Решение № 13272 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 342/2011 г.

Решение № 13272 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 342/2011 г., VIII о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Теньо Иванов Тенев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "ТИТ - Теньо Тенев" със седалище и адрес на управление: гр. Камено, ул. "Ропотамо" № 20 касационна жалба срещу решение № 1370 от 23.11.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1358/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 800236 от 20.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-250/19.08.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че не са налице реално осъществени доставки. Реалното получаване на стоката от доставчика, транспортирането й и последващата й реализация се установяват от представените в още в хода на ревизията писмени доказателства и от приетата в съдебното производство ССЕ. Неправилно също така съдът е преценил представените по делото документи, установяващи начисляването на данъка и не е съобразил разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил РА № 800236 от 20.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-250/19.08.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6, чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. март 2005 г. в размер на 3409.56 лв. по пет фактури, издадени от "Божур" ООД и е начислена лихва в размер на 449.80 лв. и за данъчния период м. април 2005 г. в размер на 1391.40 лв. и е начислена лихва в размер на 827.42 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е изложил следните мотиви: Не е доказано начисляването на данъка от доставчика в неговото счетоводство и отразяването му в подадените справки-декларации. Налице е основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит, поради това, че доставчикът не е представил релевантни доказателства, установяващи реалността на доставките. Представените от жалбоподателя документи са издадени от самия него и не следва да се кредитират като достоверни, тъй като по отношения на тях не може да се извърши проверка при доставчика. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда по отношение на доказателствата, представени от жалбоподателя още в хода на ревизионното производство. Към всяка една от фактурите са представени кантарни бележки, подписани от продавач, от лицето, което е претеглило стоката в склада на доставчика в Полски извор и от лицето, което я е получило. Стоката е получена от Йордан Куцаров, по отношение на който са представени доказателства, че е назначено по трудов договор при ЕТ "ТИТ- Теньо Тенев" като шофьор и е осъществило превозите, за които има издадени пътни листове с маршрут Камено - Полски извор - Полски извор - Камено. За товарния автомобил, вписан в пътните листове, се установява, че е собственост на ЕТ, видно от свидетелството за регистрация. Количествата на стоката, посочени във фактурите и в кантарните бележки съвпадат. Установено е безспорно плащането на цената на стоката в брой и по банков път, а по фактурата от м. април 2005 г. ДДС е платен по "ДДС-сметка" на доставчика. От ССЕ се установява, че тази стока (нахут) е заведена по сметка 302 "Материали" при получателя и при съпоставката с останалите счетоводни сметки вещото лице установява последващата реализация на същата чрез влагането й в готова продукция - леблебия и продажби на клиенти, а също така и отчетени разходи за гориво. Съвкупната преценка на посочените писмени доказателства обосновава извод за реално осъществени доставки на стоката по процесните фактури. Основателен е доводът на касатора, че по ф. № 354/19.04.05 г., по която данъкът е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), изискваща да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, макар доставчикът да не е изпълнил задължението си по ал. 1, т. 2 за начисляване на данъка. По отношение на начисляването на данъка по фактурите, издадени през м. март 2005 г., следва да се отбележи, че от ТД на НАП - гр. Пловдив е представен дневник за продажбите на "Божур" ООД за данъчния период м. март 2005 г., в който процесните пет фактури, издадени на жалбоподателя, са включени. Безспорно е установено, че от страна на дружеството - доставчик за този период е подадена справка-декларация. Според констатациите, съдържащи се в ДАПВ № 10911/5.05.2005 г., издаден от ТДД - Пловдив, "Божур" ООД е подало справка-декларация вх. № 6048 от 14.04.05 г. за данъчния период м. март 2005 г. При извършената проверка е установено съответствие между декларираните данни със справката-декларация и данните, съдържащи се в дневника за продажбите. При наличие на влязъл в сила ДАПВ, с който се признава право на възстановяване на данъчен кредит за процесния период от време и доказателства за това, че процесните фактури са включени в дневника за продажбите, а данните от него съответстват на данните в справката-декларация, би следвало да се приеме за доказано чрез влязъл в сила данъчен акт начисляването на данъка по тези фактури от доставчика. Поради това, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, приема, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит. Що се отнася до правното основание на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) визираща неизпълнение на задължението на доставчика да представи доказателства за счетоводна отчетност и за реалност на доставките, то това законово изискване не е самоцелно. То е свързано с необходимостта да се установи наличието или липсата на законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя - в случая, според мотивите на РА, доказателства за реалност на доставките и начисляване на данъка от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). При положение, че доставчикът не е представил поисканите му от органа по приходите доказателства, няма пречка спорните обстоятелства да бъдат установени от ревизираното лице, както в случая. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Бургас, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и държавни такси, исканията за което са своевременно направени. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,