Решение № 5090 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2009 г.

Решение № 5090 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Костинброд против решение № 435/06.07.2009 г. по адм. дело № 300/2009 г. на Административен съд - София област. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу отказ на кмета на общината за издаване на скица. Ответната страна - Петрана Христова Петрова чрез процесуален представител адвокат Ангелова моли съда да отхвърли касационната жалба, като навежда доводи относно правилността на постановеното съдебно решение, а ответната страна Светлозар Захариев Алексиев не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение в производство по чл. 145 АПК е отменен отказ на кмета на община Костинброд по искане вх. № 94-П - 10 от 05.03.2009 г. по регистъра на общината на Петрана Христова Петрова, за издаване на скица и удостоверение за оценка на имот-парцел VI, кв. 75 по регулационния план на с. Петърч, община Костинброд" обективиран в писмо изх. № 94-П-10 от 19.03.2009 г. Съдът обосновано е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Поради това, че поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм., действащ към момента на подаване на искането до административния орган/, идентичен с чл. 587 ГПК /нов/, правилно е прието, че административният орган следва да издаде исканите документи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено, че от Петрана Христова Петрова е поискано извършване на административна услуга - издаване на скица и удостоверение за оценка на имот, които са й необходими във връзка с производство по чл. 483 ГПК (отм.), респективно по чл. 587 ГПК /нов/ с цел установяване на изискуемите предпоставки за снабдяване с документ за собственост. Доколкото жалбоподателката има правен интерес да поиска удостоверяването на обстоятелствата по искането за извършване на административна услуга, обосновано съдът е приел, че сезираният и компетентен да се произнесе, административен орган е следвало да ги издаде и удостовери исканите обстоятелства. В тази връзка правилно е взета предвид разпоредбата на § 8 ПЗР АПК, според която уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК. Обосновани са и направените от първоинстанционния съд изводи, че административният орган следва да издаде скица и удостоверение за оценка на имота на лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, а оттам и че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната за осъществяване на поисканото удостоверяване. Неоснователни са изложените от касатора доводи срещу обжалваното съдебно решение. Самата скица, чието издаване като административна услуга е заявено от първоинстанционната жалбоподателка и отказано от административния орган, не удостоверява право на собственост върху конкретен недвижим имот, а само констатира съществуването на такъв и дава информация относно площта и границите му съобразно отразяването им по действащия план. От друга страна компетентен да преценява наличие на право на собственост не е административният орган - кмета на Община Костинброд, а съответния нотариус в охранителното производство по чл. 587 ГПК. Обстоятелството, че в границите на имота, за който е поискано издаването на скица са налице данни в общинската администрация, че попадат имоти, чиято собственост е възстановена с решения на поземлената комисия на други лица, може за бъде удостоверено от кмета при извършване на исканата административна услуга, но не е пречка последната да бъде извършена. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,