се разглеждат на плоскостта на забраната по чл. 18 от ЗЗК (отм.). Именно в изпълнение на предоставените и правомощия КРС се е произнесла по всички въпроси, повдигнати в жалбата и пред КЗК от дружеството, които са предмет на разглеждане и одобрение от регулаторния орган по далекосъобщенията. В неговите правомощия е и упражняването на контрол по спазване на дадените предписания или одобрените условия. Като е приела, че сочените от сдруженията нарушения на Общите условия са одобрени от КРС и санкционирани от съда и липсват каквито и да са данни за действително нарушаване забраната на чл. 18 от ЗЗК (отм.), Комисията е постановила законосъобразен административен акт. Още повече, че по част от същите доводи върховният административен съд се е произнесъл по законосъобразността на решение № 721/2007 г. на КРС. Жалбоподателят сочи, че твърдяните пред КЗК нарушения на съответните точки от ОУ нарушават конкуренцията и водят до злоупотреба с господстващо положение от страна на "БТК" АД. Липсва каквото и да е конкретно фактическо проявление на тези твърдения. Заложените изисквания в Общите условия са проверени от КРС и голямата част от тях са изисквания, въведени със самия Закон за далекосъобщенията. Тези изисквания категорично не сочат на злоупотреба от господстващото предприятие. С решение № 721/10.05.2007 г. на КРС са одобрени Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули. Изложените в настоящата жалба доводи на "Мобилтел" АД засягат обществени отношения, регулирани от специализиран държавен орган и на всички доводи КЗК е дала аргументиран анализ. Последните не могат да бъдат предмет на разследване и санкциониране по реда на ЗЗК (отм). В този смисъл съдът счита, че "БТК" АД не следва да отговаря за предложените и одобрени условия от секторния регулатор, приети по предвидения в ЗД (отм.) ред и санкционирани от съда. Поради това приема за неоснователни възраженията за налагане на прекомерни цени от страна на господстващото предприятие или налагане на нелоялни търговски условия. В тази насока изводите на Комисията за защита на конкуренцията са съответни на материалния закон. Следва да се посочи също, че нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) изисква доказване на конкретно поведение с цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. Самият жалбоподател твърди, че оспорените позиции са заложени в Общите условия и одобрени от КРС. А последната се ръководи в дейността си от принципа за осигуряване баланс между интересите на предприятията и потребителите. Анализът на въведените със закон правомощия на КРС и заложените в чл. 2 от ЗД (отм.) цели налага извод, че членовете на дружеството - жалбоподател следва да действат в рамките на предоставените им права при съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули и съобразно одобрените условия на КРС. Комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложенията на всички оператори, а да намира баланса при обсъждане и одобряване на ОУ, което е проява на регулаторната й функция на специфичния пазар. Забраната за злоупотреба с монополно или господстващо положение изисква установяване на трайна тенденция към изкривяване на нормалното и ефективно функциониране на пазара. В случая оспорените точки от ОУ произтичат от регулираните обществени отношения между сдруженията и господстващото предприятие, скрепени с одобрението на КРС. Тези условия не са в противоречие с изискването за добросъвестност и не нарушават равновесието между правата и задълженията на жалбоподателя и "БТК" АД, контролирани от КРС. По делото не е установено тенденциозно поведение на предприятието, нито е доказано такова поведение. Евентуално конкретна проявна форма на злоупотреба от страна на "БТК" АД в нарушение на Общите условия би могла да бъде предмет на обсъждане в рамките на производството по защита на лоялната конкуренция. Не всяко увреждане интересите на предприятията или/и на потребителите може да се квалифицира като злоупотреба с права на основата на недобросъвестното стопанско поведение, а само тези действия, които водят до злоупотреба с пазарна власт и до деформация на конкурентната среда. Съобразно практиката на СЕО за необосновано висока цена, обект на анализ е установяване себестойността на всяка от предлаганите от господстващото предприятие услуги във връзка със съвместното ползване на помещения, съоръжения и кули; съпоставяне на тази себестойност с определените цени на съответните услуги, за да се установи дали е калкулиран прекомерно висок марж на печалба. Тези въпроси са изследвани от секторния регулатор при приемането на решение № 721 от 10.05.2007 г. на КРС, а в последствие законосъобразността на това решение е проверена и от ВАС. Фактът, че цените са разходоориентирани, означава че те не са прекомерно високи, тъй като печалбата заложена в тях е обичайната за тази дейност. Неоснователно е и твърдението за налагане на нелоялни търговски условия. Както вече се посочи, Общите условия са