Решение № 1201 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 455 от 2.06.2022г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 992/2021г. С него се отменя решение 1012-12-180#1 от 10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 1012-12-56#5 от 18.06.2021г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което разпореждане се отказва изменение на пенсията на Й. Манилова чрез отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд. Делото е изпратено като преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в решението по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Й. Манилова, чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Й. Манилова с адрес в [населено място], област Пазарджик чрез адвокат Гостева от ПАК против Решение 1012-12-180#1 от 10.08.2021г. на Директора на Т П на НОИ Пазарджик. С него се потвърждава разпореждане от 18.06.2021г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пазарджик, с което е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите са, че е отпусната пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 1-2 от КСО, считано от 15.05.2020г. като пенсията е отпусната при зачетен осигурителен стаж за периода от 11.09.1979г. до 14.05.2020г. при обща продължителност от трета категория труд 38 г., 10 м. и 24 дни, от които 23 г., 1 м. и 29 дни учителски стаж. Със заявление от 10.03.2021г. Манилова желае изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. д КСО като й бъде зачетен за учителски стажът към ОК на ДКМС за периода от 27.10.1980г. до 1.08.1981г. и от 1.09.1984г. до 1.03.1990г. и й бъде начислена учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. В разпореждането е посочено, че този период е взет предвид въз основа на данните от трудовата книжка, но същият не е зачетен за учителски стаж, тъй като положен на длъжност дружинен ръководител към ОК на ДКМС. Посочено е, че длъжността дружинен ръководител е включена в списъка от длъжности, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, но не може да се приеме, че през периода от 27.10.1989г. до 1.08.1981г. и от 1.09.1984г. до 1.03.1990г. Манилова е заемала учителска длъжност, тъй като няма данни да е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител , а и организацията към която е работила не е създадена по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование. Посочено е в разпореждането, че във връзка с представеното копие от служебна бележка, издадена от ОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Ветрен, установяващо, че Манилова за периода 27.10.1980г. до 1.08.1981 г. и от 1.09.1984г. до 1.03.1990г. е била дружинен ръководител към ОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Ветрен, а за времето от 1.03.1990г. до 9.10.1990г. е заемала длъжност организатор извънкласни дейности към същото училище. При проверка от контролните органи на НОИ е установено, че Манилова не е била на щат в училището и не фигурира във ведомостите за работни заплати. Назначена е от ДКМС с място на работа ОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Ветрен като заплатите са изплащани от организацията ДКМС. При установеното е изведен извод, че работодател на Манилова е ДКМС и няма документи, установяващи, че стажът в спорния период е положен в учебно заведение, каквото е изискването за зачитането му като учителски стаж. Също така е прието, че работодателят на Манилова не е създаден по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование. След като не е било изпълнено условието за наличие на 25 години и 8 месеца учителски стаж към началната дата на пенсията, не следва да се изплаща добавка от учителския пенсионен фонд на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. В мотивите му е прието, че няма данни да е изпълнена пълната норма за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител , а и организацията ОК на ДКМС не е създадено по реда на ЗНП и ЗПУВ. По жалба срещу решението и разпореждането съдът е разгледал по същество спора, като от доказателствата по делото е установил, че мястото на работа на Манилова в спорните периоди е било в самото училище на пълен работен ден, осем часов, не нормиран, като наред с това е замествала отсъстващи учители. От установеното от фактическа страна е изведен извод, че приложимата разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ППЗП/отм./ към датата на полагане на процесния трудов стаж съгласно § 9 от ПЗР на КСО характеризира стажа на Манилова като учителски, поради което следва от този факт да бъдат зачетени правните последици по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Решението е правилно. Правилно административният съд е зачел представените по делото писмени доказателства и експертизи и гласни доказателства. Установеното с тях изпълнение на трудовата функция при пълно работно време при не нормиран работен ден дава основание да се зачете спорния стаж като учителски с всичките му последици при пенсиониране. Правилно е приложен материалния закон относно характеристиката на стажа, съгласно действащата нормативна уредба към 31.12.1999г., каквато е разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО. Изводите на съда са обосновани и съответни на доказателствата с правилно приложение на материалния закон. Изводите на административни съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Доводите в касационната жалба като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лева. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение: