Решение № 1 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 714/2008 г.

Решение № 1 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 714/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитник на подсъдимия Г. К. - гражданин на Р. Т., срещу решение № 253 от 3.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 449/2008 г., с което е проверена присъда № 75 от 25.04.2008 г., издадена по н.д. № 105/2008 г. от Хасковския окръжен съд. С подадената жалба са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК и са изложени доводи в тяхна подкрепа. Касационното искане е за смекчаване на наказателната отговорност на жалбоподателя. Подсъдимият и защитникът му участват в заседанието, проведено пред касационната инстанция и поддържат оплакванията, изложени в жалбата. Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното: Посочената първоинстанционна присъда е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по глава 27 НПК. Тя ангажира отговорността на касационния жалбоподател за престъпление по чл. 242, ал. 4 във връзка с ал. 2 НК, извършено на 16.08.2007 г на ГКПП К. А. Предмет на контрабандата е високорисково наркотично вещество в особено големи размери - 44181 грама хероин с активен компонент диацетилморфин 53.4% на обща стойност 3 976 290 лева. При предпоставките на чл. 373, ал. 2 НК с присъдата на виновния е наложено наказание 14 /четиринадесет/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 180 000 лева. По реда на чл. 247, ал. 7 и 8 НК предметът на посегателството и превозното средство са отнети в полза на държавата. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия с оплаквания идентични на тези, които са изложени в касационната му жалба. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил само санкционната част на първоинстанционната присъда, като е намалил наказанието лишаване от свобода от 14 на 10 години, а глобата от 180 000 на 100 000 лева. Основното възражение на касационния жалбоподател е срещу възприетата правна квалификация по чл. 242, ал. 4 във връзка с чл. 93, т. 8 НК . Той настоява да се приеме, че инкриминираният случай не е особено тежък и правилната квалификация на извършеното от него престъпление е по чл. 242, ал. 2 НК, което представлява самостоятелно основание за смекчаване на санкциите. Оплакването е било предмет на обсъждане от предходните инстанции и правилно е отхвърлено. Към съображенията на въззивния съд, изложени по този повод в обжалваното решение, понеже се споделят напълно от третата инстанция, следва да се добави само следното: Окачествяването на даден случай като особено тежък е правен извод. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние, поради обективната си специфика далеч да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление. Съдът е изложил солидна аргументация кои свойства и елементи на инкриминираното деяние го характеризират като особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 НК с оглед обществената му опасност и вредните му последици. Понеже искането за възприемане на по-благоприятната квалификация се аргументира основно с данните по делото за личността на касационния жалбоподател, които не го характеризират като деец с висока степен на обществена опасност, следва да бъде посочено следното: Особено тежкият случай може да е налице не само когато и деянието и дееца се отличават с изключително висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само на деянието или само на дееца. Що се касае до преобладаващо позитивните данни за личността на виновния в случая, въззивният съд с основание ги е третирал при решението си да смекчи наложените от основния съд санкции. Ето защо при преценката за справедливостта на наказанието по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, третата инстанция прие, че корекцията, извършена от въззивния съд, удовлетворява критериите, посочени в нормата. Затова обжалваното въззивно решение следва да остане в сила. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н.о.