Решение № 12623 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2010 г.

Решение № 12623 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Димитър Ахилеев Филипов от гр. Варна срещу решение № 781/15.04.10 г. по адм. д. 3157/09 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът ДНСК - София не взема становище. Ответникът министър на регионалното развитие и благоустройството в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба атакуваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 226 АПК, Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Филипов срещу Заповед № РД-14-396/29.04.08 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ПЗРЗУЧК/ е наредено да се премахне незаконен строеж "Подпорна стена", изпълнен от неизвестен извършител на плажната ивица на морски плаж "Чайка 2" пред поземлен имот /ПИ/ 3554/44/ по кадастралния план на к. к. "Чайка 2", м. "Липов кладенец" - Варна. За да постанови този правен резултат съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните, е приел, че обектът представлява строеж, извършен без да е разрешен по установения в закона ред в охранителната зона по чл. 10, ал. 1 ЗУЧК. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за наличие на касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Липсата на установяване относно извършителя на строежа не води до извод за незаконосъобразност на административния акт, тъй като оспорващият е упражнил реално правото си на защита в производството по съдебно оспорване на процесната заповед. Не се констатира подмяна на установяванията в административната преписка, тъй като Заповед № РП-149/10.07.08 г. на кмета на район "Приморски" - Варна за попълване на кадастъра на притежавания от оспорващия ПИ 924 е издадена по заявление, подадено след издаване на процесната заповед и липсват данни да е влязла в сила. Релевантни в производството по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са установяванията относно характеристиката на обекта, представлява ли той строеж и налице ли са за него изискуемите по закон строителни книжа. Тези установявания са релевантни във всички случаи, независимо дали теренът попада в приложното поле на ЗУЧК или на общия ЗУТ. Разпоредбите на § 5, ал. 2 и 3 ПЗРЗУЧК визират единствено задължение за извършителя на незаконен строеж в терен в обхвата на този закон да го премахне в едномесечен срок и посочват компетентния да го премахне принудително в инструктивен 6-месечен срок по реда на ЗУТ административен орган. Ето защо, дори да се приеме тезата на касатора, а именно, че подпорната стена е изградена на границата на ПИ 924, чийто кадастър е попълнен с цитираната по-горе заповед, обжалваната такава се явява законосъобразна с оглед безспорно установеното, че обектът "подпорна стена", представлява строеж по чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ и е изграден без строителни книжа. Неоснователно се поддържа търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ДРЗУТ. В т. 6.3 от неоспореното от касатора писмено заключение в. л. инж. Маринова изрично прави разграничение между процесната и съществуваща, изградена в минал период подпорна стена в имота, определена като "вътрешна". В тази част мотивите на решението са необосновани, но не рефлектират върху правилността на решаващия правен извод за липса на предпоставките за търпимост на строежа. Предписание за укрепване на поземления имот е дадено едва през м. 03.10 г. въз основа състоянието на имота към тази дата, предвид което доводът, че строежът е извършен по необходимост с оглед укрепване на свлачището не може да бъде приет. Нещо повече, разпоредбите на чл. 96, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ предвиждат мерките за ограничаване на свлачищата и за предотвратяване на свлачища и щети да се осъществяват от МРРБ и установяват специален разрешителен режим за извършване на строителните работи от всякакъв вид в свлачищни райони, предвид което не се установява противоречие на заповедта с целта на закона. Не са ангажирани надлежни доказателства за установяване неотложността по смисъла на чл. 195, ал. 3 ЗУТ на предприетите действия по укрепване на терена, тъй като единствено фактът, че районът е свлачищен не обосновава необходимост от извършените строителни работи, а липсват и данни касаторът да е изпълнил задължението си да уведоми общината. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е игнорирал мнението на вещото лице, че подпорната стена не следва да се премахва, тъй като това мнение не санира незаконността на строежа, а безопасното му премахване е предмет на производството по изпълнение на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника, министър на регионалното развитие и благоустройството, за присъждане на разноски следва да бъде уважена с присъждане в негова полза на сума в размер на 150 лв. юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 8 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,