Решение № 7626 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2011 г.

Решение № 7626 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Костов Младенов-Кацарски и Георги Костадинов Кацарски от гр. Монтана, против решение от 12.07.2011 г. по адм. д. № 678/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена тяхната жалба срещу Заповед № 3024/23.11.2010 г. на кмета на Община Монтана. С нея е одобрена оценката на поземлен имот № 18.406 с площ от 600 кв. м, находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана, предоставен за ползване на наследниците на Анка Ив. Стоянова, в размер на 615 лв. Релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В о. с. з. на ВАС, първият касатор- лично и чрез адв. Стоянов и адв. Паунов, а вторият-лично и с адв. Паунов искат отмяната на съдебното решение и на административния акт, като се задължи кметът да изпълни задълженията си по опростената административна процедура по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Претендират присъждане на разноски по делото. С писмена защита от 9.11.2011 г., наречена "протест" първият касатор поддържа жалбата. Ответната страна - Кметът на община Монтана не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Ответниците - Иванка Борисова Николова и Петър Борисов Петров не се явяват и не изпращат представител, нито становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Аргументира се влязлото в сила решение № 2649/2009 г. по адм. д 11540/2008 г. на ВАС, с което са отменени решение от 16.07.2008 г. по адм. д 197/2008 г. на АС - Монтана и заповед 2877/13.12.2007 г. на Кмета на Монтана, с която е отказано на наследниците на Анка Стоянова право да придобият собствеността върху процесния имот и е признато право на придобиване на собственост и преписката е върната на кмета на община Монтана за изготвяне на оценка на имота. Намира, че правилно са кредитирани експертните заключения - както относно спазване на нормативните изисквания относно определяне на оценката, така и относно влязлата в сила заповед за изменение на ПНИ относно процесния имот и всички законови предпоставки, предвид обосноваността им и съответствието им със събраните доказателства. Намира, че оспорената заповед правилно е приета за законосъобразна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и въведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба от настоящите касатори, против заповед № 3024/23.11.2010 г. на кмета на Община Монтана. С нея на основание влязъл в сила план на новообразуваните имоти и влязло в сила решение № 2649/2009 г. по адм. д. № 11540/2008 г. на ВАС е одобрена оценката на поземлен имот № 18.406 с площ от 600 кв. м, находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана, предоставен за ползване на наследниците на Анка Ив. Стоянова, в размер на 615 лв. С доводи за наличие на множество предходни граждански и административни дела, и с твърдения, че с решенията по тях кметът на общината не се е съобразил, са възразили за "нарушена свобода на договаряне на цената и избор на купувач" на процесния имот и че наследниците на Анка Ив. Стоянова, на която е било предоставено право на ползване върху техния възстановен имот, въобще не е следвало да придобият собствеността върху него. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства по приложената административна преписка, че в изпълнение на законовата процедура по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за имотите в зоните по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е изготвен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 30 от 7.02.2006 г. на областния управител, и че със заповед № 674/22.03.2010 г. на Кмета на Община Монтана е одобрено изменението на ПНИ и регистъра към него. Съдът съобразил влязлото в сила решение № 2649/2009 г. по адм. д 11540/2008 г. на ВАС, с което са отменени решение от 16.07.2008 г. по адм. д 197/2008 г. на АС - Монтана и заповед 2877/13.12.2007 г. на Кмета на Монтана, с която е отказано на наследниците на Анка Стоянова право да придобият собствеността върху процесния имот и им е признато право да придобият собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, като преписката е върната на кмета на община Монтана за изготвяне на оценка на имота. Обсъдил заявление от 24.09.2010г г. (л. 8 по делото) с което Иванка Стоянова, наследник на ползвателя Анка Стоянова, е поискала от Кмета на Община Монтана да бъде изготвена оценка на имот № № 18.406 по плана на новообразуваните имоти в м. "Парта". Посочил, че Общинска техническа служба е изготвила оценка на земеделска земя по § 4 ЗСПЗЗ на процесния имот с площ от 0,600 дка в размер на 615 лв., и че с оспорената заповед кметът на Община Монтана е одобрил изготвената оценка. Съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия и е мотивирана, издадена е по искане на ползвател на предоставена за ползване зем. земя, с признато право на закупуване на земята с влязло в сила решение на ВАС и влязъл в сила ПНИ за м. "Парта". Приел, че са спазени административно-производствените правила при издаването на обжалваната заповед и че при определяне на оценката на земята няма нарушение на закона, за което кредитирал неоспорените три заключения на вещи лица /л. 54, 81 и 116 от делото/. Решението е правилно. При постановяването на решението си съдът преценил становищата на страните и представените по делото доказателства. