Решение № 412 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1402/2014 г.

Решение № 412 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1402/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Р. Д. С., осъден по нохд № 1692/2014 г. на Софийския районен съд, за възобновяване на посоченото дело и отмяна или изменяване на постановената по него присъда с твърдения за незаконосъобразност на присъдата, несъответствието й с обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат искането. Прокурорът не намира за основателни възраженията срещу правилността на присъдата и заключението му е за оставяне на искането без уважение. Искането е допустимо - направено е от легитимна страна и в срока на обжалване на присъдата, чиято отмяна / изменяване се иска - но неоснователно. С присъдата по посоченото дело, постановена на 27.II.2014 г. по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Р. Д. С. е признат за виновен в това, че на 21.IХ.2013 г. е откраднал 680 лв. от намиращия се на [улица] София магазин на [фирма], с МОЛ Д. Н. М., за което деяние, извършено от С. чрез използването на откраднат ключ, и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, редуцирани до 2 години съгл. чл. 58а, ал. 1 НК. Наложеното наказание е постановено да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На [фирма] са присъдени 680 лв. за обезщетяване на причинената му имуществена щета. Твърдението на осъдения, че обвинението и това, което съдът е приел за установено, не съответстват на обстоятелствата, при които е извършил кражбата, е неоснователно. Нито в обвинителния акт се твърди, нито съдът е приел за установено, подсъдимия да е ползвал моторно превозно средство или да е имал съучастник, както се изброява в искането. Твърди се обаче и е прието за установено, че С. е отключил входната врата на магазина с откраднат от сестра му ключ и това е доказано не само от неговото признание по чл. 371, т. 2 НПК, но и от показанията на сестрата М. Д. С. /л. 81 от досъд. разсл./. Този факт правилно е довел до квалифицирането на извършената при условията на опасен рецидив кражба във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Наложеното на С. наказание за минималния срок, предвиден в чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 НК, действително е явно несправедливо при наличието на 9 предходни осъждания, 8 от които са за кражби, но с оглед на страната, направила искането за възобновяване, тази допусната от районния съд неправилност не се нуждае от повече коментар. Имайки предвид гореказаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС