Решение № 5756 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2017 г.

Решение № 5756 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител - юрисконсулт В. М. против решение № 475 от 6.06.2017 година по адм. дело № 81/2017 година на Административен съд София-област /АССО/. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1545 от 13.08.2016 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в частта за удържаната сума от 6673. 96 лева в таблица № 2 и са присъдени разноски по делото. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – Д. Н. В., чрез процесуалния му представител адв. Г. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по представен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че предходното уведомително писмо, с което е наложена санкция за бъдещ период не е влязло в сила, поради което тази санкция не се явява безспорно вземане за разплащателната агенция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Д. Н. В. против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1545 от 13.08.2016 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" единствено в частта му, в която е посочена за удържана сума от 6673. 96 лева. Възражението е, че липсват мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Посочено е, че в уведомителното писмо бланкетно е записано, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки без да е изписан актът, което води до невъзможност на земеделския стопанин да упражни правото си на защита. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по няколко мерки. Подал е и приложение към заявлението по Схемата за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързани с производството през кампания 2015 година за сума от 11318. 40 лева. С уведомителното писмо е оторизирана цялата сума като в Таблица № 2 е отбелязано, че на 20.10.2015 година е прихваната сумата 6673. 96 лева и са изплатени 4644. 44 лева. Бланкетно е изписано, че прихванатата сума отразява приспаднати суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил уведомително писмо изх. № 02-230-6500/8352 от 19.11.2015 година, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи" за кампания 2014 година. В уведомителното писмо е посочена като поискана сума – 13630. 16 лева, намаления – 13602. 78 лева, оторизирана сума – 27. 38 лева и наложени санкции за бъдещ период в размер на 6673. 96 лева. По делото е представен като доказателство решение № 519 от 19.05.2016 година по адм. дело № 72/2016 година на АССО, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-6500/8352 от 19.11.2015 година, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Срещу решението на АССО е подадена касационна жалба от ДФЗ до Върховния административен съд, като с отговора по касационната жалба В. представя решение № 8418 от 30.06.2017 година по адм. дело № 7678/2016 година на ВАС, четвърто отделение, с което е оставено в сила решението на АССО. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. Посочил е, че към датата на издаване на оспорения административен акт – 13.08.2016 година, уведомителното писмо за кампания 2014 година не е влязло в законна сила, същото е било оспорено и към посочената дата е било налице неприключило съдебно производство, поради което е установил, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Това му е дало основание да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност и да го отмени. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихваната сума" действително е посочена сумата от 6673. 96 лева, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. В хода на делото е установено, че по силата на предходен акт /уведомително писмо изх. № 02-230-6500/8352 от 19.11.2015 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ/ е наложена санкция за бъдещ период, която следва да бъде приспадната от бъдещите плащания, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер на прихващането, посочено в Таблица 2. Също така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на своите правомощия да намали дължимите суми за изплащане за кампания 2015 година чрез прихващане. Поради това, изводът на административния съд за неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на процесното писмо се явява обоснован. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума от 6673. 96 лева отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Пред първоинстанционният съд е представено като доказателство подадена от В. жалба и решение на АССО, с което е отменено уведомителното писмо за кампания 2014 година, с което е наложена санкцията за бъдещ период. С отговора по касационната жалба е представено и решение на ВАС, с което решението за отмяна на уведомителното писмо е оставено в сила. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума от 6673. 96 лева не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на И. Д. В., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо – не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може да иска от насрещната страна – длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и размер. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. От пълномощника на ответника е направено искане за заплащане на разноски по делото. В същото време процесуалният представител на административния орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2018 г. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност и следва да бъде намалено на 500 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение