Решение № 79 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2024 г.

Решение № 79 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2024 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Герчева, срещу решение № 1703 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1499/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменено разпореждане № РВ-3-03-01345734 от 02.05.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ – Варна, ведно с решение № 2153-03-100 от 23.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. С.; 2) осъден Националния осигурителен институт да заплати на Н. Н. С. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение и присъждане на деловодните разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация Н. Н. С., действаща чрез пълномощника адвокат Влахова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то да се потвърди. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Предлага решението да се отмени и съдът да се произнесе по същество, като отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. По делото е установено, че по представени в НОИ 12 болнични листа от "Пал ойл" ООД, ЕИК 103528491, на Н. Н. С. за периода 14.11.2019 г. – 30.11.2022 г. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в общ размер 22 092. 90 лв. При извършената проверка от контролен орган на НОИ е констатирано, че С. не е упражнявала трудова дейност в дружеството, за която да подлежи на осигуряване, въз основа на което на "Пал ойл" ООД на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания да заличи неоснователно подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна е издал процесното разпореждане от 02.05.2023 г., с което е наредил на Н. Н. С. да възстанови добросъвестно получените суми за осигурителни плащания в бюджета на ДОО като неоснователно изплатени й, понеже не е имала качеството осигурено лице и не е осъществявала трудова дейност в "Пал ойл" ООД. Разпореждането е оспорено от С. пред директора на ТП на НОИ – Варна, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 23.06.2023 г. е отхвърлил жалбата й. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Варненският административен съд, ако и да е приел за установено изложеното по-горе и да е констатирал правилно, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, е извел извод, че посоченото в него правно основание на съответства на изложените фактически основания – ползване на отпуски поради временна неработоспособност и неупражняване на трудова дейност, поради което актът се явява немотивиран, самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 59, т. 1 от АПК. По основният спорен между страните въпрос във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1 от КСО съдът е приел, че през целия обсъждан период (14.11.2019 г. – 30.11.2022 г.) между Н. С. и "Пал ойл" ООД е съществувал действащ трудов договор, по който тя е постъпила на работа на 04.11.2019 г., като трудовата дейност се приравнява на трудово правоотношение и упражняването на трудова дейност по валиден трудов договор се предполага до доказване на противното (която презумпция не била оборена от административния орган), а органите на НОИ при действащ трудов договор не могат да преценяват дали по него има изпълнение на трудови задължения. Посочил е, че С. в периодите на ползване на отпуск поради временна неработоспособност не е била с прекъснати осигурителни права, за да възникне за нея задължение да върне като неоснователно платени паричните обезщетения в общ размер 22 092. 90 лв. за общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Предвид горното съдът е приел и, че разпореждането от 02.05.2023 г. и решението от 23.06.2023 г. са незаконосъобразни и поради нарушение на материалния закон и целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност. Противно на приетото от съда, както разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, така и решението на директора на ТП на НОИ са надлежно мотивирани и посоченото в тях правно основание - чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО напълно съответства на фактическите основания. След изплащането на осигурителните плащания в резултат на извършена проверка са установени нови данни, че Н. Н. С. въобще не е осъществявала трудови функции по сключения с "Пал ойл" ООД трудов договор, които данни имат значение за правото на изплащане. Подадената от нея молба за постъпване на работа в цеха за дървопреработва като общ работник не означава, че тя е започнала реално да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика – цепене на дърва и подреждането им на купчини, товарене и разтоварване на дърва, както и пренасянето им от и до работни помещения и превозни средства, почистване на складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брак, като ги отнася на предварително определени за това места, пренася и подрежда заготовки и готови детайли на посочените места. Изпълнението на тези дейности е и житейски нелогично, като се вземе предвид фактът, че през ноември 2019 г. С. била на терапия за предпазване от настъпване от [диагноза] и е била под постоянно медицинско наблюдение. В това отношение съдът материално незаконосъобразно е обърнал тежестта на доказване, като е приел, че извършването на трудова дейност трябва да се докаже от административния орган, докато всъщност това следва да направи жалбоподателя. Индиция за полагане на тежък физически труд от бременната жена в полза на дружеството работодател има единствено в свидетелските показания на негов управител, които не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото (в трудово-правната документация няма данни в тази насока – инструктаж на С. не е проведен, няма представено медицинско свидетелство, и т. н.) и не са преценени от съда съобразно съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с оглед на всички други данни по делото и предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Сключването на трудов договор и подаването на информация в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за осигуряване, без лицето да е извършвало трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО, не е достатъчно основание, за да се счита то за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и не поражда правото му при настъпване на осигурителен риск да получава осигурителни плащания. Поради това неоснователно изплатените суми за обезщетения следва да бъдат възстановени от С. в бюджета на ДОО. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Варна възстановяване на неоснователно изплатени суми. На база на правилно установените факти органът е направил обоснован извод за наличие на предпоставките за приложимост на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Варна също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Варненският административен съд е постановил необоснован и противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователно оспорването на С. срещу решение № 2153-03-100 от 23.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна. Предвид основателността на главното касаторово искане следва да бъде удовлетворена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване, и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред двете съдебни инстанции. Поради това и на основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ – Варна общо сумата от 400 лв., от която юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка от инстанциите (равно на минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ - вида и количеството на извършената дейност), а разликата - за репариране на заплатената държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 200 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,