Решение № 1748 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2012 г.

Решение № 1748 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Михайлова Костадинова, гр. Бургас, против Решение № 1422/02.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1895/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Светла Костадинова против Заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011 г., издадена от началника на РДНСК-ЮИР, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Едноетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ ХХI-1609, 1610 в кв. 94 по плана на гр. Бургас, ЦГЧ, с административен адрес ул. "Рилска", № 25А. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства, което е довело до формирането на неверни правни изводи. Предмет на процесната заповед е незаконен строеж - "едноетажна жилищна сграда". Решаващият съд изцяло е стъпил върху обстоятелството, че за процесния обект е било искано по реда на § 184, ал. 2 ЗИД ЗУТ узаконяване, което е било сторено и заповедта в последствие е била отменена, като решението в тази връзка е потвърдено то ВАС. Съдът е пропуснал, обаче, че узаконяването е искано за "основен ремонт на жилищна сграда" като в последствие направеното узаконяване е отменено, тъй като е прието че не е налице съгласието на останалите съсобственици (по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ), както и че извършеният ремонт не попада в приложното поле на чл. 53 ЗУТ, тъй като има изградени нови носещи конструкции и нов покрив. Съобразно приетата СТЕ процесната сграда е строена през 1920 г. със стопанско предназначение като е преустроена през 1960 г. в жилищна, както се ползва и към настоящия момент. В сградата са обособени три жилища като процесното е източното жилище. Вещото лице е установило още, че сградата със същите параметри е нанесена в КП през 1981 г. и извършеният ремонт включва подмяна на дървената покривна конструкция и препокриване с керемиди, частично вътрешно преустройство, без да се засяга конструкцията, нова дограма, топлоизолация. Видно от КА № 49/14.08.2003 г., приобщен към доказателствата по делото също се говори за основен ремонт с подмяна на покривна конструкция и частично изпълнение на конструктивни елементи. Основен ремонт е отразен и в констативния протокол от 25.08.2009 г. на Община Бургас като в проекта - заснемане, изготвен във връзка с отмененото узаконяване са описани конкретно кои части от носещи конструктивни елементи са възстановявани и в каква степен, както и подменената покривна конструкция. Нито едно от наличните по делото доказателства не установява по безспорен начин, че се касае за изцяло нов строеж, както не веднъж е твърдяла сигнализаторката и която теза неоснователно е възприел административният орган при изготвяне на заповедта, предмет на обжалване в настоящия процес. От изложеното се налага правният извод, че атакуваният административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - игнорирайки фактите и обстоятелствата, административният орган е направил неправилни изводи, довели до погрешна правна квалификация. Налице е противоречие с приложимите в конкретния казус материално-правни разпоредби, което от своя страна е лишило адресата на атакувания акт от релевантна правна защита. При извършената проверка ноторно е, че е ставало въпрос за основен ремонт на съществуваща сграда, а не за изцяло нов строеж. Неотделяйки спорното от безспорното, неустановявайки кое от процесната сграда е ново и кое е запазено от преди това съществувалата сграда органът е изготвил неправилен акт постановявайки събарянето на цялата постройка. Заповед № ДК-02-ЮИР-133/07.07.2011 г., като незаконосъобразна е следвало да бъде отменена от решаващия съд. АС Бургас е следвало да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и да обсъди всички относими доказателства, изясняващи делото от фактическа страна. Това той не е сторил, което е довело до постановяването на необосновано решение, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Като го е потвърдил решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед да бъде отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав