Решение № 3330 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2019 г.

Решение № 3330 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Български пощи" ЕАД, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуален представител срещу решение № 3296 от 15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1356/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 14/08.01.2018 г. от 18.03.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 281/2018 г., с което е установено, че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция - гр. Генерал Тошево, ул. "Трети март" № 7, с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), редовно призован не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. С решението АССг отхвърля жалбата на "Български пощи" ЕАД против решение 14/08.01.2018 г. по преписка № 281/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция гр. Генерал Тошево, ул. "Трети март" № 7, с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като приема, че решението на пети специализиран състав е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд споделя напълно установената от КЗД фактическа обстановка, която не се оспорва, както и изводите за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон. Изложени са мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги и наемател на процесното помещение, което ползва за предоставянето на обществени услуги, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност, след като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административния съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че проверката е извършена в нарушение на решението на КЗД за извършване на проверки в рамките на кампания "Достъпна среда" относно сгради държавна и общинска собственост, като в случая сградата не попада в тази категория доколкото е собственост на търговско дружество. Няма спор, че "Български пощи" ЕАД е доставчик на обществени услуги и собственик на процесния имот, при което същото е единствения адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда по отношение на същата. Обществения характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като обществено и на него закона вменява задължението за осигуряване на достъпна среда. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В конкретния случай не е спорно, че в обект - пощенска станция - ПК 4013 с адрес гр. Генерал Тошево, ул. "Трети март" № е липсвала изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с протокол от 18.04.2018 г., съставен от служители на КЗД при извършена проверка. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване тези факти не са оспорени, с оглед на което настоящата инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект, която затруднява достъпа на хора с намалена подвижност, независимо дали имат или нямат увреждания. Ето защо нарушението правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. Обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното решение са изпълнени дадените от КЗД преписания не води до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение