Решение № 9575 от 23.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Лозенец - Столична община, чрез процесуалния представител гл. юрк. Р. Григорова против Решение 3455/29.05.2023 г. по адм. дело 2614/2023 г. по описа на Административен съд София -град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразен отказа на Кмета на район Лозенец Столична община за изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране разходите за отглеждане и обучение на И. Ф., обективиран в писмо РЛЦ21-ГР94-1933/3 от 19.01.2022 г. Навеждат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че отказът, обективиран в писмо РЛЦ21-ГР94-1933/3 от 19.01.2022 г. е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, материалния закон, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна. Ответникът по касация- А. В. С., чрез процесуалния представител адв. А. Тунчев, оспорва касационна жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли касационния съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди решението на АССГ като правилно, законосъобразно и обосновано, ведно със законните последици. Претендира разноски за касационното производство. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да присъди разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 210, ал.1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Поради липса на свободни места в държавните и общински детски градини на територията на Столична община детето И. Ф. е записано в частна детска градина [наименование], гр. София, ЕООД, с месечна такса 640 лв. След организиране на нова процедура от Столична община за кандидатстване и класиране на деца в новоизградената втора сграда на детска градина [наименование] , детето е било записано на 11.10.2021 г. в [наименование]. Детската градина е започнала да работи на 12.01.2022 г. поради извършване на ремонтни дейности. Със заявление РЛЦ21-ГР94-1933/1 от 05.01.2022 г. жалбоподателката е поискала да й бъдат изплатени разходите за заплащане на такси по договори за обучение на детето, сключени с частна детска градина за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. Към същото е приложен договор за обучение и възпитание, сключен на 01.09.2021г., ведно с платежни документи удостоверяващи извършени разходи. С писмо РЛЦ21-ГР94-1933/3 от 19.01.2022 г. от кмета на район Лозенец , С. е уведомена, че се отказва да й се изплатят средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на дъщеря й. Фактически основания за отказа са посочени, че детето е било класирано и записано на 11.10.2021 г. в общинска детска градина [наименование], а за правни основания е посочено, че не са налице основанията за плащане на компенсации съгласно изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места (Наредбата). Не се спори по делото, че детето е записано в общинската детска градина на 11.10.2021 г., а от представеното като доказателство по делото писмо с изх. 50/09.03.2022 г. на директора на детска градина се установява , че същата е започнала да функционира на 12.01.2022 г. Следователно, въпреки че детето е било прието в общинската детска градина, реално не е могло да я посещава през периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021г. за който е отказана компенсация. С обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е действителен, издаден в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Според АССГ с оглед посоченото фактическо основание в акта правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС, съгласно която родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места. Съдебното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Съдебното решение е правилно. Законосъобразно, обосновано и в изпълнение на задължителните указания, дадени в решението по адм. д. 7277/2022г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел за установено, че акта на Кмета на район Лозенец Столична община е действителен административен акт, издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден при условията на делегиране, на основание Заповед СОА21-РД-09-414/16.03.2021 г. на Кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. По горните съображения правилно АССГ е приел за действителна оспорената пред него заповед, издадена от Кмета на район Лозенец - Столична община като компетентен орган въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА правомощия от Кмета на Столична община. За да отмени оспорения акт, обективиращ отказ за изплащането на средства за компенсиране на допустимите разходи за отглеждането, възпитанието и обучението на детето И. Т. Ф., АССГ е приел, че не е налице хипотезата на посоченото фактическо основание в акта, т.е. не е осъществен съставът на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Правилно АССГ е приложил чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Макар и формално да не е налице предпоставката, детето да не е прието в детската градина, компенсация се дължи. Обстоятелството, че детето е прието в детска градина е без значение, тъй като реално то е било възпрепядствано от възможността да я посещава, тъй като детското заведение не е функционирало По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, представляван от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, с оглед направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски от бюджета на Столична община в полза на адвокат А. Тунчев в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноски и договор за правна защита и съдействия (л.19 - л.20) Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение