Решение № 79 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 182/2014 г.

Решение № 79 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 182/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо от ГПК. Образувано е по молба на Едноличен търговец " К. - 13 - Ц. Ц." за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо ГПК, на влязло в сила решение № 739, постановено на 26.02.2013 г. по гр. д. № 8175/2012 г. от Варненски районен съд, ГК, 30 състав, с което молителят е осъден да заплати на Б. и И. при Б., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумите 7605, 44 лв. - неиздължена наемна цена и 405,08 лв. - стойноста на консумирана в обекта електрическа енергия, както и на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 1480,18 лв., обезщетение за забава в издължаване на първата и сумата от 189,03 лв. -обезщетение за забава в издължаване на втората главница. По основанието на исканата отмяна - чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. първо ГПК - молителят се позовава на нередовно призоваване в хода на съдебното производство, тъй като призовка, придружена от исковата молба и приложенията към същата, както и допълнителна молба - уточнение, са изпратени на неточен адрес по седалището на търговеца, при това с неправилно изписване на личното му име /Ц., вместо Ц./. Твърди, че неправилно не му е изпратена лично адресирана до него, като физическо лице, призовка. Посочва като порок на процедурата по призоваването и неуведомяването си по телефон, чрез електронна поща, както и на вписан в търговския регистър адрес за кореспонденция, твърдян като известен и на ищеца и именно същия ползван в търговските им отношения. Ответната страна - И. при Б. - оспорва молбата като подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, съображения за неоснователността на което възражение съдът е изложил в определение № 59/21.02.2014 г. Позовавайки се на изричната законова регламентация по призоваването на търговци - чл. 50 ГПК, страната счита, че чл. 42, ал. 3 ГПК /уведомяване по изключение по телефон, телекс, факс или с телеграма/ е неприложим в конкретния случай - спрямо търговец. Счита, че изписването на името на физическото лице в съдържанието на фирмата, респ. добавката в същата "К. 13" - не опорочават призоваването, тъй като не внасят объркване или двусмисленост относно адресата му. Отрича призоваването с погрешно упоменато лично име на молителя. Ответната страна - Б. - също оспорва молбата за отмяна, по идентични съображения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, намира че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в съответствие с приетото в определение № 59/21.02.2014 г. по настоящото дело. За да се произнесе настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение съобрази следното: Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания, общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез процесуален представител, като в случая се твърди първата хипотеза - неосигурено лично участие на страната. За да би се допуснала отмяната на това основание, следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствени правила, обезпечаващи упражняването на това й право на участие, т. е. да са налице нарушения, свързани с формално осуетен достъп на страната до осъществяване защитата й. В исковата молба правилно е възпроизведен адресът по седалището и на управление на търговеца, както и името му, инкорпорирано във фирмата на Едноличния търговец - Ц. Ц., като неправилно е единствено съпътстващо посоченото представляване на фирмата от Ц. Ц., като едноличен нейн собственик. Упоменаването в определение № 11182/02.08.2012 г. по гр. д. № 8175/2012 г. на задължение за връчване препис от исковата молба, приложенията й и молбата - уточнение на двамата ответника по делото, е очевидна техническа грешка, видно от последващото съдържание на документа и обективната липса, а и невъзможност в конкретния случай - с оглед съвпадащата правосубектност на физическото лице и едноличния търговец, конституиране на втори ответник - физическото лице / ако това е било съображението на молителя да твърди неправилно непризоваване лично, а не като едноличен собственик и управител на ЕТ "К. 13 - Ц. Ц."/. Както правилно възразяват ответниците, призоваването чрез изписване фирмата, включващо едноличния й собственик, не е от естество да доведе до объркване или двусмисленост относно адресата на призоваването. Самите съобщения - от 3 и 29 август 2012 г. - са вярно адресирани до адреса по седалището и управлението на молителя, вписани към същия момент в търговския регистър и с вярно посочване на личното му име - Ц. Предвид неоткриване на адреса както обозначителна табела за офис на търговеца, така и на лице, което да познава същия, са поставени уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК /сведения от Б. И., живущ на адреса /. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, като действително не е изпращал съобщения на вписания в търговския регистър адрес за кореспонденция с Н. - район А., м. " З. " № 3067, нито на вписаните в търговския регистър - към реквизита седалище и адрес на управление телефон на лицето и електронна поща. Последващо, вкл. и с препис от решението, са изпращани съобщения на адреса по седалището и на управление на молителя, непроменен в търговския регистър и понастоящем, но с идентични сведения от живущи на адреса - че лицето е непознато и такава фирма не пребивава на този адрес поне от 10 години. Задължение за търговеца е да впише седалище и адрес на управление в търговския регистър, в качеството им на правноиндивидуализиращи го обстоятелства, както и да обозначава настъпили фактически промени в същите, а задължение на съда - да го призове от вписаните актуални седалище и адрес на управление, съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК, в качеството им на "място на връчване". Законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение само спрямо вписания в търговския регистър адрес по седалището и на управление на търговеца. За съда не съществува задължение за призоваване от всички, инцидентно посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца, нито да го призовава, макар вписани в търговския регистър, от адрес за кореспонденция с Н., по телефон и чрез електронна поща. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез известни му телефон и електронна поща, нито същите са задължителни за вписване в търговския регистър обстоятелства, поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК, тъй като във всички хипотези на нормата приложението й е предпоставено от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, а такова не е налице. Впрочем в случая чл. 42, ал. 3 ГПК е и напълно неприложим за осигуряване надлежно връчване на искова молба и приложения към същата. Правилно съдът е приложил чл. 50, ал. 2 вр. с чл. 50, ал. 1 ГПК, вкл. удостоверено поставянето на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, при неоткриване търговеца на адреса, в който смисъл е постоянната съдебна практика по приложението на нормата. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение