Решение № 2413 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на орган по приходите /служител/ в Дирекция Местни данъци при Община Варна /така както е направено уточнение на подадената касационна жалба с молба вх. 12461/11.09.2024г./. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че производството е по специалния ред на чл. 88 и сл. ДОПК, поради компетентен да се произнесе по искането за административна услуга, предмет на заявлението от 30.01.2024г. е съответното длъжностно лице от структурата на дирекция Местни данъци при Община Варна. Излага доводи за незаконосъобразност на решението предвид липсата на материално правни предпоставки за удовлетворяване на направеното искане за издаване на удостоверение. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна Н. П. К., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като страна в касационното производство е конституиран и е участвал първоначалният подател на касационната жалба Директор на дирекция Местни данъци при Община Варна. Същият не е участвал в първоинстанционното съдебно производство, не е страна по спора, нито лице по чл.201,ал.2 АПК, поради което няма интерес и касационното производство по неговата жалба следва да бъде прекратено. Разгледана по същество касационната жалба е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд е отменил мълчалив отказ на служител в дирекция Местни данъци при Община Варна да извърши искана услуга по заявление на Н. П. К. вх. 5305000311/30.01.2024г.за издаване на удостоверение за декларирани данни във връзка с извършване на обстоятелствена проверка /л.16 от преписката/. За да отмени мълчаливия отказ, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга като елемент от охранително производство по чл.587 ГПК. Приел е, че производството се развива по реда на чл.145 АПК и са приложими сроковете и реда по чл.57 и чл.58 вр. С чл.21,ал.2 и ал.3 АПК, които са спазени. Приел е, че искането се състои в молба за издаване на удостоверителен документ с предназначение да се констатира факт с правно значение, а именно дали посоченият поземлен имот е деклариран от молителката и задължението на административния орган е да изпълни услугата, след като установи правното значение за молителя на фактите, предмет на искания документ, а когато е доказан правният интерес, както е в случая предвид данните за подаденото до нотариус искане за извършване на обстоятелствена проверка, за компетентния орган възниква задължение да извърши исканата от него услуга. Съдът неправилно е квалифицирал вида на искания документ и реда, по който следва да бъде издаден от административния орган, както и реда, по който се развива съдебното производство. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 88, ал.1 ДОПК от значение за деклариране и плащане на местни данъци и такси за недвижими имоти на територията на община Варна. Неправилно съдът е приел, че оспорването на отказа за извършване на административна услуга във връзка с признаване и упражняване на права или изпълнение на задължения по ЗМДТ, е по общия ред на чл. 145 и сл. АПК. Основателни са доводите в касационната жалба за приложимост на специалния ред по чл. 88 и сл. ДОПК. Специалният ред за оспорване на отказ за издаване на документи в производство по административно обслужване по глава XII от ДОПК, изключва приложението на общия ред по АПК за оспорване на отказите за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Искането за издаване на удостоверение за декларирани данни е във връзка с признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, т. е. се касае за административна услуга във връзка с местни данъци, като съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4 от ЗМДТ е налице препращане към процесуалния ред, предвиден в ДОПК. Следва да се отбележи също, че подаденото заявление е с правно основание чл. 110, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ като се издава съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ от служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ДОПК отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2, а съгласно чл. 95, ал. 3 от ДОПК жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред, т. е. в случая не е налице задължителност на оспорването по административен ред, но допустимостта на съдебното оспорване е обвързана или с изчерпване на тази възможност, или с изтичане на предвидените за това оспорване срокове пред по-горестоящия орган, какъвто е и настоящият случай. От преписката по делото се установява, че искането по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е подадено на 30.01.2024 г., като срокът за произнасяне на сезирания орган е изтекъл на 06.02.2024 г., като е формиран мълчалив отказ съгласно чл. 91, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ДОПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен в 14-дневен срок по административен ред пред ръководителя на звеното местни приходи в съответната община или в случая Директор дирекция МД при Община Варна, или до 20.02.2024г. вкл. Обжалването по административен ред не е задължително, но следва да бъде изчерпано като възможност и срокове. В случай жалбата до съда е своевременно подадена на 22.02.2024г. след изтичане на срока за обжалване по административен ред и преди преклудиране на срока за съдебно обжалване. Съгласно чл.97 ДОПК решението на административния съд е окончателно и като такова, когато производството е проведено по този процесуален ред, решението на административния съд не подлежи на касационен съдебен контрол. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение, постановено в производство проведено по реда на чл.145 и сл. АПК се явява недопустимо, тъй като производството пред административния съд и съответно постановеното решение е проведено и постановено по различен процесуален ред от приложимия. Решението се явява недопустимо и като следва да се обезсили като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, който при разглеждането следва да съобрази дадените задължителни указания относно приложимия ред и нормативна уредба. Въпросът за разноските в настоящото производство следва да се разреши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора на основание чл.226,ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.221,ал.3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,