Решение № 15482 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2011 г.

Решение № 15482 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Славчо Минчев Чолаков от гр. Кърджали, чрез пълномощника си, против решение № 11 от 9. 02. 2011 г., постановено по адм. д. № 214/2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 527/9.05.2008 г. на ВНД директор на ОДП - Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка " забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 3 (отм) от Закона за българските документи за самоличност (заглавие изм. ДВ, бр. 82/2009 г. - Закон за българските лични документи). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че заповедта противоречи на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО, поради което е нищожна. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искане за прогласяване нищожността на заповед № 527/9.05.2008 г. на ВНД директор на ОДП - Кърджали, с която на Славчо Чолаков е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 3 (отм) от ЗБЛД. Заповедта е връчена на адресата на 14.05. 2008 г. и е влязла в сила. Жалбата е приета за допустима, предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. За да постанови обжалваното решение, административният съд е посочил, че заповедта е валидна, издадена от компетентен орган. По отношение на довода за противоречие на административния акт с чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО е развил подробни съображения в смисъл, че противоречието на акта с материалния закон се съобразява при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт и в случая не сочи на такъв порок в степен, водещ до неговата нищожност. Решението е правилно. Основанията за отмяна на административния акт са посочени в чл. 146 от АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществени нарушения на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При наличието на което и да е от изчерпателно изброените основания актът се явява недействителен и следва да бъде отменен или прогласен за нищожен, в зависимост от степента на нарушаване на съответното отменително основание. Нищожност на акта има при пълната негова недействителност, докато непълната /частичната/ недействителност води до неговата унищожаемост. Жалбоподателят релевира нищожност на основание, сочещо на материална незаконосъобразност. Както в жалбата пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба релевираните доводи касаят несъответствие на заповедта с материалноправни разпоредби, а не основания за нищожност на административен акт. За да е нищожен един административен акт, той трябва да носи важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива нарушения на закона, които да не могат да бъдат преодолени. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, но до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт. В конкретния случай оспорената заповед е издадена на валидно правно основание и изводите на съда в тази насока са съответни на закона. За пълнота следва да се отбележи, че при промяна на фактическите и правни основания, на които е издадена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната", адресатът на акта е в правото си да сезира административния орган с искане за ново произнасяне. При наличие на влязъл в сила административен акт и липсата на тежък порок, обуславящ неговата нищожност, жалбата на Славчо Чолаков е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Воден от горното, Върховният административен съд