Решение № 5273 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2008 г.

Решение № 5273 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Столична община, подадена чрез процесуалния си представител адв. Добрева, срещу решение от 09.04.2008 г. постановено по адм. д. № 261/2008 г. на Административен съд - София - град. В касационната жалба се поддържат подрони доводи за неправилност на оспореното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че ищцата не е доказала бездействие на общината, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Според касатора правно-регламентирано задължение на Столична община не е в разпоредбата на чл. 35, т. 4 нито пък, не в чл. 70 от ЗВМД, а в разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД са предвидени задължения за общината. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ответникът - Розалия Лукарска не се представлява и не взема становище. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е било образувано по реда на чл. 50 от ЗЗД пред Софийския районен съд. С определение е прието, че се касае до иск за вреди причинени от бездействие на административни органи при СА във връзка с вменено задължение на общината по чл. 138, ал. 1, т. 5 от ППЗВМД, да обезпечава залавянето на безстопанствени животни. Производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на административния съд. С обжалваното решение съдът е осъдил касатора да заплати на жалбоподателката Розалия Лукарска сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2007 г., представляваща неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица в общината, изразяващи се в неизпълнение на задължения по чл. 35 и чл. 70 от ЗВМД (отм. ) във връзка с §3 от същия закон. Прието е за доказано, че получените рани по предната и задна повърхност на дясната подбедреница на ответницата по касационната жалба са вследствие на нахапване от голямо куче част от глутница бездомни кучета, което е наложило ползването на медицинска помощ. Установено е, че за станалото жалбоподателката не е допринесла, не е станало по нейна воля. При установената причинно-следствена връзка между проявеното бездействие от страна на община, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законно изискване за целта и настъпилите вреди, съдът присъдил на жалбоподателката за претърпените неимуществени вреди сумата 2000 лв. Решението е правилно. Същото съответства на приложимия закон и представените по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че от проявеното бездействие от страна на Столична община, изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това - §3 от ПЗР на ЗВМД във връзка с чл. 35, т. 4 и чл. 70 от ЗВМД (отм.) на ответницата по касационната жалба Лукарска са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на ухапвания от бездомно куче. Освен това ищцата е преживяла и страх, който също е пряка и непосредствена последица от проявеното бездействие от страна на касатора. Съдът е обсъдил подробно наличието на проявеното бездействие от страна на длъжностни лица на общината и е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗВМД в ДВ бр. 87/01.11.2005 г. е отменен този закон с изключение на чл. 35, т. 4 и чл. 70 действали към момента на увреждане на Лукарска, които създават задължения за кметовете на общини да организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигуряват финансови средства за провеждане на ветеринарномедицински мероприятия. Съгласно чл. 70 от същия закон безстопанствените кучета се настаняват в изолатор. По делото включително и с разпит на свидетел е установено, че ответницата е била нападната безпричинно от безстопанствено куче част от група кучета обикаляща в района на нападението. Неоснователни са доводите, че не е доказано по безспорен начин увреждането. Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение при прегледа е констатирано, че уврежданията могат да бъдат получени от ухапване от куче, което подкрепя показанията на разпитаната свидетелка. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което означава, че не е необходимо ищецът да доказва вината на длъжностните лица. Обективния характер на тази отговорност означава, че в случая общината отговаря за вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица по контрола над бездомните кучета. В случая ищцата е установила наличието на причинна връзка между причинената вреда и бездействията на длъжностни лица от общината, поради което и правилно съдът е приел, че тя следва да бъде обезщетена за неимуществените вреди по справедливост. Обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение