Решение № 15862 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2019 г.

Решение № 15862 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Колор груп" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2173/25.10.2018 г. по адм. д. № 2413/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0330928/4.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0330928/4.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – кафе-сладкарница "Hello", находящ се в гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 108, стопанисван от "Колор груп" ЕООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 2 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед. На 30.06.2018 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано издаване на касов бон, който не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ. За извършената контролна покупка е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, който не отговаря на изискванията на наредбата – не съдържа задължителни реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата – наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В издаденият фискален бон е отразен департамент "Група 1" по продажбата и обща стойност на продажбата в размер 6,20 лв., но не е отразено количество и стойност на единица от продадените 2 броя кафе на единична цена 1,60 лв. и 2 броя минерална вода при единична цена 1,50 лв. Установено е също така и наличие на касовата разлика в размер на 100 лв., между фактически наличните пари в касата, съгласно приложен опис, и отразената наличност във фискалното устройство. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. За резултатите от проверката е съставен протокол, който на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления, и установените факти и обстоятелства, и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 на МФ фискалната касова бележка от фискалното устройство трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Законосъобразно заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на което съответстват изложените в заповедта фактически основания за налагане на мярката. Правилен е изводът на съда, че в заповедта са изложени подробни мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и големината на търговския обект, местоположението на обекта в оживена част на града, големия човекопоток, характера на дейността и разнообразието на предлаганите стоки, установената значителна разлика в касовата наличност – 100 лв. Законосъобразно съдът е приел, че при безспорно установените факти органът по приходите по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Определената продължителност на мярката от 2 дни е съответна на установеното нарушение. Правилно съдът е приел, че без значение в случая е липсата на неотразяване на приходи от извършената контролна покупка, след като е нарушен реда за издаване на фискална касова бележка за извършената продажба. Неоснователни са доводите за недостатъчни мотиви на решението и необсъдени доводи на жалбоподателя. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Правилно съдът е отхвърлил доводът за несъразмерност на наложената принудителна административна мярка с продължителност 2 дни, определена към минималния срок по чл. 186 от ЗДДС, целяща промяна в организацията на работа в обекта за изпълнение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,