предложени от господстващо предприятие, но скрепени с одобрението на секторния регулатор. В процеса по ободряването им, регламентиран в специалния закон, са участвали и заинтересованите оператори, които са имали възможност активно да възразяват и подлагат на обсъждане спорните точки. В тази насока настоящият състав споделя изцяло изводите на КЗК. С одобрените условия се създадат само общите правила на взаимоотношенията между ползвателите и господстващото предприятие. С влязъл в сила съдебен акт тези правила са приети за законосъобразни, което включва и съответствието им с целта на специалния закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от КЗК съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в преформулиране на въпросите по назначената комплексна счетоводно - икономическа - техническа експертиза. Обстоятелството, че експертизата е поискана от жалбоподателя и че разходите са за негова сметка, не задължава административния орган да постави на експерта въпросите така, както са формулирани от страната. В правомощията на КЗК е да преформулира въпросите или да зададе само онези въпроси, отговорите на които биха довели до изясняването на релевантни факти и обстоятелства. Вещите лица са отговорили изчерпателно, ясно, точно и обосновано на поставените въпроси. Оспорването на заключението от страните в производството пред КЗК не е пречка същото да бъде приобщено към доказателствата по преписката. Целта на експертизата е не да се отговори на всички поставени от жалбоподателя въпроси, а само на онези, които са относими към спора, както и да се съберат доказателства от икономическо и техническо естество, по отношение на които комисията не разполага със специални знания. По преписката са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по конкретния случай. Ето защо преформулирането на въпросите не е довело нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за противоречие на решението с материално правните разпоредби. Обстоятелството, дали определените от БТК цени са в съответствие със Системата за определяне на разходите или не са, е ирелевантно в конкретния случай, тъй като в закона няма изискване цените за съвместно ползване на помещения и съоръжения да се определят съобразно тази система. Съгласно чл. 216, ал. 2 ЗД отм. цените на услугите по чл. 215, ал. 1, т. 2 и 5 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от комисията система за определяне на разходите. А съгласно чл. 215, ал. 1 цените за съвместно ползване на помещения и съоръжения, регулирани от КРС са посочени в т. 6, следователно за тях не се прилага разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗД отм. От друга страна, въпросът дали цените са разходно ориентирани, е обсъден и решен в мотивите на влязлото в сила решение № 149/6.01.2009 г. на ВАС по адм. дело № 9645/2007 г., оставено в сила с решение № 9246/2009 г. по адм. дело № 6478/2009 г. на петчленен състав на ВАС. Мотивите на съдебното решение имат доказателствена сила относно потвърдените или отречени в тях факт. Тази доказателствена сила се преценява от съда съобразно доказателствата по делото, може да се оборва инцидентно с всякакви доказателствени средства. В конкретния случай обаче доказателствената сила на мотивите на цитираното по-горе съдебно решение не е оборена с други доказателствени средства, не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа за разходноориентираност при определени на цените в ОУ. Жалбоподателят е оттеглил единственото свое доказателствено искане за назначаване на счетоводна експертиза и не е направил никакви други доказателствени искания. Ето защо настоящата инстанция намира за доказан факта на разходноориентираност на определените цени в ОУ, одобрени от КРС. Изложеното по-горе налага извод за обоснованост на определените от БТК цени, с оглед обстоятелството, че същите са разходноориентирани. Ето защо неоснователно е възражението за налагане на необосновани търговски условия от страна на БТК, изразяващи се в нарушение на принципа за разходноориентираност, при приемането на цени за определени услуги. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че услугите посочени в т. 7.3.1 б. "а" - "проучване на възможност за предоставяне на съвместно ползване" и в б. "б" от ОУ - "организиране на услугата" "всъщност представляват една и съща услуга". Законосъобразен и мотивиран е извода на КЗК, че "организирането на услугата" включва в себе си разходите по дейности, които са последващи спрямо предварителното проучване, следователно предвиждането на две отделни услуги не е необосновано търговско условие. Този извод не е опроверган и в настоящото съдебно производство. Законосъобразен е и изводът на КЗК, че при определянето на цени за различни услуги и с тяхното диференциране не се налагат нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 18, т. 1 ЗЗК отм. Правилно КЗК е счела, че разбиването на дейностите, извършвани от "БТК" АД в самостоятелни услуги и определянето на самостоятелни цени на база разходите за тези дейности не противоречи на ЗЗК отм. Не се опровергаха в настоящото производство и изводите на КЗК за обоснованост на цените за токово захранване - първоначална цена и допълнителна услуга, както и на цената за осигуряване на охрана. Твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с никакви доказателства, които да оборват изводите на КЗК в тази насока. Недоказано е и твърдението за налагане на необосновано условие, изразяващо се в определяне на срокове за предоставяне на съвместно ползване. Сравнението на сроковете по Допълнителното споразумение между БТК и Мобилтел от 2003 г. с тези от Общите условия действително е некоректно, тъй като Общите условия въвеждат единен режим за всички далекосъобщителни оператори, желаещи да ползват обекти на БТК за колокиране на оборудване, а допълнителното споразумение се е отнасяло само за Мобилтел като оператор, ползващ обектите на БТК. Правилен е извода на КЗК, че посочените срокове за разглеждане на заявката за преценка на физическата възможност за съвместно ползване /15 дни/, за изпращане на покана за среща с представители на оператора /3 дни/, за отговор за съгласуване допустимостта на параметрите на работния проект /45 дни/, за писмено уведомяване на оператора за наличието на техническа възможност за съвместно ползване /15 дни от отговора/, са съобразени с вътрешните процедури, човешки ресурси и интензитет на заявленията за съвместно ползване, с оглед на което не са необосновано дълги. Те са регламентирани като максимални срокове, което означава, че услугата може да се предостави преди изтичане на срока. Не може да се приеме за доказано и твърдението на жалбоподателя, че срокът от 60 работни дни за извършване на строеж от оператора е необосновано кратък. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че строежът обективно не би могъл да се извърши в този срок. Следва да се има в предвид и факта, че е предвидена възможност за страните по съвместното ползване писмено да договорят друг срок. Предвиденият срок не може да са сравнява със срока определен в разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, съгласно която, разрешението за строеж губи своето правно действие, когато в продължение на три години от неговото издаване не е започнало строителство. В случая предвиденият по-кратък срок е гаранция за правата на всички оператори, желаещи да ползват услугата. В случай, че заявителят не извърши строителството в срок, след изтичане на срока, БТК има възможност да предостави запазения ресурс за ползване на друг заявител. Неоснователно е и твърдението за въвеждане от страна на БТК на необосновани търговски условия чрез дейностите в т. 3.6 /от 3.6.1 до 3.6.7/. В ОУ в т. 3.1 до 3.5 са изброени услугите, за съвместно ползване, които БТК предоставя. А в т. 3.6 са отразени дейностите, които се извършват във връзка с предоставянето на тези услуги и описват на кратко процедурата по предоставяне на съвместно ползване. Това не са нови или допълнителни дейности, различни от посочените в т. 4, т. 5, т. 9 и т. 10 процедури, те са включени в предвидената процедурата, с оглед на което не може да се приеме, че създават административни пречки пред предприятията. Наличието на три хипотези, в които се подава допълнителна заявка за съвместно ползване не представлява нелоялно търговско условие. БТК не е вложила различно съдържание в понятието "строително-монтажни работи" в сравнение със смисъла, който е вложен в разпоредбата на § 5, т. 40 ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба "строително монтажни работи" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Същото значение на понятието "строително монтажни работи/ СМР/" е вложено и в разпоредбата на т. 20.18 от ОУ, която преповтаря цитираната по-горе разпоредба дословно. Именно по смисъла на ЗУТ "строеж" и "строително-монтажни работи" са различни понятия. Легалното определение за строеж е дадено в § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а на СМР в т. 40 на § 5 ДР на ЗУТ. С оглед на което неоснователно е твърдението, че БТК са извадили СМР от понятието "строеж". При положение, че "строеж" и "СМР" по смисъла на ЗУТ са различни дейности, няма пречка да са предвидени самостоятелни и отделни заявки за всяка една от тези дейности в ОУ. Ето защо не може да се приеме, че процедурата е ненужно обременена. Относно разпоредбата на т. 4.2 от ОУ, настоящата инстанция намира че същата не представлява нелоялно търговско условие по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗК отм. Тази разпоредба предвижда, че ако образецът на заявка е непълен или не е попълнен правилно, БТК дава подходящ срок, не по-малко от 10 и не повече от 30 дни, за отстраняване на недостатъците. В случай че те не бъдат отстранени в срок процедурата се прекратява. Тази разпоредба е изцяло в полза на операторите, тъй като им се дава допълнителна възможност да поправят недостатъците на подадената заявка. Нелоялно търговско условие