Решение № 625 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2012 г.

Решение № 625 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8931/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Мариела Панчева, против решение № 71 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 456/2011 г. на Административен съд Перник, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1148 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период на Васил Кирилов Станимиров от с. Ковачевци, обл. Перник. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго решение, с което бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Васил Кирилов Станимиров, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 71 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 456/2011 г. на Административен съд Перник е отменено Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1148 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. С този акт е отказано финансово подпомагане на Васил Кирилов Станимиров по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, схемите за национални доплащания за площ /СНДП/ и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Със същия акт е наложена санкция за бъдещ период по НДП в размер на 471,37 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но в същия в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не били посочени правните основания за неговото издаване. Освен това административният орган допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, като не изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаването на административния акт, и не осигурил възможност на страната да изрази становище по събраните доказателства /в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК/, както и да представи обяснения или възражения. Тези процесуални нарушения били съществени, тъй като лишили жалбоподателя от възможността да участва в административното производство и да събира доказателства и да излага твърдения в подкрепа на своите искания. Освен това довели до невъзможност за съдебен контрол върху законосъобразността на уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на правни основания за издаване на процесния административен акт. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по СЕПП в размер на 4813,30 лв., по СНДП в размер на 1143,89 лв. и по НР1 в размер на 5660,28 лв. е вписал като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват, чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - заявени повече площи от установените при проверката и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните, както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за извършени административни проверки, посочени в чл. 29 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. - при административни проверки са установени недопустими площи. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. В хода на административното производство обаче са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване на 24.03.2010 г., видно от приложеното по делото писмо вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. на ДФ "Земеделие", едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ /СЕПП/ за 2010 г." представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касационният ответник не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по него, респ. касационният ответник не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на блоковете земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло административният орган да достигне до други изводи. Съобразно това като краен резултат е правилен изводът на съда, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че касационният ответник имал възможност да направи възражения срещу приетият нов допустим слой за подпомагане, поради което била изчерпана тази му възможност. На първо място по делото няма данни касационният ответник да се уведомяван по надлежния процесуален ред за приемането на новия допустим за подпомагане слой. Той не е и общ административен акт, тъй като не са представени доказателства приемането му да е станало с издаването на административен акт в производство и по реда на чл. 65 от АПК. На следващо място приемането на нов допустим слой за подпомагане не е обвързващо за административния орган или за заявителя предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., допускаща да се извърши допълнителна административна проверка или проверка на място при данни за наличие на нередности при проверки, свързани с критериите за допустимост. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение, с което е отменено уведомителното писмо е правилно като краен резултат и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. След отмяна на оспорения акт административният съд обаче не е упражнил правомощието си да върне делото като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на касационния ответник. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе по заявлението на Васил Кирилов Станимиров за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата би останала недовършена и заявлението на Васил Кирилов Станимиров би останало без надлежно произнасяне. Затова се налага преписката да се върне на административният орган от настоящия съд. След връщането й административният орган следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе. Едва след това той трябва да се произнесе по заявлението за подпомагане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,