Решение № 7599 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2017 г.

Решение № 7599 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М. против решение № 7838/09.12.2016 г., постановено по адм. д. 6196/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да му бъде предоставен достъп до исканата информация. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на дирекция "Секретариат на Столичния общински съвет" оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7838/09.12.2016 г., постановено по адм. д. 6196/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Р. Р. М. против решение № СОА16-РИ09-77/13.05.216 г. на директор на дирекция "Секретариат на Столичния общински съвет", с което е отказано предоставяне на достъп до протокол от заседание на Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост, проведено на 15.12.2004 г., поискан от него със заявление вх. № СОА16-ОИ94-80/05.04.2016 г. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган: надлежно оправомощено на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправни разпоредби и целта на закона. Решаващият съд е приел, че исканият документ не е открит в архива на администрацията, поради което не е възможно да бъде предоставен. Изложени са съображения относно предоставената възможност на Р. М. да си създаде впечатления за работата на ответната страна чрез предоставяне на други два искани от него документа, но ЗДОИ няма за цел да гарантира снабдяването на гражданите с копия на архивни документи. Така постановено съдебно решение е правилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и фактическата обстановка по спора е установена в съответствие със събраните по делото доказателства. Не представлява процесуално нарушение обсъждането на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен отказ от 20.12.2012 г. да бъде предоставен достъп до същия протокол, поискан заедно с още два документа, свързани със същия въпрос. С това влязло в сила съдебно решение съдът е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението за съобразяване с обстоятелството, че са минали повече от две години от съставянето на поисканите документи и спрямо тях не е приложим чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, с който е обоснован отменения отказ. Установено е, че Р. М. е получил достъп до два от поисканите три документа, но без конкретизиране въз основа на какъв акт на администрацията на СОС. Н. доказателства за начина на изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Настоящият спор не е възникнал по повод изпълнението на това съдебно решение от 2014 г., а по повод ново самостоятелно искане. С това ново заявление с вх. № СО46-494-80/05.04.2016 г. Р. М. е поискал отново достъп до протокол от заседание, проведено на 15.12.20104 г. на Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост, по което е постановено оспореното пред АССГ решение от 13.05.2016 г., с което жалбоподателя е уведомен, че след извършена проверка в архива на Столична община се установява, че исканата информация, не е налична там, поради което не се предоставя. При липса на доказателства в тази насока и с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ следва да се обоснове извод, че не е налице процесуална пречка за повторно искане за достъп до същата обществена информация, което е направено с новото заявление от 05.04.2016 г., но вече само за част от информацията. С оглед датите на извършените действия по сезиране и произнасяне следва да се приеме, че те не са обхванати от силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл обсъждането на предходното съдебно решение не е самоцел. Решението на директора на дирекция "Секретариат на СОС" правилно е разгледано като изричен отказ доколкото независимо от уведомителната част в него, не може да бъде определено като неподлежащо на оспорване уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, защото липсва изявление, че задълженият субект няма данни за местонахождението на търсената информация. Това решение представлява подлежащ на оспорване акт по същество на спора и поради това, че е постановен по ново заявление за достъп до обществена информация, а не е част от производство по изпълнението на влязло в сила съдебно решение. Оспореното съдебно решение е допустимо доколкото правилно АССГ е възприел оспорения пред него акт като отказ за предоставяне на обществена информация независимо, че съображението, че тя не съществува на мястото, където следва да се съхранява - архива на СОС, не кореспондира с хипотезите по чл. 37 от ЗДОИ. В случая липсата в архива на този протокол не е обяснена в оспореното пред АССГ решение, но решаващият съд е приел за доказана от доказателствата по делото, представляващи част от административната преписка. Действително липсата на търсената информация не е предвидена като основание за отказ по чл. 37 от ЗДОИ доколкото е въведена като елемент от хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ, но съображенията на АССГ относно целта на закона следва да бъдат споделени. ЗДОИ не следва да бъде разглеждан като средство за снабдяване с архивни документи доколкото урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Съдебната практика приема, че искането за достъп до конкретен документ с номер и дата, следва да бъде разглеждано като искане за достъп до обществена информация, която е индивидуализирана чрез изричното посочване на нейния носител, но винаги държи сметка за разграничението между процедурата по предоставяне на административни услуги (вкл. издаване на документи/скици/копие/преписи) и тази по ЗДОИ. Във всеки подобен случай следва да бъде установен приложимия закон и защитимите от права. В случая правилно АССГ е приел, че правото на достъп до обществена информация на Р. М., чрез което да му бъде предоставена възможност да си състави собствено мнение за работата на задължения субект (СОС) е удовлетворено чрез предоставянето на достъп до останалите документи от административната преписка, част от която е и обсъждания протокол, респективно неговото съдържание като информация. Не без правно значение е обстоятелството, че информацията, която следва да се съдържа в този протокол, отразява подготвителни действия, насочени към вземане на решение на СОС, чието съдържание не е с правопроменящи правни последици. На 16.12.2004 г. СОС взема решение да не приеме предложението на вносителя за решение за замяна на вещни права по доклад, поради което обсъжданията на този доклад на заседанието на 15.12.2004 г. на Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост не само, че няма самостоятелно значение, но не е породило никаква промяна в правния мир. Отдалечеността във времето е предпоставка за отпадане на възможността да бъде постановен отказ за достъп до информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ), но от друга страна точно продължителният период от време е възможно да представлява обективна пречка за предоставянето й. Съхранението на документи, създадени от държавната и общинската администрация се урежда в Закона за Националния архивен фонд (ЗНФ). Съгласно чл. 45 от ЗНФ всички приключили в деловодните служби на държавните и общинските институции документи до 31 декември на текущата година се предават в техните учрежденски архиви до 30 юни следващата година. Деловодните служби предават документите в учрежденските си архиви, организирани в дела съгласно утвърдената номенклатура. Учрежденските архиви на държавните и общинските институции съхраняват документите до тяхното предаване в съответния държавен архив или до унищожаването им. От данните по преписката АССГ е приел за установено, че протокола от 15.12.2004 г. не се намира в архива на СОС, където правилно е потърсен с оглед неговия характер и период на съставяне. Няма данни (и причини) този документ да е възможно да се съхранява на друго място, поради което обективно не е възможно да бъде предоставен достъп до съдържащата се в него информация под формата на копие от протокола. Евентуално допуснати нарушения на правилата за документооборот, довели до загуба на документи, подлежат на установяване и санкциониране, но не и по реда на ЗДОИ. Допълнително следва да бъде посочено, че достъп до информацията в този протокол фактически е получен чрез предоставяне на другите документи от преписката, чиято част е бил и този протокол и жалбоподателят е имал възможност да си състави собствено мнение за работата на СОС. Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил решение в съответствие със закона и неговата цел. Правилни са и изводите му относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация и липсата на основания за неговата отмяна. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение