Решение № 14096 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2019 г.

Решение № 14096 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД чрез адв. Д. Петкова срещу решение № 707 от 9.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2363/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ- 664/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър и е осъдено "Сънрайз" АД да заплати на Община Несебър сумата от 1058, 49 лева юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Посочва, че в акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Излага, че липсва основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Счита, че от представените по делото заповеди, които определят частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията, посочена в заповедите, както и реалното предоставяне на услугите. Излага, че от представените в хода на производството доказателства административният орган не е успял да докаже обстоятелствата, които са били в негова тежест. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна. Производството пред Административен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на "Сънрайз" АД срещу АУЗД № МДТ- 664/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, с който на "Сънрайз" АД са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер – 17616, 18 лева, както следва: за 2014 година – 7247, 54 лева главница и 2685, 82 лева лихва; за 2015 година – 6039, 62 лева главница и 1643, 20 лева лихва. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възприел е за неоснователно твърдението на "Сънрайз" АД, че правото му на защита е нарушено, тъй като в оспорения АУЗД имотът не е индивидуализиран. Приел е, че видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ самото дружество е посочило, че недвижимият имот, представляващ 64 броя двуетажни търговски къщи с РЗП 4 608, 00 кв. м. е разположен в ваканционно селище "Елените". Посочил е, че в жалбата и в молба вх. № 1062/28.01.2019 г., в която се излагат разсъждения във връзка с представени от административния орган доказателства, дружеството релевира различни възражения относно предоставянето на компонентните за ТБО услуги относно с. Емона, общ. Несебър. Съдът е възприел същите за ирелевантни, предвид факта, че "Сънрайз" АД изначално е посочил, че недвижимият имот е разположен във ваканционно селище "Елените". Административният съд е изложил, че в мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота както чрез номера на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер, с оглед на което е приел, че не е съществено нарушение фактът, че имота се идентифицира по различен начин в съдържанието на административния акт. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на дружеството, че правото му на защита е съществено нарушено, тъй като в процесния АУЗД не са изложени поотделно данни за определените задължения за всяка от трите дейности, които формират ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил задълженията на база данъчната оценка на имота, но при проверка съдът е установил, че е приел отчетната стойност, декларирана от дружеството в Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 3370/30.06.2010 г. в размер на 1 342 137, 61 лева. В представената по делото обяснителна записка (л. 777) в табличен вид са изразени коефициентите (в промили), които формират стойността на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради това съдът е установил, че дружеството не е лишено от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение. Административен съд – Бургас е разгледал по отделно оплакванията на дружеството по всеки от трите компонента, които участват във формирането на ТБО относно начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер като е достигнал до извода, че всички компоненти на ТБО, определени с АУЗД № 664/24.04.2018 г. са дължими от "Сънрайз" АД. С оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № МДТ- 664/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.. Не е спорно, че имотът на "Сънрайз" АД е ситуиран във ваканционно селище "Елените". Административният съд е посочил, че както в жалбата, така и в молба вх. № 1062/28.01.2019 г., в която се излагат доводи във връзка с представени от административния орган доказателства, дружеството - жалбоподател релевира различни възражения относно предоставянето на компонентните за ТБО услуги относно с. Емона, общ. Несебър. Неправилно съдът е възприел същите за ирелевантни. Първоинстанционният съд не е обсъдил представеното по делото от административния орган удостоверение от служба по кадастъра – Бургас № СК-99-483/17.08.2007 г. (л. 780 от първоинстанционното дело), от който е видно, че по одобрените през 2005 г. КККР територията на ваканционно селище "Елените" с одобрения през 2002 г. кадастрален план попада в двете землища – както в това на с. Св. Влас, така и в това на с. Емона. Не е изследван въпросът, конкретния имот на Сънрайз" АД къде попада – дали в землището на с. Св. Влас или в това на с. Емона. Съдът е следвало да вземе предвид, че от доказателствата по делото (л. 132 -136 от първоинстанционното дело) е видно, че т. 4 от решение № 45 от 25.01.2005 г. за определяне на селищни образувания с национално значение на Министерски съвет, с която ваканционно селище "Елените", община Несебър, област Бургас е обявено за съществуващо селищно образувание с национално значение, е отменена с решение № 4269 от 11.05.2005 г. по адм. д. № 1604/2005 г. по описа на ВАС, II отд. Решението на тричленен състав е потвърдено с решение № 9799 от 9.11.2005 г. по адм. д. № 6556/2005 г. по описа на ВАС, петчленен състав на II колегия. В двете решения на ВАС е изложено, че съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Прието е, че ваканционно селище "Елените" не представлява съществуващо селищно образувание, независимо от категоризацията му като климатичен морски курорт с местно значение. Посочено е, че даден обект представлява селищно образувание се преценява само въз основа на белезите, посочени в легалното определение на чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ. Многократно ВАС е посочвал, че за да е дължима таксата за битови отпадъци, е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ – доказана с акт за собственост върху имота, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани. Първоинстанционният съд не е обсъдил въпроса за принадлежността на имота към територията на съответното населено място, както и реалното предоставяне на услугите за конкретното населено място, към което попада ваканционно селище "Елените", въпреки направените възражения от дружеството в тази връзка. Касационната инстанция намира, че административният съд е следвало да обсъди въпросът дали имотът на задълженото лице се намира в частта от ваканционно селище "Елените", която попада в землището на с. Св. Влас или в това на с. Емона и след това да прецени дали реално са предоставени отделните видове услуги в конкретното населено място, за които се дължи ТБО. В тази насока следва да се обсъди приложение относно границите на районите, в които ще се извършва услугите /л. 86/, т. 3. 6, а именно местностите "Варницата" и "Козлука" обхващащи края на регулацията на гр. Св Влас До ВС "Елените"/под и над пътя/. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на административното и съдебното производството във връзка с принадлежността на имота към територията на определено населено място. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде посочен точно и конкретно предметът на спора, следва в мотивите на съдебното решение да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи досежно приложимите материално правни норми. Следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, поотделно и в съвкупност, както по отношение на принадлежността на имота към територията на съответното населено място, така и по отношение на реалното предоставяне на услугите в населеното място, към което принадлежи процесния имот. В случай, че съдът прецени, че въпросът за местоположението на имота не е изяснен, с оглед на факта, че част от ваканционно селище "Елените" попада в землището на с. Св. Влас, а друга в землището на с. Емона, а са необходими специални знания в тази връзка, следва да назначи съдебно-техническа експертиза, с въпроси формулирани от него или страните. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се непълнота на доказателствения материал и в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По искането за разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,