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя. Изведеният от него извод е в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. Както бе посочено по-горе, обжалваната заповед на кмета на община Монтана е издадена на основание влязлото в сила решение № 2649/2009 г. по адм. д 11540/2008 г. на ВАС, с което на кмета на община Монтана е възложено извършването на оценката на имота. Съдът изложил законосъобразни съображения, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдът правилно приел, че предмет на оспорване пред него е заповедта на кмета на община Монтана и върху този акт осъществил съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК, като преценил наличието на предпоставките по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ за извършване на оценка и на тази база приел законосъобразността му, поради което правилно не е обсъждал представените от оспорващите доказателства, относими към издаване на предходната, вече отменена 3аповед № 2877/13.12.2007 г. на Кмета на Община Монтана /л. 14 от делото/. Приел за неотносими към настоящия спор основните възражения на оспорващите, касаещи претенции за собственост, поради признато право за възстановяване на имотите, включително и на процесния, по скица № 253 от 20.02.1997 г., представляваща извадка от кадастралния план на местност "Парта" от 1993 г., предвид факта, че по отношение на процесния имот този спор е разрешен с влязло в сила решение на ВАС. При тази данни съдът е извел правилен извод за законосъобразност на заповедта. Съдът обосновал законосъобразен извод за липса на нарушение на материалния закон - § 4л от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, съгласно който оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, като заповедите подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Този извод се налага от заключенията по назначените три съдебно-технически експертизи, които жалбоподателите не са оспорили, нито са направили искания за установяване на други факти. Правилно при това положение съдът се е съобразил изцяло със заключенията на вещите лица. Оттук следва, че първоинстанционният съд обосновано е преценил, че оценката на имота е извършена при спазване условията на Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи, като самата оценка е била извършена с оглед ползването на земята при условията на § 4а от ПЗР наЗСПЗЗ. Правилен е изводът, че в изпълнение на задължителните указания на ВАС е постановен и оспореният административен акт, като оценката е била извършена за имот с размери и граници определени с влязъл в сила ПНИ и в производство по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът правилно е приложил посочената по-горе разпоредба и изложил подробни мотиви от където и изводът, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Доводът за противното настоящият състав на ВАС намира за неоснователен. Решението е съобразено с практиката на ВАС - така напр. в Решение № 2591/25.02.2009 г. по адм. д. № 12604/2008 г., Решение № 35/4.01.2010 г. по адм. д. № 7757/2009 г. - двете на IV отд-е на ВАС. По останалите доводи в жалбата: Възражението в касационната жалба, че оспореният акт не бил съобразен с предходната заповед № 2877/13.12.2007 г. на кмета на Монтана, с която е отказано на наследниците на Анка Стоянова право да придобият собствеността върху процесния имот, е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като тя е отменена с влязло в сила решение. Освен това, съгласно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следващото твърдение е също неоснователно, тъй като административният съд се е съобразил със силата на пресъдено нещо по решение по адм. д 11540/2008 г. на ВАС, в което е било съобразено посоченото в жалбата Р-626/6.11.1997 г. на ВКС, както и приложените и към настоящото дело удостоверение № 3193/92 г., скица от 13.05.93 г., заповед № 1527/25.11.94 г., писмо от 5.10.94 г. и определение на окръжен съд Монтана по дело № 157/2005 г. Противно на твърдяното, изводът за законосъобразност на решението не се разколебава от представеното пред ВАС удостоверение № 3193/1.07.1992 /л. 182 от настоящото дело/ за отстъпено право на ползване, върху което косвен контрол в настоящото производство не може да бъде осъществен. Релевираният в жалбата следващ довод за неучастие в производството по адм. д. 11540/2008 г. на ВАС се опровергава от протокола от съдебно заседание и решение № 2649/2009 г., приложени към настоящото дело /л. 38 - 39 и л. 40/ установяващи, че касационните жалбоподатели са били надлежно конституирани като страни в това производство. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на ВАС има действие и по отношение на тях. По тези съображения са неоснователни оплакванията, че решението на ВАС нямало действие по отношение на касаторите. Твърдения в жалбата, касаещи правилността на предвижданията на ПНИ са неотносими към правилността на оспореното решение. Касационните жалбоподатели не са предявили правата си в производство по оспорване на заповедта за изменение на ПНИ. Позоваването на други административни и съдебни производства, включително неприключили, нямат отношение към предмета на настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат. Приложените към жалбата: писмо от 24.06.2011 г. със скица от 20.02.1997 г., молби, съдебни решения, заповеди, извадки от вестници, сигнали до прокуратурата - л. 11 - 170 от делото, не са нови - копия от тях, освен извадките от вестници, които не представляват писмени доказателства и два от сигналите до прокуратурата, са приложени по първоинстанционното дело и са неотносими към настоящия спор. Останалите твърдения в жалбата, включително за нарушения на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на чл. 19 и 34 от ЗСПЗЗ не очертават касационни основания по смисъла на чл. 218, ал. 1 АПК. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК искането на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,