Решение № 8466 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2017 г.

Решение № 8466 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Л. И., чрез служебния защитник адв. Костов, срещу решение № 321/4.10.2016 г., постановено по адм. дело № 198/2016 г. на Административен съд - В.. В касационната жалба, уточнена с молба на адв. Костов от 23.03.18 г., се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание касационният жалбоподател, се явява се представлява от служебния защитник адв. Костов, който развива и допълнителни съображения за основателността на депозираната касационна жалба. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - чрез юрк. Луканова, оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производство по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Л. И. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ - гр. С., с който ищецът е претендирал обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 20.03.2007 г. - 4.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, причинени от затворническата администрацията на Затвора - гр. В., вследствие на умишлено поставяне на лицето в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, осветление, проветряване, медицинско обслужване, и др., вследствие на което Иванов се е разболял от захарен диабет и е придобил форма на психично разстройство. Със същото решение Иванов е осъден да заплати на АС- В. разноски по делото в размер на 80 лв. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че в конкретния случай по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи досежно недоказаността на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в разглеждания случай. С Решение № 4084 от 7.04.2016 г., постановено по адм. дело № 4791/2015 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 87/27.02.2015 г. по адм. дело № 424/2014 г. по описа на Административен съд - В.. Касационната инстанция е приела, че при първоначалното разглеждане на делото е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на относими към предмета на спора доказателства, а именно изискване на справки от мястото, където изтърпява наказание лишаване от свобода, относно условията, при които го е изтърпявал в периода, предмет на исковата молба. Според приетото в отменителното решение на ВАС, недопускането на доказателства, пряко относими към основателността на предявения иск, е съществено процесуално нарушение. Предвид това, при новото разглеждане на делото съдът е събирал нови доказателства, включително такива за проверка на вече събраните по делото доказателства, като е основал съдебния си акт на подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства при първоначалното и повторно проведеното първоинстанционно съдебно производство. Правилно съдът е приел за необосновани и недоказани твърденията на ищеца за пренаселеност на килиите, тъй като от събраните по делото доказателства - справки от ГДИН, безспорно е установено, че по време на исковия период А. И. е обитавал няколко килии, като жилищната площ на всеки задържан е около изискуемия минимум от 4 кв. м. площ, с достатъчна осветеност и проветривост. Обосновано съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, като е приел за недостоверни и неубедителни показанията на св. В. П. досежно това, че на лицето не му е предоставяно достатъчно количество диетична храна, като противоречащи на останалите писмени доказателства по делото (справки), а така също и на обясненията на самия ищец пред вещото лице, в които същият е заявил, че провежда медикаментозно лечение и спазва хранителен режим, че няма оплаквания в тази насока. Що се отнася до показанията на другия свидетел- Я. Е., то правилно съдът е заключил, че разказаното от него се опровергава от приложените справки от затвора В., според които Иванов е бил на диетично хранене при захарна болест, като конкретно са описани детайлите на режима и вида на храните. Следва да бъде споделен и извода на съда, че е не са доказани незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица на Затвора- В., при и по повод административна дейност, свързани с условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", които да са в пряка причинна връзка със заболяването на ищеца "захарен диабет II тип " и психично разстройство, както и реално претърпени вреди от посочените заболявания. Правилно, след като се е основал, на изслушаната по делото медицинска експертиза и даденото заключение от вещото лице д-р С. Г., административният съд е счел, че заболяванията на ищеца нямат пряка причинна връзка с условията, при които изтърпява наказанието "лишаване от свобода". Според анализа, извършен от вещото лице на проучената медицинска документация, издадена по отношение на Иванов, последният е консултиран от различни специалисти, в това число и от ендокринолог, проследявана е кръвната му захар, вземани са медикаменти за захарен диабет. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение в като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,