Решение № 6086 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12092/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ), действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Атанасова, срещу Решение 6217 от 23.10.2023г., постановено по административно дело 7561/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено по жалба на Е. В. Т. от гр. София, Разпореждане 4505-40-173/13.07.2023г. на Директора на фонд "ГВРС" и делото е изпратено като преписка на Директора на Фонд "ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация на Е. В. Т. от гр. София, вх. 4502-21-98 от 19.05.2023г. на ТП на НОИ - София при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към оспореното решение. Претендира се неправилност и необоснованост на оспореното решение. Твърди се допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспореното разпореждане. Претендират се разноски в размер на внесената държавна такса за касационно оспорване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. В. Т., действаща чрез пълномощника си адв. В. Грунов, в отговор по жалбата и в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е било Разпореждане 4505-40-173/13.07.2023г., на Директора на фонд ГВРС, в частта с която е определен размерът на отпуснатото и гарантирано вземане за парично обезщетение и сумите за изплащането му, след приспадане дължимият данък по ЗДДФЛ. Съдът след извършване на дължимата проверка за наличието на визираните в разпоредбата на чл. 146 от АПК основания за оспорване на административния акт е установил, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР - Директорът на фонд "ГВРС", в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и чл. 35 от АПК, предвид което е отменил същото. В ревизираното съдебно решение е обоснован извод, че доколкото в оспорения акт не е посочено на база на какви установени факти и доказателства е изготвен, то от същия не става ясно дали при издаването му, органът е взел предвид ведомостите за заплати на работодателя предвидени в разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР, дали са изследвани протокола и извлеченията от счетоводната документация на дружеството в несъстоятелност, дали изобщо е извършвана проверка и дали е било установено по безспорен и категоричен начин - кои са начислените и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателя съгласно чл. 3, т. 1 и т.2 от ЗГВРСНР. По изложените аргументи първоинстанционният съд е приел наличието на допуснато от административния орган нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, довело до неизясняване в пълнота на относимите фактически обстоятелства и препятстващо извършването на контрол по същество на оспорения пред съда административен акт. Административен съд София град е приел също така, че административният орган не е спазил разписаната в чл. 5 от НРНИРСОИГВНР процедура за определяне на дължимото гарантирано вземане. Последният извод е обосновал с липсата на представен по административната преписка протокол от извършена проверка по реда на Инструкция 1 от 3 април 2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт при работодателя, съответно е приел за недоказано осъществяването въобще на такава проверка. Съдът е установил още нарушение на процедурата по чл. 4 от Наредбата и нарушение на предвидените в чл. 6 от същата права на работника/ служителя да оспори пред работодателя изготвените справки с начислени но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. Решението на съда е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. Не са налице наведените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Изцяло се споделят изложените от първоинстанционния съд доводи за отмяна на оспорения пред него административен акт, които не следва да се преповтарят. Видно от приобщените по делото доказателства с процесното разпореждане 4505-40-173/13.07.2023г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", на Е. В. Т. е определена за изплащане сумата от 3 707, 75 лв. В действителност от процесното разпореждане не става ясно как е определен размера на посочените като начислени трудови възнаграждения и този на приетите за дължими. Липсват каквито и да било мотиви относно начина на определяне на посочената за изплащане сума, доколкото административния акт съдържа информация за наличието на начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 01.11.2022г. до 31.01.2023г. и начислени но неизплатени парични обезщетения по КТ и др. норм. актове за м. януари 2023г., за суми надхвърлящи размера на последната. Напълно неразбираемо е и за настоящата съдебна инстанция по какъв начин е изчислена сумата определена за плащане, спрямо всички посочени в административния акт вземания на жалбоподателката. Единственото обстоятелство посочено от административния орган като взето предвид, в това производство е датата на която е било прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката. В касационната жалба се излагат аргументи относно реда и начина на определяне на посочената в акта парична сума, както и наличието на извършена от органа проверка, приключила с изготвянето на Констативен протокол КВ 5-21-01384741/27.06.2023г., с обективирани в същия резултати от проверка по разходите на ДОО на Бранд Куодърджи България ЕАД. Последните обаче не могат да бъдат възприети като мотиви за издаване на оспореното разпореждане, доколкото същите следва да се съдържат в самия административен акт или в отделен акт, изготвен в хода на административното производство, на който обаче акт органът следва да се е позовал. В оспореният акт липсва позоваване на посочения протокол. Последният не е бил представен и пред първоинстанционния съд, като част от административната преписка, а се представя едва с касационната жалба. Гарантираното на молителя в това производство вземане, следва да бъде определено до предвидения по съответния нормативен ред размер, но след проверка и изясняване на общия размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, предвид което следва от административния акт да е видно налице ли е извършена от органа проверка на тези обстоятелства и механизма, по който е определил дължимата на лицето сума. От процесния акт не става ясно дали посочените обстоятелства са взети предвид от административният орган. Макар и да е налице Констативен протокол КВ 5-21-01384741/27.06.2023г. с обективирани в същия резултати от проверка по разходите на ДОО на Бранд Куодърджи България ЕАД, не би могло да се приеме, че резултатите обективирани в него са съобразени от страна на административният орган, предвид липсата на каквото и да е позоваване на същия в оспорения административен акт. Ето защо няма как да се приеме, че същият е и част от административната преписка. Последното предопределя правилността и обосноваността на направения от първоинстанционният съд извод, че административният орган не е установил и изложил фактическата обстановка относима към предмета на инициираното пред него производство и е постановил своя акт в нарушение разпоредбите на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и чл. 35 от АПК. Посоченият пропуск води на извод за незаконосъобразност на оспорения пред ревизираната съдебна инстанция акт. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил оспореното съдебното решение при правилно приложение на материалния закон, предвид което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени претендираните от ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие възлизат на 400 /четиристотин/ лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,