Решение № 12641 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2012 г.

Решение № 12641 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Иванов Даскалов от с. Драгушиново, Софийска област, против решение № 197 от 6.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1002/2011 г. по описа на Административния съд София - област. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 03-25580#1 от 18.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ - София - област и потвърденото с него разпореждане № 4503017384 от 19.08.2011 г. на ръководителя отдел "ПО" към ТП на НОИ - София - област, с което е отказано преизчисление на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. От касационната жалба се извлича довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на ТП на НОИ - София - област, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София - област е отхвърлил жалбата на Йордан Иванов Даскалов срещу решение № 03-25580/1 от 18.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ - София - област и потвърденото с него разпореждане № 4503017384 от 19.08.2011 г. на ръководителя отдел "ПО" към ТП на НОИ - София - област. С последното, на основание чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), пенсионният орган е отказал да преизчисли личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотиви, че при включване на допълнително представения осигурителен стаж от 3 години, изчисленият индивидуален коефициент е 0.479 и е по-неблагоприятен за него. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - София - област е отхвърлил жалбата срещу посоченото разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на пенсионния орган. Изложил е мотиви, че при преизчисление на пенсията с представения от Йордан Иванов Даскалов допълнителен осигурителен доход, индивидуалният му коефициент ще бъде по-нисък от определения при отпускане на пенсията (0,537) и това би довело до намаляване размера на пенсията. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № 4503017384 от 8.08.2008 г. на РУСО - София окръг, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 63 години и осигурителен стаж и възраст от трета категория труд 40 години, 05 месеца и 06 дни, като пенсията е определена в минимален размер от 113.49 лева, считано от 1.07.2008 г. Със заявление от 22.07.2011 г. до директора на ТП на НОИ - София - област Йордан Иванов Даскалов е поискал преизчисляване на отпусната пенсия предвид придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. С разпореждане № 4503017384 от 19.08.2011 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ - София- област, е изменена ЛПОСВ на касатора при отчетен средномесечен осигурителен доход за страната за периода 03.2007 г. - 02.2008 г. и доход за изчисляване размера на пенсията - 222.03 лева като съгласно чл. 70, ал. 7 КСО пенсията е определена в минимален размер от 136,08 лева. и същевременно на касационния жалбоподател е отказано да бъде преизчислена ЛПОСВ по чл. 21, ал. 2 НПОС. Отказът е обоснован с по посочените по-горе мотиви за по-неблагоприятния за него индивидуален коефициент - 0.479. Проверката на данните по делото за осигурителен стаж и осигурителен доход потвърждава извода на решаващия състав, че законосъобразно пенсионният орган е преизчислил индивидуалния коефициент на жалбоподателя от 0,537 на 0.479, тоест, преизчисляването на пенсията с доходите след датата на пенсиониране е по-неблагоприятно за жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 от КСО, съответно чл. 75 - чл. 77 от КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО и чл. 75, ал. 1 от КСО. В същия смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС (редакция - ДВ, бр. 19 от 2002 г.) предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Правилно административният съд е приел, че пенсионните органи са приложили точно относимите материалноправни разпоредби и обосновано е отхвърлил оспорването срещу издадените от тях административни актове. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,