Решение № 6249 от 12.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на община Пловдив- район "Източен", чрез пълномощника М. Сукнарова, срещу решение 2483/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 402/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед ЗРИ- 36 от 24.01.2022г. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимостта, алтернативно- за неправилността на атакуваното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците- М. Иванов и Т. Иванов, чрез адв. А. Кисьов, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователността й. Отправят искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да им бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответниците Ш. Говедарска и М. Иванова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалбата на М. Иванов и Т. Иванов срещу Заповед ЗРИ-36/24.01.22г. на Кмета на община Пловдив, район "Източен", издадена на основание чл.46, ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.18 от НУРУЖННОЖП на община Пловдив. С тази заповед е настанена Ш. Говедарска и нейната дъщеря М. Иванова, родена през [година], в апартамент на посочения по- горе адрес. В мотивите за настаняването е посочено следното: "Настаняването се извършва на основание, взето с Протокол 1 от 06.01.22г. на комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП, Заявление на Говедарска от 08.12.21г. и Акт за общинска собственост 1407 от 13.12.2001г. на район "Източен"- Пловдив". Установява се още,че във визирания Протокол 1 от 06.01.22г., приложен по делото на стр. 13, е посочено, че двучленното семейство на Ш. Говедарска и М. Иванова отговаря на уславията на чл.7, ал.1 от Наредбата, а едночленното семейство на М. Иванов /син, роден през [година]/ и Т. Иванов /син, роден през [година]./ нямат настанителни права и не фигурират в заповедта от 1986г. По делото е приложен / на стр.9/ и Протокол 2 от 31.01.2022г. на Комисията по чл.12, ал.1 от НУРУЖННОЖП, в който последната е взела решение, че едночленното семейство на М. Иванов и едночленното семейство на Т. Иванов, "не е носител на настанителни права по заповед за настаняване 216 от 1986г. и съответно- не би могло да бъде включено в нова заповед за настаняване в същото жилище на основание чл.24а от НУРУЖННОЖП на община Пловдив". Основният и по същество единствен спорен въпрос по делото е дали М. Иванов и Т. Иванов- пълнолетни синове на Ш. Говедарска е следвало да се ползват от настанителните права на своята майка и да бъдат включени в заповедта за настаняване. Този въпрос, както е прието и в определение 5521 от 07.06.2022г. по адм.д. 4597/2022г. на ВАС, четвърто отделение, е от значение за основателността, а не за допустимостта на производството, поради което и постановеното решение по съществото на спора не е недопустимо, каквото е първото твърдение в касационната жалба. Неправилен е, обаче, отговорът, който административният съд е дал на така очертания въпрос, приемайки, че жалбоподателите, в качеството им на членове на домакинството на заявителката Ш. Говедарска по смисъла на §6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП, Наредбата/ следва също да бъдат включени в настанителната заповед за ползване на процесното жилище, тъй като фигурират в нейното заявление и имат постоянен адрес, съвпадащ с нейния в жилището, за което се издава настанителната заповед. По делото е представена заповед за настаняване 216/14.06.1986г., с която в общинското жилище се настанява М. Говедарски- баща на заявителката Ш. Говедарска. Двамата жалбоподатели са родени съответно през [година] и [година] и не са придобили права на наематели на процесното жилище, за което е издадена настанителна заповед през 1986г. Предвид това, същите не са и материалноправно легитимирани да претендират актуализиране на твърдяните от тях настанителни права. Договорът за наем с ОП "Жилфонд" е сключен през 2006г. с Ш. Говедарска въз основа на горепосочената настанителна заповед от 1986г., като в него като член на семейството/домакинството е посочен единствено починалият понастоящем М. Говедарски. Съобразявайки тези обстоятелства се е произнесла и комисията по чл.12, ал.1 от горепосочената Наредба при отказа си да включи в заповедта за настаняване двете пълнолетни лица М. Иванов и Т. Иванов. Що се отнася до аргумента на решавашия съд, че лицата имат адресна регистрация в процесното жилище, то следва да се посочи, че адресната регистрация не би могла да породи твърдяните настанителни права. Като е достигнал до противоположни изводи, първоинстанционният съд епостановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на жалбата на М. Иванов и Т. Иванов срещу Заповед ЗРИ-36/24.01.22г. на Кмета на община Пловдив, район "Източен". Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдените разноски в полза на ответниците М. Иванов и Т. Иванов. Независимо от изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, тъй като не е заявено искане за тяхното присъждане. Така мотивиран, съдът