Решение № 5772 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2019 г.

Решение № 5772 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ц., чрез проц. си представител адв. М. Колев, против решение № 3553/28 май 2019 г., постановено по адм. дело № 4546/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Р. Ц. против решение № 555/28 юли 2016 г. на Столичен общински съвет /СОС/ в частта му за одобряване на План за регулация и застрояване /ПР3 на урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х – отреден "за училище", кв. 56, ж. к. "Дружба 1", І-ва, ІІ-ра част, район "Искър". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ, е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за компетентност на издателя на акта, за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесната заповед и за нейната материална законосъобразност. Основният спорен въпрос по делото е изтекли ли са сроковете по чл. 208 ЗУТ за имотите на касатора. Между страните не се спори, че Р. Ц. е собственик на ПИ с пл. № 439 и № 438, находящи се в кв. 79 по РП на гр. София, м. Дружба 1 (І-ва част), идентификатори 68134.1500.2655 /бивш 438 и 68134.1500.439 по КККР. С ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-185/19 юни 1989 г., имоти с пл. № 439 и 438 попадат в УПИ I- за ЕСПУ (училище). За кв. 78 и 79 по ПУП от 1989 г. има одобрено изменение със заповед № РД-09-50-322/30 март 2001 г., с която се създават нови парцели, като с изменението имотите на касатора са отредени за УПИ /парцел/ ІІ - за ЕСПУ. Съгласно чл. 208 ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. Безспорно, както е посочено и в касационната жалба, характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и с изтичането на срока се преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. (Тълкувателно решение № 4 от 2 ноември 2016 г. на ВАС по т. д. № 6/2015 г., ОСС, I и II колегия). Не е спорно по делото и че отчуждителна процедура не е стартирана. Съгласно чл. 1 от ЗУЗСО, с този закон се определят специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на територията на Столична община. ЗУЗСО се явява специален закон спрямо ЗУТ и административният съд е приел, че в случая следва да се приложи не чл. 208 ЗУТ, а разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗУЗСО. Последната въвежда срок от 10 години за започване на отчуждителните процедури за територията на Столична община, в която попадат процесните имоти, отредени за училище. Тази хипотеза би била приложима, обаче, в случай, че към момента на започване действието на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗУЗСО, процесуална по своя характер, 28 януари 2007 г., планът, регулиращ имотите на жалбоподателя е с неизтекъл срок по чл. 208 ЗУТ. Установимо от доказателствата по делото е, че имотите на жалбоподателя попадат в парцел, отреден за училище с регулационен план, одобрен със заповед от 19 юни 1989 г., частично изменен със заповед от 30 март 2001 г. Логичен и законово обоснован (§ 70 ПЗР ЗИД ЗУТ) е изводът, че петгодишният срок по чл. 208 ЗУТ е изтекъл на 31 март 2006 г., т. е. преди 28 януари 2007 г. и нововъведеният с чл. 17 ЗУЗСО срок е неприложим. След 31 март 2006 г. за Р. Ц. е било налице правото да иска изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, който текст изрично изключва искането на съгласие по чл. 39, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 9 ЗУТ. Не е налице законова пречка за Ц. да иска самостоятелно отреждане за собствените му имоти. Предвиждането в процесния план на мероприятие, за което възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС е била преклудирана е извън оперативната самостоятелност на административния орган. Противно на приетото в мотивите на обжалвания съдебен акт - този съд намира, че отреждането за същото, неосъществено повече от 30 години мероприятие, е лишено от законово основание. Нещо повече (и противно на приетото от административния орган по възражение на Ц.) - според заключението на приетата по делото СТЕ няма техническа пречка процесните имоти да бъдат отредени в самостоятелен УПИ без промяна на уличната регулация, тъй като имот с идентификатор 68134.1500.439 има излаз на улица, а и е възможно новообразуваният УПИ да е с предназначение "Смф", което отговаря на предвижданията на ОУП на СО. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от адвоката на касатора за присъждане на разноски по касационната жалба, доказани по своя характер и с представен списък в тази връзка, на Р. Ц. следва да се присъдят 1270 лв разноски по делото. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав