Решение № 3332 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 5857 от 09.10.2023 г. по адм. д. 759/2023 г., Административен съд София-град (АССГ) е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22221521000242-091-001 от 22.06.2022 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1956 от 13.12.2022 г. на и. д. зам. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), в частта, с която на Болкан Асет ЕООД е установен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) над декларирания в общ размер на 26 044. 65 лева и лихва - 10 030. 16 лева, както и в частта, на установения за внасяне корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчни периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. в общ размер на 9 109. 21 лева и лихва в размер на 2 910. 87 лева. Срещу решението на АССГ, в посочената част, е подадена касационна жалба от директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Болкан Асет ЕООД РА, в посочената част. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. С.Ненчовска. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът Болкан Асет ЕООД, чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Спорно пред първоинстанционния съд е било извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на Болкан Асет ЕООД по ЗКПО за ревизираните данъчни периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. с начислените амортизации за лек автомобил марка Ауди Q7, с рег. [рег. номер], и начислените данъчни амортизации за резервни части на същото МПС; начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 82, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 3 ЗДДС в размер на 26 044. 65 лева и лихва - 10 030. 16 лева за ползване на лекия автомобил Ревизиращите органи са приели, че процесното МПС не се ползва за дейността на дружеството, а договорът за наем с Б. Филипова е бил сключен формално, с цел получаване на данъчно предимство, поради което са извели извод за наличие на основанията за облагане по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 27 от ЗДДС за извършените безвъзмездни услуги приравнени на възмездни по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За да уважи жалбата против РА, административният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства - представения договори за наем, фактури и доказателства за плащания, както и заключението на назначената основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Приел е за установено, че жалбоподателят е успял да докаже в процеса факта на отдаването под наем на процесния лек автомобил, което е условие за прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Решаващият съд е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на ответника по касация и то за отдаване под наем. Съдът е приел, че в случая не се доказа тезата на приходните органи, че актива - МПС е използван за дейности, различни от икономическата дейност на лицето и в частност за лични нужди, т. е. налице са предпоставките за приспадане на право на данъчен кредит от страна на жалбоподателя по спорните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след преценка на всички събрани доказателства, обосновани фактически изводи и при правилно приложение на материалния закон. По делото няма спор за факти. Спорните въпроси се свеждат до това използван ли е процесния лек автомобил за икономическата дейност на дружеството и извършвани ли са с него облагаеми доставки (или както се поддържа от ревизиращите органи използване на автомобила за лични нужди на управителя) и следва ли да не бъде признато намаление на СФР на дружеството с разходите за амортизации и за ремонт и експлоатация на ДМА процесния автомобил, както и следва ли да бъде доначислен ДДС за извършените според данъчните органи безвъзмездни услуги приравнени на възмездни по реда на чл. 9, ал. 3 ЗДДС предоставени на дружеството. Правилно АССГ е приел, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че дружеството е предоставило под наем въпросния автомобил през целия ревизионен период и дори след него, първо на БГ Транс лизинг ООД, а по-късно на Б. Младенова, след като въпросният автомобил е използван изцяло за облагаеми доставки, то не следва да бъде извършвана корекция на ползвания данъчен кредит и да бъде начисляван ДДС за хипотетичното безвъзмездно предоставяне на управителя, защото автомобилът е предоставен възмездно по договор за наем и то на трето лице. Процесното МПС лек автомобил марка Ауди, модел Q 7 с per. [рег. номер] е заприходен счетоводно в "БОЛКАН АСЕТ" ЕООД и правилно за него са начислявани амортизации. Посоченият автомобилът е поддържан и ремонтиран с цел да бъде годен за ползване по предназначение, а именно отдаване под наем, установена е икономическата изгода от ползване на ДМА - приходи от наем, т.е. липсват предпоставки за прилагане на чл. 54, ал. 1 ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава. Възмездното предоставяне на вещта за ползване представлява експлоатация на материално имущество с цел получаване на доход от него, което е проявление на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Това, наред с отреждането на актива за професионални цели с осчетоводяването му като ДМА, изключва ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В касационната жалба се поддържа, че от доказателствата за плащане на наемната цена (разпечатки от банковата сметка на дружеството в Юробанк България АД) се установява, че плащанията са извършвани основно от Х. Балканов и Д. Андреева, съответно управител на дружеството и служител в Балканска застрахователна брокерска къща ЕООД, чийто собственик и управител е Х. Балканов, т.е. източник на тези средства са средства на самото дружество. Доводът е ирелевантен за приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Неоснователни са и доводите, че тъй като Х. Балканов и Б. Младенова имат три деца и имат един и същ постоянен адрес, следва да се приеме, че договорът е сключен формално с цел получаване на данъчно предимство. Твърдението за свързаност на лицата би могло да бъде годно основание относно оспорване на размера на наемната цена, което обаче в оспорения РА не се поддържа от данъчните органи. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски разноски в размер на 4 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационното производство, както и доказателства за заплащане на сумата. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на спора и са налице основания да бъде намалено по направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав приема също така, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 4 800 лева, а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение