Решение № 13070 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2019 г.

Решение № 13070 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, последният конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, срещу решение № 176 от 8.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9070/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед № 660 от 20.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и преписката е изпратена за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Кръстянин от [населено място], като баща и законен представител на А. К., чрез адвокат Николова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 660 от 20.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на А. К., с диагноза: "Фибуларна хемимелия" (Aplasia fibular; Fibular hemimelia) Paley Type 3 c е отказано организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение в чужбина – Пейли Институт, Флорида, САЩ. Отказът е мотивиран, че не са налице положителните предпоставки, регламентирани в чл. 3, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПДОРЦФЛД. Издателят на административния акт се е позовал на докладите на проф. Д. Райков, МБАЛ "Света Анна" – Варна и на проф. д-р Х. Георгиев, Клиника по детска ортопедия при УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев" ЕАД. По делото е налице писмо изх. № 2213 от 19.11.2018 г. (лист 222) на изпълнителния директор на МБАЛ "Света Анна" – Варна до Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с което последният е уведомен, че в лечебното заведение не са извършвани операции "Супер Анкъл" на деца под 18-месечна възраст, по изложени в същото писмо обективни причини. Такава операция е извършвана в периода 2010 г. – 2018 г. от д-р М. Живков на 4 деца, които са на възраст не по-малко от 30 месеца. Цитираният лекар е бил на обучение в Пейли Институт през 2014 г., но до момента няма получен сертификат и д-р Живков е посъветвал родителите на А. К. да се обърнат към проф. Пейли. Съдържанието на писмото изцяло опровергава тезата на външния експерт проф. д-р Х. Георгиев, който сочи, че операцията може да се извърши в България от д-р Живков. Външният експерт проф. Д. Райков, също дава становище, че заболяването се лекува успешно и в България след осигуряване от Център "Фонд за лечение на деца" на необходимите импланти. Тези становища, отразени в протокол № 45 от редовното заседание на Обществения съвет към Фонда, проведено на 18.07.2018 г., са послужили като мотиви както на решението на Съвета, така и на заповед № 660 от 20.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца". След като необосновано е прието, че лечението може да се извърши в България без изследване на прилаган метод въобще не са обсъждани възможните алтернативи на лечението съответно в Австрия и САЩ. След като съгласно чл. 34, ал. 2, т. 9 от ПДОРЦФЛД в доклада задължително се съдържат държава, град, лечебно заведение и/или медицински специалисти, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност, в т. ч. в държава от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария), то за изясняване на случая тези алтернативи е трябвало да бъдат изследвани, с оглед спецификата на заболяването. Правилни са изводите на съда, че становищата на външните експерти не са мотивирани и задълбочени с оглед задължителните реквизити по чл. 34, ал. 1 и 2 ПДОРЦФЛД, както и че нито Обществения съвет, нито решаващият административен орган са обсъдили всички факти и обстоятелства от значение за случая, което съставлява нарушение на чл. 35 АПК. Така установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, съгласно чл. 146, т. 3 АПК. След като необосновано е прието, че лечението може да се извърши в България, както Общественият съвет, така административният орган не са изследвали възможните алтернативи на лечението съответно в Австрия и САЩ, в контекста на лечение на рядко срещано заболяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от ПДОРЦФЛД. По отношение на възражението на касатора, че лечението вече е извършено в Институт по ортопедия и заболявания на гръбначния стълб към МЦ "Св. Мери", Флорида, САЩ следва да се има предвид, че външните експерти не сочат данни кога е станало това, нито в решението на Обществения съвет и в оспорения административен акт има изложени точни факти относно дати, респ. период с начало и край. Липсва съпоставка на подобни данни с датата на подаване на заявление вх. № 7316 от 19.10.2016 г. Въпросите дали са налице отрицателните предпоставки на чл. 4 от ПДОРЦФЛД, в хипотезите "дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 и 4 вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди издаването на заповед по чл. 43", както и произходът на средствата, с които се твърди, че е лекувана А. К. от д-р Пейли, не са обусловили и не са били основание за отказа за организационно и финансово подпомагане, а приетото че операцията може да се проведе своевременно с не по-малък успех в България. Последното фактическо основание не се установява от доказателствата по делото. В процесната заповед е посочена нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 б. "а" от ПДОРЦФЛД, съгласно която Фондът осъществява дейността по организационно и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години, които се нуждаят от диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. Мотивите към административния акт не могат да се допълват с касационната жалба, нито от съда, тъй като последният статуира в пределите на фактическите и правните основания, изложени от административния орган, което не е в противоречие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. В противен случай би се стигнало до съществено нарушение на правото на защита на адресата на заповедта. След като е приел, че операцията на А. К. може да се проведе своевременно и с не по-малък успех в България, без да установи реалните възможности за това, административният орган е постановил незаконосъобразно решение, което правилно е било отменено от съда, тъй като по делото не са доказани отрицателните предпоставки на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 б. "а" от ПДОРЦФЛД. Не се установяват твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон. Съдебният акт е валиден и допустим. По изложените в тези мотиви съображения решението следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени в размер на 500 лв., заявени като изплатени в брой към 7.02.2019 г. и отразени в списък по чл. 80 ГПК – чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,