Решение № 4728 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2017 г.

Решение № 4728 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13441/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. в качеството й на директор на ТД на НАП - гр. Б. срещу решение № 1537/06.10.2017 г., постановено по адм. дело № 721/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което по оспорване на С. С. С. от гр. С. е отменен АУЗД № 3835/09.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 37/03.02.2017 г. на директора на посочената дирекция за установен за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 17 874,11 лв. и лихви 10 085 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се сочи и другото отменително основание в посочената разпоредба, а именно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид оплакването, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства в тяхната цялост и не е обсъдил и разгледал поотделно всеки един от представените и приобщени доказателствени материали самостоятелно и във взаимната им връзка, като по този начин е достигнал и до неправилно изводи. Неправилно според касатора съдът е приел, че АУЗД е издаден при неспазване на сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК по повод установения доход. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че неправилно органът по приходите е определил кога сградата по нотар. акт № **** г. е завършена в груб строеж, без да направи разграничение между момента, в който сградата, състояща се от отделни самостоятелни обекти в цялост възниква като самостоятелен обект на правото на собственост, в който е упражнено правото на строеж, т. е. реализацията на сделката - трансформацията на правото на строеж в право на собственост по отношение на конкретно определените самостоятелни обекти, предмет на нотар. акт № *** г., с което е уговорено между страните по сделката срещу учреденото право на строеж от С. и момента, в който е упражнено правото на учреденото право на дружеството на строеж и реализацията на сделката, т. е. трансформацията на правото на строеж в правото на собственост на С. на отделните самостоятелни обекти - три жилища, един магазин и един гараж, ведно с идеалните части от общите части на сградата. Неправилно се твърди от касатора, че съдът е приел завършеността на сградата - в груб строеж към издаване на Акт, обр. 14 на 27.08.2009 г., а не с издаване на нотар. акт № *** г. за замяна на незавършено строителство, страните по договора за строителство са постигнали съгласие за замяна на първоначално уговорените самостоятелни обекти, завършени в груб строеж със съответните общи части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж на имота с други самостоятелни обекти в същата сграда със съответните общи части и съответната част от отстъпеното право на строеж на имота. В тази връзка сочи, че издаденото удостоверение на Община - С. за степен на завършеност на сградата към 2009 г. не може да се приеме, че е имало изградени вътрешни разделителни зидове, т. е. сградата е била изградена в груб строеж, а не на самостоятелни обекти в сградата. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди оспорения от С. АУЗД. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба С. С. С. от гр. С. не е изразил становище. Постъпило е по делото писмено становище на адв. Р. К. - пълномощник, с което се оспорва касационната жалба и се иска оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени АУЗД № 3835/09.11.2016 г. за установен за довнасяне от С. С. данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 17 874,11 лв. и лихви 10 085 лв. първоинстанционният съд е приел от една страна, че получената от С. престация през 2009 г., е следвало да бъде декларирана с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ през 2010 г. в срок да 30.04.2010 г. и в този срок дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е трябвало да се заплати. Съдът не е възприел за правилен подхода на органа по приходите, според който с нотар. акт № **** г. се установява моментът, в който сградата е завършена в груб строеж. В тази връзка съдът се е позовал на Акт, обр. 14 - за приемане на конструкцията, съставен на 27.08.2009 г., а от представеното удостоверение № 4704-2790/17.11.2009 г. на Община - С., че обект "Жилищна сграда на пет етажа с магазини" в УПИ II - 6137 в кв. I по плана на кв. "Ново село - изток" - гр. С. е завършен в груб строеж, вкл. покрив и оградни стени и изградени ел. и ВиК инсталации. Въз основа на доказателствата по делото съдът е направил извод, че при тяхното съобразяване най-ранният момент, към който правото на строеж се е трансформирало в право на собственост на спорните обекти, е датата на издаване на Акт, обр. 14 - 27.08.2009 г. затова според съда престацията, като получена през 2009 г. е следвало да бъде декларирана с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ през 2010 г. в срок до 30.04.2010 г. и в този срок дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ да бъде заплатен. Съдът се е произнесъл по направеното от С. възражение за изтекла погасителна давност, 5-годишният срок на който е изтекъл на 01.01.2016 г., както и че АУЗД е издаден на 09.11.2016 г., като по този начин органът по приходите според съда е нарушил и изискването на чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производството. Обжалваното решение е неправилно постановено. Безспорно е установено по делото, че С. С. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. за деклариране на придобитите от него доходи в Приложение № 3, таблица 1 от друга стопанска дейност - на регистриран земеделски производител от продажба на произведени и непреработени продукти от селско стопанство. Както е посочено в решението на директора на ТД на НАП - гр. Б. при обжалване на АУЗД по административен ред, при предходна проверка на С., възложена с резолюция № 1728/26.04.2016 г. органите по приходите са получили информация по реда на глава 23 от ЗДДФЛ със справка, образец по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатена през 2011 г. сума от платец на дохода "Монолит" ООД за продажба или замяна на недвижимо имущество, вкл. ограничени вещни права в размер на 187 601,52 лв. Правилно е установено от съда, че с нотар. акт № *** г. С. е получил дарение от родителите си дворно място, представляващо поземлен имот в местността "Андреева чешма" с площ от 941 кв. м., ведно със селскостопанска паянтова сграда на един етаж и със застроена площ от 11 кв. м. През 2010 г. с нотар. акт № 59 посоченият имот е бил продаден за 10 999,70 лв. и този доход правилно и приходните органи и съдът са приели, че подлежи на облагане по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване, намалена с 10% разходи и е следвало да се посочи в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Приходният орган също така е съобразил и разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Безспорна между страните по делото е продажната цена на имота, предвид посочената в нотариалния акт сума от 10 999,70 лв. Относно цената на придобиване се определя по чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ, т. е. нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, вкл. и при дарение. Този доход задълженото лице не е декларирало през 2010 г. Правилно съдът е установил, че с нотар. акт № **** г. за продажба на недвижим имот са дарени на С. от родителите му два урегулирани поземлени имоти в гр. С., а впоследствие с нотар. акт № 197/30.06.2006 г. С. е учредил в полза на "Монолит" ООД право на строеж срещу задължението дружеството да му построи три жилища, един магазин и един гараж с идеални части от общите части на сградата. Уговорено е, че С. ще запази правото на строеж на обектите и ще получи в собственост всички други обекти в сградата с право да ги прехвърля на трети лица. С нотар. акт № *** г. С. е продал на "Монолит" ООД недвижими имоти срещу задължението дружеството да построи обектите, които са посочени в нотар акт № *** г., а с нотар. акт № *** г. С. е получил непаричния доход, изразяващ се в три жилища, един магазин и един гараж. С нотар. акт № *** г. между С. С. и М. С. и "Монолит" ООД е извършена замяна на недвижими имоти, завършени на етап "груб строеж". Правилно съдът е възприел изводите в оспорения АУЗД, че С. от сделката е получил непаричен доход, който не е декларирал - три жилища, магазин и гараж в размер на 187 601,51 лв. - пазарната стойност на строителната услуга. Спорният въпрос между страните по делото, очертан и от първоинстанционния съд е моментът, когато правото на строеж се е трансформирало в право на собственост с оглед получаване на непаричния доход от задълженото лице. Съдът неправилно е приел, че този момент е издаването на Акт, обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата - 27.08. 2009 г., а не нотар. акт № *** г., когато сградата е изградена в груб строеж. Този акт съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3/31.07.2003 г. съдържа констатация за съответствието на строежа с проекта по приемане на носещата конструкция на строежа. С него се приема, че сградата е изградена в груб строеж и това е най-ранната дата съгласно чл. 181 ЗУТ. В процесния случай обаче релевантен факт е получаването от задълженото лице на престацията по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ и това не е издаването на Акт, обр. 14, както неправилно е приел решаващият съд, а нотар. акт № *** г., когато е извършена замяната на недвижими имоти, изградени в груб строеж, тъй като тогава С. е получил и съответната престация - обезщетението за получаване на изградени обекти в сградата, като отстъпено му срещу правото на строеж в полза на "Монолит" ООД. В съдебно-техническата експертиза правилно вещото лице е установило, че изграждането на сградата в груб строеж е с Акт, обр. 14 е най-ранният момент, към който самостоятелните обекти могат да бъдат прехвърлени, но в същото време се установява, че към този момент не е извършена замяна на недвижимите имоти, а към издаването на нотар. акт № *** г., когато действително е получена престацията от С. на непаричния доход по смисъла на чл. 10, ал. 4 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ и затова в АУЗД е направен законосъобразен извод, че е реализирана сделката през 2010 г. и е следвало за посочената година този доход да се декларира. При така установеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаването на АУЗД е изтекла погасителната давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК, както и че е изтекъл и преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за издаване на акта. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, релевирани с касационната жалба и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на С. С. срещу АУЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото на ТД на НАП - гр. Б. се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 368,77 лв. за първоинстанционното производство. За касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение не се дължи, тъй като касационната жалба е подадена от директора на ТД на НАП, а не от юрисконсулт и такъв не е представлявал в касационното производство, нито са подадени от такъв писмен отговор или писмена защита. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение