Решение № 7864 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2015 г.

Решение № 7864 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Т. - началник на група "Криминална полиция" при Районно управление на полицията (РУП) - К. към Областна дирекция на МВР ("ОДМВР")-С. чрез процесуалния си представител адв. С., срещу решение № 162 от 9.03.2015 г. по адм. дело № 1200/2014 г. на Административен съд С. област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 1372/3.11.2014 г. на директора на "ОДМВР" - С., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото разноски. Ответникът - директор на областна дирекция на МВР - С., чрез процесуалния му представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционния акт да бъде оставен в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Б. Т. - началник група "КП" при РУП - К. към ОДМВР - С. срещу заповед № 1372/3.11.2014 г. на директора на "ОДМВР" - С. издадена на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че за времето от 4.06.2014 г. до 18.06.2014 г. в качеството си на заместващ началник на РУП - К., определен със заповед № 754/31.03.2014 г. на директора на "ОДМВР" - С. издава наказателни постановления по Закона за българските документи за самоличност, без за това да има необходимите правомощия. За да отхвърли оспорването от правна страна съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146 АПК. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни правни съображения относно оплакванията в жалбата. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с недоказаността на нарушението, респ. наличието на материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания акт и мотивите на съда в този смисъл. Безспорно е установено, че същия е превишил правомощията си подписвайки системно 12 наказателни постановления (НП) по Закона за българските документи за самоличност, с което е нарушил заповед за заместване № 754/31.03.2014 г. на директор на "ОДМВР" - С. и заповед № Iз - 1765/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по Закона за българските лични документи. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на оспорената заповед на директора на "ОДМВР"-С.. Правилно и в съответствие с приетите и обсъдени по делото доказателства административният съд приема, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, последният е запознат със заповед № 754/31.05.2014 г. на ВНД директор на "ОДМВР"-С. за заместване, както и с обема на правомощията му при заместването. В подписаните, в нарушение на цитираната заповед 12 броя наказателни постановления от касатора, изрично е посочено, че това е сторено в качеството му на заместващ началника на РУП в изпълнение на заповед № 754/31.05.2014 г. Това означава, че Трайков подписва тези специфични административнонаказателни актове със знанието за съдържанието на заповедта и със знанието си на заместващ началник на РУП - К. и със самосъзнанието за тези знания, като подписването в раздавателната книга на РУП - К. за кореспонденцията, предназначена за ръководената от него група "Криминална полиция" с изключение на заповедта за заместване, не е доказателство за неговото незнание на съдържанието на заповедта със съдържащата се забрана в нея да подписва НП и позицията му на заместващ. При тези данни правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че извършеното от касатора нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед на прекия ръководител в разглеждания случай води до превишаване на правомощия при изпълнение на функциите на заместващ началника на РУП-К.. Неоснователно е и възражението на касатора, че не е спазен срока за издаване на заповедта да налагане на дисциплинарното наказание, тъй като от доказателствата по делото е видно, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за шест месеца е издадена на 3.11.2011 г., а справка № 20952/13.10.2014 г. за извършеното нарушение на служебната дисциплина е с резолюция на директор на "ОДМВР" - С. от 10.10.2014 г., което означава, че е спазена разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, която гласи, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Касаторът се запознава със справката и му е дадена възможност да представи възражения срещу нея, представя писмени обяснения, взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган, с което е реализирано правото му на защита. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Съобразно изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 (четиристотин лева), платими от Б. И. Т.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение