Решение № 703 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 643/2008 г.

Решение № 703 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 643/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК "Е" /в ликвидация/, с. В., обл. Враца срещу въззивно решение № 1* от 29.11.2007 г. по гр. д. № 512/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 3.05.2007 г. по гр. д. № 2309/2006 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗК "Е" /в ликвидация/ срещу ЗС "С", с. Г. иск за предаване владението върху следната земеделска техника: трактор ТК 80, трактор 150 К, трактор ЮМЗ, 4 бр. ремаркета за трактор 4 тона, трактор Т 80, ремарке 8 тона, плуг за трактор 150 К, плуг за трактор "Б", брана на БДТУ, сеялка, сеялка за СМУ, зърнокомбайн КВ 516, култиватор и сламопреса. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б "в" ГПК (отм.). Ответната страна ЗК "С"с. Голямо П. не е подала писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди доводите в касационната жалба и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Врачанският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Приел е, че по делото не е установено ЗК "Е"- ищец по иска с правно основание чл. 108 ЗС да е собственик на описаните в исковата молба земеделски машини, както и да е предавал същите за ползване на ответната кооперация. Изложил е съображения, че правото на собственост не може да се доказва със свидетелски показания, а представените писмени доказателства не били от кръга документи, годни да го установят. Не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели относно предоставянето на процесните вещи за ползване на ответната к., тъй като с тях се установявало изпълнение на договорни взаимоотношения между страните относно имущество на стойност над 1000 лв., което било недопустимо с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационните доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Изводът на въззивния съд, че правото на собственост върху процесните вещи не е доказано е изграден, без да е направен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до постановяване на неправилно решение. ЗК "Е" - ищец по иска с правно основание чл. 108 ЗС е твърдяла, че правото на собственост на описаната в исковата молба земеделска техника е придобила въз основа на търг проведен на 10.03.1994 г. и на 28.03.1994 г., за което е представила списъци на машини и инвентар спечелени на проведените търгове, подписани от членовете на комисията и подпечатани с печата на ТКЗС "И", с. В.. Пред въззивната инстанция е представено копие от книга за отчитане на стоките и материалите на кооперацията за 1994 г. в която са описани вещите, предмет на иска, и като основание за вписването е отразено проведен търг. Въззивният съд, с оглед посочените в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС функции на въззивната инстанция е бил длъжен при наличните данни за проведен търг и доказателства, че през 1994 г. вещите са се намирали в държане на ищцовата к., данни за което се съдържат и в книгата за отчитане на стоките и материалите на кооперацията да обсъди събраните по делото доказателства. За да извърши преценка придобито ли е правото на собственост на посоченото в исковата молба основание, съдът е следвало да постави на вещото лице допълнителна задача, след справка по наличната в двете кооперации документация, да даде заключение съдържат ли се доказателства за проведен търг за процесната техника, така както е отразено в представените по делото писмени доказателства. След изясняване на този въпрос съдът следва да изложи съображения, при анализ на всички доказателства по делото, налице ли е соченото от ищцовата к. основания на твърдяното право на собственост- проведен търг, спазени ли са нормите за провеждането му - чл. 48, ал. 8 вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ и станала ли е кооперацията собственик на процесното имущество. Събраните по делото гласни доказателства неправилно са ценени като доказателствено средство за установяване наличието на договорни отношение между двете кооперации, като е прието, че с оглед забраната по чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) е недопустимо със свидетели да се установяват договори на стойност над 1000 лв. С посочените гласни доказателства ищцовата к. е поддържала, че ще установи и предаването на процесното имущество на ответната к., а за доказването на този факт свидетелските показания са допустими. Постановеното от въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), решение е неправилно, което на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.