Решение № 10128 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2014 г.

Решение № 10128 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - К. срещу решение № 23 от 11.02.2014 г., постановено по административно дело 240/2013 г. по описа на Административен съд - К.. Излага твърдения за неправилност на съдебното решение, същото било постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - А. Г. Й. от гр. Р., обл. К. в писмено възражение и лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на, в срока по, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД-12-60 от 07.06.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - К., с което е отхвърлена жалбата на А. Й. против разпореждане № 5506242863 от 01.04.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Административният съд е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган е приел при неизяснени обстоятелства, че положеният труд от А. Й. за периода от 01.12.2006 г. до 31.12.2007 г. на длъжността "шофьор товарен автомобил" в "Р.-С." ООД е от трета категория. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 77 от 26.11.2012 г. А. Й. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5506242863 от 01.04.2013 г. му е било отказано да се отпусне исканата пенсия, като е прието, че молителят няма 100 точки - сбор от възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, а има 99, т., 10 месеца и 18 дни. Посочено е, че същият не притежава изискуемия 15 годишен осигурителен стаж от втора категория труд съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а притежаваният такъв възлиза на 14 г., 2 м. и 25 дни. Цитираното разпореждане е било обжалвано от А. Й. по административен ред, като в отговор на това е издадено процесното решение № РД-12-60 от 07.06.2013 на директора на ТП на НОИ - К., с което жалбата му е била оставена без уважение. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО през 2012 г. мъжете придобиват при навършена възраст 57 години и 4 месеца, придобит осигурителен стаж 15 години от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на А. Й. ЛПОСВ по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че лицето не отговаря на посочените изисквания. В констативен протокол № 09 от 21.03.2013 г. е посочено, че от извършената проверка по разходите на ДОО на "Р.-С." ООД гр. Б., се установява наличието на допълнително споразумение от 03.01.2007 г. към трудов договор № 711 от 11.05.2004 г., с което е изменен размера на основното трудово възнаграждение на А. Й. на 350 лв., считано от 01.01.2007 г. на длъжност "шофьор товарен автомобил", както и допълнително споразумение от 03.01.2011 г. към трудов договор № 711 от 11.05.2004 г., с което е променена длъжността му от "шофьор товарен автомобил" на длъжност "шофьор специализиран тежкотоварен автомобил", считано от 01.01.2011 г. Освен това по делото се съдържат копия от споразумения към трудовия договор на жалбоподателя от 01.12.2006 г. за длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" и основно трудово възнаграждение 220 лв., шифър по НКПД 83242005, както и допълнително споразумение от 03.01.2007 г. за същата длъжност - "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" и основно трудово възнаграждение 350 лв., шифър по НКПД 83242005. В друг екземпляр от допълнително споразумение от същата дата записаната длъжност е "шофьор на товарен автомобил" с шифър 83222005. В трудовата книжка на Йовев е вписана длъжност "шофьор на товарен автомобил", считано от 28.05.2003 г., като общото прослужено време в "Р.-С." ООД от посочената дата до прекратяване на трудовия му договор на 24.10.2012 г. е изчислено на 9 г., 4 м. и 27 дни, като е отбелязано, че зачетения трудов стаж е равен на осигурителния. В УП-2 изх. № 76 от 26.11.2012 г., издадено от осигурителя "Р.-С." ООД, длъжността му е вписана с наименование "шофьор на товарен автомобил". В удостоверение № 12 от 25.02.2013 г., издадено от "Р.-С." ООД, се посочва, че внесените осигурителни вноски за А. Й. за периода от 28.05.2003 г. до 24.10.2012 г. са за трета категория труд, както и че за периода от 28.05.2003 г. до 04.12.2007 г. същият е управлявал автомобил с товароносимост по-малка от 12 тона. От показанията на разпитания свидетел К. К., бивш колега на Йовев, се установява, че последният е управлявал тежкотоварен автомобил "Шкода" с ремарке с товароносимост над 13 тона до 2007 г., и когато свидетелят е напуснал работа, Йовев е останал да работи в дружеството. Посочил е, че това е бил единственият автомобил, на който Йовев е работил. Другият свидетел Х. Н. също е посочил, че Йовев е управлявал тежкотоварен автомобил "Шкода". Правилно административният съд е приел, че свидетелските показания са допустими, тъй като има разминаване в съдържанието на допълнителното споразумение към трудовия договор от 03.01.2007 г., считано от 01.01.2007 г. относно длъжността, която е следвало да изпълнява според представения от Йовев екземпляр, и друг такъв от същата дата, част от административната преписка, на който се е позовал административния орган. Видно от свидетелство за регистрация част I на товарен автомобил "Шкода 11054" с № КН 2745 АР, собственост на "Р.-С." ООД, издадено на 19.05.2006 г. се установява, че е тип бордови с техническа допустима максимална маса 15 100 кг. /F. 1/, допустима маса, определена от контролния орган /F. 2/ - 15 500 кг., маса на превозното средство - 8 200 кг. /G/. Ремаркето, което е прикачено към него е с рег. № 1733 ЕВ, предназначено за превоз на товари. При анализа на доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, се налага извода, че за периода от 01.12.2006 г. до 31.12.2007 г. А. Й. е работил като шофьор на товарен автомобил "Шкода 11054" с № КН 2745 АР, чиято товароносимост е 12 и повече тона, което е основание за зачитане на положеният от него труд от втора категория по смисъла на чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. При тези данни правилно административният съд е приел, че административният акт, с който положеният от А. Й. труд за периода от 01.12.2006 г. до 31.12.2007 г. е приет за трета категория, е издаден при неизяснени обстоятелства, което е довело до неговата незаконосъобразност. Административният орган не е разполагал с данни относно наличието на екземпляри от допълнителните споразумения от 01.12.2006 г. и от 03.07.2007 г. към трудов договор № 711 от 28.05.2003 г., представени от А. Й., поради което не е изследвал противоречията с представените от осигурителя допълнителни споразумения. Освен това не е разполагал и с данни за автомобила, който е управлявал Йовев, като на същия не са давани указания за представянето на доказателства в тази насока. От изложеното се налага изводът, че органите на ТП на НОИ - К. са постановили актовете си без да изяснят всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване. Нарушени са императивните разпоредба на чл. 35 и чл. 36 от АПК. С оглед горното, като е отменил решение № РД-12-60 от 07.06.2013 г. на директора на териториално поделение на НОИ - К., с което е потвърдено разпореждане № 5506242863 от 01.04.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,