Решение № 5569 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2094/2021 г.

Решение № 5569 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2094/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "А. а." (ИААА) срещу решение № 7429/21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 3686/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдена негова Заповед № 223/29.01.2020 г. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът И. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7429/21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 3686/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 223/29.01.2020 г. на изпълнителен директор на ИААА, с която на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) И. К. е преназначен от длъжност инспектор в ОО "АА" - София на длъжност инспектор в ОО"АА" - Ловеч, РД "АА" - Плевен. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, издаден в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материални закон. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения за липса на изискванията на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Основният спорен въпрос между страните е налице ли са всички материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДСл държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Правилно и обосновано АССГ е приел, че в случая е доказано наличието само на първата предпоставка, а именно държавният служител И. К. отговаря на условията за назначаване на длъжността инспектор в ОО "АА" - Ловеч, защото е заемал същата позиция в ОО "АА" - София, но липсва неговото предварително съгласие за преназначаването му. Доводите в касационната жалба относно действителния смисъл на съдържанието на оспорената пред АССГ заповед са обсъдени от първата инстанция, при което е обоснован логичен фактически извод, че не е възможно предварителното съгласие на държавния служител да е част от волеизявлението на органа по назначаването. Изразът "предварително писмено съгласие", използван в чл. 82, ал. 1 от ЗДСл предполага съгласието на служителя да е изразено в писмена форма в момент, който предхожда издаването на административния акт за преназначаване. В този смисъл е без правно значение датата, на която започва изпълнението на заповедта за преназначаване, а в конкретния случай въобще липсва съгласие на служителя, а точно обратното- ангажирани са писмени доказателства за изрично писмено несъгласие с преназначаването. Положеният от И. К. подпис с дата 30.01.2020 г. върху заповедта за преназначаване не представлява съгласие, а удостоверява получаването на административния акт. По делото не са събрани никакви доказателства за съществуването на предварително писмено съгласие с преназначаването на длъжност. Мотивите на органа по назначаване за процесуална икономия при извършване на комплексните структурни промени в администрацията не съставляват основание за неспазване на изискванията на материалния закон при промяна на служебните правоотношения на държавните служители от тази администрация. Напълно неясна е относимостта към спора на твърдението, че по сходен начин са променени служебните правоотношения на общо 56 служители на длъжност "инспектор". Фактите, свързани с прекратяване на служебните правоотношения с други държавни служители и евентуално уволнение и на И. К. също са извън предмета на спора относно законосъобразността на заповедта за неговото преназначаване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция И. К. е направил разноски в размер на 400 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора следва да му бъдат възстановени от бюджета на ИА"А". По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,