Решение № 8777 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2010 г.

Решение № 8777 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Грийнс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Първомай, обл. Пловдив, подадено чрез пълномощник адв. Михаил Екимджиев, за отмяна на влязло в сила Решение № 658/21.06.2006 г. по адм. д. № 406/2006 г. на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ и на Решение № 3489/05.04.2007 по адм. дело № 8181/2006 на Върховния административен съд, Първо отделение, с искане ВАС да върне делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане. Искането е основано на чл. 239, т. 6 от АПК и се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу Република България от 22.01.2009 г. влязло в сила на 22.04.2009 г., с доводи, че е налице решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено принципно и правно сходство между казуса "Булвес" и настоящото дело. Изложени са доводи, че принципните аргументи на Европейския съд за недопустимо засягане на патримониума на "Булвес" АД поради твърдени нарушения на негови доставчици са изцяло относими към конкретния случай, предвид основанието за отказ на данъчен кредит на молителя - "нереалност" на доставката по фактура, издадена от ЕТ "Агротех-Иван Божков". Обосновава довод, че правозащитния стандарт, възприет от ЕСПЧ по делото "Булвест" може и в настоящия случай да представлява основание за отмяна на влезлите в сила решение на ПОС и ВАС. Прилага решение на Европейския съд по правата на човека от 22 януари 2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в писмено възражение оспорва искането, претендира разноски. Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, намира за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК - едногодишен от узнаване на постановеното решение по делото "Булвес"АД срещу България, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, предвид следното: В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно текста на цитираната разпоредба, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на ЕКПЧОС изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект, страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 ЗКПЧОС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер за констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата - страна по делото. Действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че и по отношение на техни права са налице нарушения при сходни обстоятелства. Всяко нарушение на права на конкретен правен субект се отнася до конкретна фактическа обстановка, постановяването на решение е предпоставено от подадена в преклузивния /6-месечен срок след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита/ от засегнатото лице жалба. Постановеното решение на Европейския съд по правата на човека е с предмет установяване на нарушение по предявената от засегнатото лице жалба и е противопоставимо само на страните по конкретното дело - жалбоподателя и държавата срещу, която е подадена жалбата. Както бе посочено по-горе, подателят на искането за отмяна, по което е образувано настоящото дело пред петчленен състав на ВАС, се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към ЕКПЧОС по отношение на "Булвес" АД. Подателят на настоящото искане за отмяна не е страна по делото на Европейския съд по правата на човека, по което е постановено решението по жалбата на "Булвес" АД. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство, поради което не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Правната теория и съдебната практика на Върховния административен съд по прилагането на тази норма без колебание приемат, че на отмяна подлежи само този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията т. е. основанието за отмяна на порочно съдебно решение по този ред ще е наличието на решение на ЕСПЧ по същия казус между същите страни и на същото основание. Този извод се налага от института на отмяната като изключение от принципа за стабилитет на акта, поради което основанията за нея не могат да се прилагат разширително. Тъй като решението на ЕСПЧ не е постановено по отношение на "Грийнс" ООД, доводите на искателя, че принципните аргументи на Европейския съд за недопустимо засягане на патримониума на "Булвес" АД са изцяло относими към настоящия случай, са иррелевантни по спора . Горното обосновава извод за липса на основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно. Дружеството-молител следва да бъде осъдено да му заплати разноските за защита пред ВАС в размер на 150 лв. съобразно минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64/23 юли 2004 г., изм. ДВ, бр. 2/9 януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,