щеше да е налице при липса на такава допълнителна възможност - ако при неправилно попълнена заявка, БТК директно прекратяваше процедурата. Законосъобразен е изводът на КЗК, че възможността БТК да съгласува и да иска коригиране на проекта, е с оглед необходимостта да се осигури физическа и техническа възможност за ползване на услугата, като същевременно се гарантират правата на останалите оператори, колокирали оборудване в обекта. Това право на БТК в никакъв случай не дублира или изземва функциите на органите по ЗУТ, извършващи одобряване и съгласуване на проекти, ето защо същото не представлява нелоялно търговско условие. Настоящата инстанция приема изцяло извода, до който е достигнала КЗК по отношение на оценката за техническа възможност за предоставяне на съвместно ползване и съответствие на съоръженията със стандартите, установени от ОУ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че техническата възможност се преценява от БТК два пъти - веднъж по т. 4.4 и след това по т. 5.1 от ОУ. При анализа на т. 4.4 се установява, че при подаване на заявката, БТК преценява наличието на физическа възможност и съответствието на съоръженията със стандартите, установени от ОУ. А т. 5.1 от ОУ регламентира оценката на техническата възможност за предоставяне на съвместно ползване, която се прави след получаване на работния проект и съгласуването му от БТК. Т. е. не е налице твърдяното от жалбоподателя нелоялно търговско условие. Обстоятелството, че КЗК погрешно в мотивите на решението по т. 2/ по отношение на услугите по т. 7.3.1 от ОУ е посочила "при наличие на техническа възможност", вместо "физическа възможност" не променя извода за липса на нелоялно търговско условие /преценяване на техническата възможност от БТК два пъти/. Настоящата инстанция не приема довода на Мобилтел ЕАД, че определения в т. 12 от ОУ срок на 90-дневно предизвестие при едностранно прекратяване на договора от страна на оператора, при липса на виновно неизпълнение на БТК, е необосновано дълъг. Това е една допълнителна възможност, която е предвидена само за оператора. БТК няма право да прекратява едностранно договора с предизвестие, без да е необходимо неизпълнение на оператора по договора. Този по-дълъг срок е свързан с необходимостта БТК да планира и организира съвместно ползване съобразно правата на всички оператори, които са колокирали или са изявили желание да колокират оборудване в даден обект. Законосъобразен и в съответствие със събраните по преписката доказателства е и изводът на административния орган, че въведения минимален срок за ползване на услугата от 1 г. и невъзможността в рамките на този срок договорът да се прекрати по желание на оператора, не представлява необосновано търговско условие. Посочените от Мобилтел обекти на БТК за колокиране на оборудване притежават уникални характеристики, определящи ги като "съществено съоръжение". Ето защо за Мобилтел не е налице възможност да колокира оборудването си в други обекти. С оглед на горното правилен е извода на КЗК, че въведеният минимален срок за ползване не може да увреди оператора, тъй като от една страна колокирането на оборудване в тези обекти е предварително планирано с оглед нуждите на оператора, а от друга - на практика операторът няма алтернативна възможност за колокиране в същия район. Не без значение е и обстоятелството, че този срок дава възможност на БТК да планира оптимално използване на ограничения ресурс. Законосъобразен е и извода на КЗК, че правото на БТК да обжалва разрешението за строеж произтича от разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, в качеството му на заинтересовано лице и Общите условия не могат да изключат действието на тази разпоредба по отношение на БТК. Разпоредбата на т. 5.1.2 от ОУ предвижда, че индивидуалният договор се сключва след влизане в сила на разрешението за строеж. Горната разпоредба е в съответствие с правилата на ЗУТ и АПК, тъй като изпълнението на строежа не може да започне преди да е налице влязло в сила разрешение за строеж /арг. от чл. 157, ал. 2 ЗУТ/. Ето защо цитираната разпоредба от ОУ не представлява необосновано търговско условие. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че доводите, твърденията и възраженията на Мобилтел ЕАД, изложени в жалбата са изцяло неоснователни и недоказани. В съответствие с доказателствата по делото правилно КЗК е приела за недоказани твърденията на "Мобилтел" ЕАД за извършени нарушения на чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм., от страна на "БТК" АД, като настоящият състав споделя изцяло изложените от Комисията мотиви. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 1 - т. 5 АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. Предвид горното Върховният административен съд счита, че жалбата на "Мобилтел" ЕАД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на КЗК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на "БТК" АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение