Решение № 7618 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2010 г.

Решение № 7618 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Маринова Вълканова, по касационна жалба на Златка Маринова Вълканова и по касационна жалба на Столична РДНСК срещу решението от 14.07.2009 г. по адм. дело № 05132/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-З състав, като са изложени доводи за неговата необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба Жори Методиев и Велимира Методиева чрез адв. Стоичкова изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № дк-23-165 от 06.10.2006 г. на началника на Столична РДНСК, с която е постановено спиране на всички видове строително-монтажни работи на обект "жилищна сграда", находящ се в УПИ, представляващо парцел VIII-1447, кв. 20, в. з. "Банкя". С оспорената пред Софийски градски съд заповед е наредено на основание чл. 224, ал. 7 , във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 1 от ЗУТ спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж, представляващ "жилищна сграда", находяща се в УПИ, представляващо парцел VIII-1447, кв. 20, в. з. "Банкя", ул. "Тинтява" № 31. Изложените мотиви в административния акт са, че видно от представената от главния архитект на София извадка от действащия подробен устройствен план на в. з. "Банкя", кв. 20, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. за парцел VIII-1447 е предвидено свободно застрояване на сграда с етажност 1 и 1/2 на пълни отстояния от регулационните линии, а от проверката се е установило, че строежът се изпълнява на вътрешната регулационна линия с парцел VII-1447 в несъответствие с предвижданията на одобрения със заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. на главния архитект на София подробен устройствен план. Фактическото основание за издаването на заповедта е констатирано несъответствие, изразяващо се в това, че строежът се извършва на страничната регулационна линия, а не на пълни отстояния както е предвидено в ПУП, представен от главния архитект на София с писмо № ТИ-92-00-100 от 14.07.2006 г. Заповедта се предхожда от констативен акт, който е цитиран в оспорената заповед и е неразделна част от нея. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е оспорено от заинтересуваните страни в производството пред първоинстанционния съд, но тъй като не са ангажирани доказателства, които да го опровергаят, съдът е приел същото като компетентно, позовал се е на заключението на вещото лице и е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. От заключението на вещото лице се установява, че планът за застрояване и регулация и на двата имота-процесният УПИ VII -1447 и съседния - УПИ VIII-1447 в кв. 20, на в. з. Банкя е одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г., като съгласно тази заповед за имотите в района се отрежда нискоетажно строителство, като от извадката на плана се вижда, че в УПИ-1447 не е нанесена съществуващата вилна сграда, състояща се от етаж и тавански етаж със ЗП от 38, 93 кв. мот 38,93 кв. м., съгласно документа за собственост - нотариален акт № 78, том I от 2005 г. Вещото лице е конкретизирало, че по отношение на застрояването на регулационната линия между двата имота УПИ VII-1447 и УПИ- VIII-1447, застрояването е на калкан, но от страна на УПИ VII-няма предвидена в застроителния план сграда, която да покрива калкана. От тези доказателства следва извода, че предвиждането по плана е за застрояване само в единия парцел, като е предвидено застрояване на регулационната линия между двата парцела, но в другия парцел не е предвидено такова застрояване. При тези данни спорният въпрос е разрешението за строеж съответства ли с предвиждането на плана или не, тъй като от отговора на този въпрос зависи законосъобразен или не е оспорения административен акт. В случая съдът е приел, че изложените в административния акт фактически основания са в противоречие на посоченото от административния орган правно основание и констатирайки това обстоятелство при контрола за законосъобразността на акта, е отменил същия като незаконосъобразен. В контекста на изложеното в мотивите на съда, Върховният административен съд следва да добави следното: Видно от данните по делото, представено е и е прието като доказателство заверено копие от виза за проектиране, издадена на 09.05.2005 г. на основание чл. 140 от ЗУТ от главния архитект на община Банкя /стр. 74 по делото/. Същата съдържа и графична част, с предвидено застрояване на сграда на вътрешната регулационна линия, а на основание визата е издадената на Жори Методиев и Велемира Методиева скица, възпроизвеждаща графичната част на визата. От тези доказателства се установява, че сградата в процесния имот е проектирана на страничната регулационна линия между двата парцела. Фактически с визата за проектиране е изменен действащия ПУП, в частта му относно застрояването на процесната сграда в процесния имот, като по отношение на съседния имот няма изменение на действащия план. Правното значение на визата за проектиране и ефекта от издаването й е, че с индивидуален административен акт, каквото е правното естество на визата е изменен действащия ПУП по отношение на процесния имот, в частта за застрояването му и с предвиждане застрояването на сградата да стане на вътрешната регулационна линия. Визата, като самостоятелен индивидуален административен акт подлежи на оспорване пред съда по реда на ЗУТ от лицата, имащи правен интерес за това. Тя е представена и приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, без да е оспорена от страните, участващи в съдебното производство. По делото няма данни, издадената през 2005 г. виза за проектиране да е оспорена пред съда от заинтересуваните страни и по-конкретно от касаторите - физически лица, а и няма такова твърдение. Следва да се приеме, че тя е станала известна на тези лица към момента, в който е била приета като доказателство по делото и тъй като не е оспорена пред съда, тя е стабилен административен акт, който е произвел своето правно действие, а именно въз основа на нея е издадено разрешението за строеж и проектите, които също са влезли в сила. Следва да се има предвид също така, че инцидентен контрол на визата, в настоящото производство, в което предмет на оспорване е друг акт, е недопустим. Издаденото разрешението за строеж е от 14.04.2006. - по време след издаването на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ - на 09.05.2005 г. и след като тя е влязла в сила, административният орган, издал оспорената заповед е следвало да направи констатации съответства ли започналото строителство на сградата на плановете, съгласно визата. Именно наличието на цитираната виза обяснява факта, че между нея и представената извадка /препис от 04.11.2008 г./ от цветното копие на застроителния план - вилна зона "Банкя", одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. /стр. 90 по делото/, в която ситуирането на процесната сграда в процесния имот е на страничната регулационна линия няма противоречие. Вещото лице в заключението си от 11.11.2008 г. констатира, че от страна на УПИ VII-1447 няма предвидена в застроителния план сграда, която да покрива калкана, което обстоятелство не е опровергано по делото и от което следва, че се касае за разрешение за нов строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и касаторите-физически лица не попадат в изчерпателно изброените лица, имащи правен интерес да го оспорват. Заключението на вещото лице, което е обсъдено от съда налага извода, който е правилен като краен резултат, че извършеното строителство на процесната сграда не противоречи на предвиждането на плана. С тези съображения се налага и обоснования извод на съда, че в случая не са налице основанията за спиране на строежа, тъй като неправилно административния орган е изложил като фактическо основание в нея, че същият е в отклонение на действащия подробен устройствен план, тъй като от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че е точно обратно. Посоченото правно основание в заповедта не съответства на действителното фактическо положение, поради което правилно съдът е стигнал да извода за незаконосъобразност на оспорената заповед и с изложени обосновани мотиви в тази посока е отменил същата като незаконосъобразна. При извършената проверка на съдебния акт, настоящият състав на ВАС не установи допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което изложените доводи и в трите касационни жалби са неоснователни. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което