Решение № 138 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 601/2013 г.

Решение № 138 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 601/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Абдулбари Хасиб Джафар Абд, гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Т. Лисичкова, срещу решение № 6608 от 4.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7340/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Абдулбари Хасиб Джафар Абд срещу решение № 458/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административният орган бил обсъдил подробно изтъкнатите от Абд доводи, касаещи търсеното от него право на закрила. Според съда оспорващият не бил доказал твърденията си, че ако се завърне в Ирак ще бъде убит или че е заплашван. При проведените интервюта не били ангажирани сигурни доказателства в тази насока. Нямало съмнение, че в гр. Мосул има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но степента на насилие не била такава, че да може да се характеризира като въоръжен конфликт или "безогледно насилие", засягащи цялото цивилно население. Не било установено оспорващият да е подложен на преследване заради неговите религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Липсвали преки или косвени доказателства, потвърждаващи бежанската история на чужденеца. В дадените обяснения категорично било посочено, че той лично не е бил заплашван. Обстоятелството, че двамата му братовчеди са били убити, не можело да наведе на извода, че за живота на чужденеца съществува опасност, в случай, че той се прибере в страната си по произход. От приложените по преписката справки не се установявало в момента в Ирак да е налице въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие. Терористичните атаки били по-скоро с инцидентен характер, като властите в страната, макар и не винаги успешно, прилагали мерки за тяхното предотвратяване. Мирното население, макар че евентуално можело да пострада от тези прояви на тероризъм, като цяло не било заплашено ежедневно, а и в страната съществували достатъчно места, където нямало нападения и където можело да се живее спокойно. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Абдулбари Хасиб Джафар Абд срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът е поради убийството на двамата му братовчеди. Тези обстоятелства не могат да бъдат причислени към никой от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези и се характеризират по-скоро като криминални прояви. Самият чужденец заявява, че лично срещу него не са отправяни заплахи. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Абдулбари Хасиб Джафар Абд да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в гр. Мосул, Ирак, съдържаща се в справка от 5.03.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Както правилно е посочил административният съд, приложената към преписката допълнителна информация не може да обоснове промяна на извода за липса на въоръжен вътрешен или международен конфликт в Ирак. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,