Решение № 1134 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2015 г.

Решение № 1134 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по оспорване с жалби от З. С. З. от гр. П., срещу заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. и заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. за изменение (поправка на очевидна фактическа грешка) на заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. на министъра на отбраната на Р. Б.. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваните заповеди като издадени в противоречие с приложимите материалноправни норми, административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната им. Ответната страна - министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител с представено писмено становище намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което са допустими. По същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваната заповед № 249/27.04.2015 г. министърът на отбраната на Р. Б., на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредил да се изземе от З. С. З. недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на министерство на отбраната и находящ се в гр. П., ул. "Г.. Р. Д." №..., ет. ..., ап. .... В тази връзка са изложени мотиви, че съгласно АДС № 8433/30.12.2013 г. и схема № 15-146353/8.04.2015 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П., имотът е частна държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната. З. и семейството му са настанени в него със заповед № 337/26.06.1987 г. и договор за наем от 2.06.1987 г. На 18.11.2004 г. на наемателя е връчено писмо-уведомление изх. № П-1140/29.10.2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната", с което е предизвестен за прекратяване на наемното му правоотношение след изтичане на едномесечен срок от връчването, на основание чл. 27, т. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Поради това е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. О. е срок за доброволно изпълнение до 25.05.2015 г. и дата на принудително изземване на имота 28.05.2014 г. Със заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № ЗС-249/27.04.2015 г., като на втора страница от заповедта след думите "Принудително изземване по административен ред ..." текстът "28.05.2014 г. "се заменя "28.05.2015 г.". От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 338/26.06.1987 г. на началника на КЕЧ - П. жалбоподателят е настанен в апартамент № 7, гл. П. като кадрови военнослужещ, заедно с четиричленното си семейство. З. е подал през 1990 г. молба за закупуване на жилището, но до покупко-продажба не се е стигнало. По подадени от него жалби, му е отговорено през 1993 г. от началника на управление "Административно" - МО, че е собственик на жилище, включено в ЖСК и от началника на управление "Социална политика" - МО през 1994 г., че притежава жилище в новопостроена жилищна кооперация с пусков срок до септември 1994 г. Със заповед № СД-8/16.01.1987 г. на Пловдивския общински народен съвет съпругата на З. поради отчуждаване е обезщетена с тристаен апартамен в гр. П., правото на строеж на който е прехвърлено с нот. акт № 11/1995 г. на вече пълнолетната им дъщеря. Със заповед № 100/15.04.1998 г. на началника на поделение 18820 - П. е прекратена заповедта за настаняване на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за държавната собственост и чл. 48, ал. 1, т. 7 от Правилника за управление, стопанисване и продажби на жилища и гаражи от военно-жилищния фонд на МО, в хипотезата която "наемател или чл. на неговото семейство притежава или придобие собствено жилище или вила". С решение от 14.10.1998 г. по адм. д. № 1196/1998 г. на Пловдивски окръжен съд тази заповед е била отменена, като съдът е приел, че не е налице основанието за издаването й по чл. 24, ал. 1, т. 8 от ЗДС, тъй като дъщерята на З., на която е прехвърлено жилището, е навършила пълнолетие и не е чл. на семейството му. Със заповед № КВ-2402/29.08.2000 г. е прекратен договора за кадрова военна служба на полковник З. З., на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, което дава възможност на лицето да кандидатства за закупуване на жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната - чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи на военния жилищен фонд на Министерство на отбраната. С докладна записка изх. № 02-00-3016/14.07.2006 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" до министъра на отбраната е предложено да подпише проект за писмо отговор до З. З., с което да бъде уведомен да подаде в регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" - П. молба за закупуване на жилището му, която да разгледа молбата му и да се произнесе. По молба на жалбоподателя са образувани две преписки за продажба на жилището от 2006 г. и 2008 г. По молба вх. № 1375/8.08.2006 г. на З. с приложения, съгласно писмото на министъра на отбраната от 21.07.2006 г., с протокол № 65/27.10.2006 г. на комисия назначена със заповед № РД-09-30/25.01.2007 г. на изп. директор на ИА "ДС на МО" и утвърден от същия, е посочено, че З. отговаря на условията за закупуване на жилището и че исканата продажба може да се осъществи. С протокол № 9 от 25.05.2007 г. утвърден от изп. директор на ИА "ДС на МО" е разгледана постъпилата молба с приложения от З., като е установено, че на основание заповед на министъра на отбраната № ОХ-674/31.10.2006 г. е променено предназначението на жилищата от ведомствения жилищен фонд на МО и в изпълнение на указанията в писмо № 62-00-1520/3.05.2007 г. на изп. директор на ИА "ДС на МО" комисията отказва на З. да уважи молбата му за закупуване на имота. С молба вх. № 584/4.11.2008 г. до директора на Териториална дирекция "Социални дейности на Министерство на отбраната" гр. П., З. е поискал отново да закупи жилището, на основание § 19 от Наредбата за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне (отм.). С протокол № 18 от 4.02.2010 г. комисия, назначена със заповед № 702/25.09.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", е разгледала молбата му и е установила, че от представената декларация на 3.11.2008 г. по чл. 43, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същата наредба, и представени удостоверения за декларирани данни издадени от община П., е видно, че молителят и неговото семейство имат следните недвижими имоти: право на собственост на 1/6 ид. ч. от жилище в гр. П. - ул. "Л." №..., ет. ..., ап. ... и право на собственост върху търговски обект, находящ се на ул. "Л." №.... Посочено е, че статутът на жилището, което З. иска да закупи, е "служебно" жилище. Съгласно заповед № ЗС-40/23.02.2009 г., т. 1 на Министъра на отбраната, разрешения за промяна на предназначението на жилища от жилищния фонд на МО, от "служебни" на такива "за продажба/замяна" се дават само жилища, построени преди преди 1986 г. и нуждаещи се от основен ремонт, поради което на жалбоподателя отново е отказано закупуването на жилището. С решение № 14398/26.11.2010 г. по адм. д. № 8499/2009 г. на Върховен административен съд е отхвърлена жалбата на З. З. срещу заповед № ЗС-40/24.02.2009 г. на министъра на отбраната, като решението е оставено в сила с решение № 6708/16.05.2011 г. по адм. д. № 2664/2011 г. на ВАС, петчленен състав. С определение № 906/26.01.2007 г. по адм. д. № 8743/2006 г. на ВАС, III отделение е оставено без уважение искането на Запрянов да се задължи Министерство на отбраната да му продаде жилището. Предвид изложеното е издадена процесната заповед № ЗС-249/27.04.2015 г., изменена със заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. на министъра на отбраната за принудително изземване. З. е подал отделни жалби срещу двете заповеди до Върховен административен съд. С определение № 8081/2.07.2015 г. по адм. д. № 7325/2015 г. на ВАС, трето отделение е присъединено адм. д. № 7325/2015 г. по описа на ВАС, III отделение, образувано по жалбата на З. срещу заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. на министъра на отбраната, към адм. д. № 6157/2015 г. по описа на ВАС, за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение. Заповедта за изземване на имота е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователно. Административният орган е издал оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон след изясняване на релевантните за случая обстоятелства. Налице е основанието на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за изземване на имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, защото имотът се ползва без правно основание от жалбоподателя. Срочният наемен договор е прекратен, за което З. е уведомен с писмено предизвестие (писмо от Министерство на отбраната) и не е продължен. Следователно не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона правоотношение, което да представлява правно основание за ползване на имот държавна собственост. Неотносими към заповедта за изземване на имота са намеренията на З. да закупи жилището, подадените от него молби за закупуване, образуваните преписки и произнасянията на административния орган и на съда по тях. Наемното правоотношение и прекратяването му не са свързани със и не зависят от производството по закупуване на жилището от лицето. Процесната заповед е издадена, тъй като наемното правоотношение със З. въз основа на договор за наем от 1987 г. е прекратено, не е подновено и същият обитава жилището при отпаднало правно основание. Това, че лицето е продължило да обитава жилището и след изтичане на договора за наем, и да заплаща наем на Министерство на отбраната, не създава валидно наемно правоотношение, предвид изпратеното писмо-уведомление до З., че договорът му за наем е прекратен и че следва да освободи жилището, като в случай, че не го направи, същото подлежи на принудително изземване. Налице са предпоставките за изземване на жилището от лицето, както правилно е установено от административния орган. С министерска заповед № КВ-2402/2000 г. на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. е прекратен договорът за кадрова военна служба на З. З., освободен е от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. На 18.11.2004 г. на З. му е връчено писмо изх. № 62-00-343/31.01.2007 г., представляващо едномесечно писмено предизвестие от изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната", за прекратяване на наемния договор при условията на чл. 27, т. 9 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Между страните не се спори, че към момента на приключване на устните състезания по делото имотът, чието изземване е предмет на оспорената заповед, се държи от З., който не работи в Министерство на отбраната след 2000 г., когато е освободен от служба. Наемното правоотношение е прекратено при наличие на условието по чл. 27, т. 9 от Наредба № 3/98 г. - когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище от ведомствения жилищен фонд във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от наредбата - лицата да не са прехвърляли жилищен имот на други лица след 13.03.1990 г. (в случая съпругата на жалбоподателя е прехвърлила на дъщеря си право на строеж върху друго жилище). Съобразено е и изискването на чл. 28 от същата наредба, за връчване на едномесечно писмено предизвестие на наемателя. С изтичане на указания едномесечен срок основанието, на което З. З. е държал имота е отпаднало. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт са налице всички предпоставки по чл. 80а ЗДС, според която държавен имот предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Не е налице хипотезата на § 165 ПЗР ЗИДЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 49/2000 г./, според който се запазват наемните правоотношения на лицата по отменената с посоченото изменение на закона ал. 3 на чл. 240 ЗОВСРБ, уреждаща правото на кадровите военнослужещи при определени други условия, да запазят предоставеното им ведомствено жилище след освобождаването им от военна служба поради пенсиониране, какъвто не е случаят с жалбоподателя. Жалбоподателят не може да се ползва от правото по чл. 240, ал. 3 ЗОВСРБ /отм. по ЗИД ЗОВСРБ през 2000 г./, вр. § 165 от ПЗР на същия закон, предвид твърденията му, че наемното правоотношение е подновено, тъй като е продължил да ползва имота, а наемодателят е приел плащания на наемната цена след прекратяването на договора за наем. Съдът не възприема наведения довод, че наемния договор е възобновен с получаването от ответната страна на осъществени в нейна полза плащания, тъй като жалбоподателят е получил уведомления неколкократно, че следва да освободи имота, и същият не следва да черпи права от неправомерното си поведение - неосвобождаването на имота, след изричното му предизвестяване за прекратяване на договора за наем и помолен доброволно да освободи имота. Производствата по молби за закупуване на имота не го освобождават от задължението да освободи жилището. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваните заповед № ЗС-249/27.04.2015 г. и заповед № ЗС-369/27.05.2015 г. на министъра на отбраната на Р. Б. са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,