Решение № 7725 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г.

Решение № 7725 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Димитров Братоев от гр. Монтана, против решението от 30.10.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, V състав, по адм. д. № 461/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Димитров Братоев от гр. Монтана против Заповед № 1271/02.06.2008 г. на Кмета на община Монтана. За да постанови решението си съдът е приел следното:С обжалваната заповед на кмета на община Монтана е отказано на оспорващия правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 1000 кв. м. от имот № 1504 по помощния план на зона "Парта". Разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предоставя възможност на ползувателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, да подадат заявление до кмета на общината по местонахождението на имота в срок до 31.01.1998 г. Както установява молба вх. № АБ-94-Г-433/03.07.1992 г., подадена от Георги Димитров Братоев, в настоящия случай е налице упражнено право, като извън настоящото производство е дали процедурата е приключила с целения от заявителя резултат. В този смисъл решение № 1126/31.01.2008 г. по адм. д. № 12218/2007 г. на IV-то отд. на ВАС. Кметът на общината не е следвало да се произнася по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, но макар и с неправилни мотиви, като краен резултат отказът на кмета следва да бъде потвърден. От друга страна, представеното от жалбоподателя у-ние № 3578/03.07.1992 г. не е годно доказателство, от което да се направи безспорен извод за надлежно представено право на ползване по реда на изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове. Нещо повече, това удостоверение е издадено при действието на редакцията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приета с ДВ бр. 28/03.04.1992 г., съгласно която е било прекратено правото на ползване на зем. земи, а задължителна предпоставка е правото на ползване да е било предоставено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което този документ не може да се възприеме като документ, безспорно установяващ надлежно предоставено право на ползване. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят не може да се ползва от разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като по отношение на него е започнала процедура по подаденото искане, както и че представеното удостоверение не доказва предоставено му право на ползване по някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове. Освен това съдът се е произнесъл на друго основание, непосочено в обжалваната заповед и приетото от него не кореспондира с доказателствата по делото. Ответната страна:Кметът на община Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба, както и заинтересуваните страни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е основателна. При внимателен анализ на материалите по административната преписка и тяхното съдържание е очевидно, че преписката не е изпратена в цялост (на л. 3, 29 и 73 се сочи, че има постановени административни актове от кмета на общината, отменени с решения на МОС, като са посочени конкретни номера на заповеди и административни дела). В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК решаващия състав не е указал на страните, че не сочат доказателства за това дали е отразена оценката на процесната земя на молбата на касационния жалбоподател от 03.07.1992 г. с какъв акт, дали и кога е връчен на касационния жалбоподател, влязъл ли е в сила и ако е така - дали молителят е заплатил отредената от административния орган цена. В този смисъл фактическите констатации на административния съд са отразени без да са изчерпани възможностите за събиране на доказателства и без да са изпълнени от административния съд задълженията, с оглед служебното начало - за даване на необходимите указания и за изискване в цялост на административната преписка. Позоваването на цитираното решение на ВАС в обжалваното решение е некоректно, тъй като от съдържанието му се установява, че по посоченото друго дело са били изяснени, посочените в настоящото заключение въпроси, докато по настоящото дело това не е така. За да са преклудирани правата по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо административният орган да е изготвил оценка на някои от предвидените от законодателя процедури в зависимост от влизането им в сила и действието им във времето (по § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ) ДВ, бр. 34/1992 г., § 30 ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г., § 62 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ) ДВ, бр. 122/1997 г., респективно § 31 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.) относно оценката след влезлия в сила ПНИ, § 29 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007 г.), ползвателят да е надлежно уведомен, този акт да е влязъл в сила и ползвателят да не е внесъл отредената сума в предвидения в съответната норма срок. Ако поради процесуално бездействие на административния орган от 1992 г. не е изготвена и връчена оценка по реда на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а произнасянето, относно правото за придобиване на собственост е едва с оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира, правата на ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат ограничавани от неправомерното забавяне (с години) на изпълнението на задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираната разпоредба са решение № 1126/2008 г. по адм. дело № 12218/2007 г., решение № 10054/2008 г. по адм. дело № 4817/2008 г., решение № 12057/2006 г. по адм. дело № 8183/2006 г. на ВАС. При обсъждане на удостоверението от 03.07.1992 г. (л. 13) административният съд не анализирал съдържанието му, заедно с посоченото в него решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС, протокол 1/17.04.1981 г. (л. 13-15). Ако бе направил това административният съд би достигнал до други противостоящи изводи за това дали на касационния жалбоподател е предоставено право на ползване върху земеделска земя по § 4 и следващи на ЗСПЗЗ в посочения законовоустановен срок. От значение е не датата на удостоверението, а съдържанието му, дали е представено право на ползване до посочената дата в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, ако е налице оспорване на времето на предоставяне на процесния имот за ползване или административният съд е считал, че се налага допълнително изясняване е следвало да бъдат дадени указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК за ангажиране на доказателства. Решението като краен резултат е правилно, но не по изложените в него съображения: Съдът неправилно е изтълкувал приложимия закон. Изложените мотиви не се обосновават от данните по делото и противоречат на закона. Неправилно е изтълкувал и цитираното от него решение № 1126/2008 г. по адм. д. № 12218/2007 г. на ВАС. Установената по това дело фактическа обстановка е друга-по него е било безспорно установено, че по подадена от страната-ползвател молба за придобиване на собствеността върху зем. земя е била изготвена оценка по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. е. административната процедура е била приключила, но ползувателят не е заплатил земята по определената оценка. В този случай същият не може да подаде отново същото искане с молба по § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като такова право имат само тези лица, които не са заявили правата си. В конкретния случай няма данни да е била изготвена оценка и по вина на ползувателя цената да не е била заплатена в срок. Задължението на адм. орган да се произнесе по подадена в законния срок молба за придобиване правото на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира и произнасянето от същия по нея не е недопустимо, а освен това процедурата по издаването на съответния адм. акт се прилага съобразно редакцията на закона към момента на издаването на акта. Освен това адм. орган не е отказал на ползувателя придобиването на правото на собственост на това основание, а се е произнесъл по съществото на искането и е приел, че с представеното удостоверение, издадено през 1992 г. не се доказва релевантния факт на предоставено право на ползване на заявителя. Съдът е преценявал в мотивите си и това обстоятелство и като краен резултат правилно е прието, че то не е достатъчно доказателство за предоставено на жалбоподателя право на ползване на основание на някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, но не по изложените съображения. Вярно е, че правото на ползване не може да бъде предоставено през 1992 г., тъй като с цитираната от съда разпоредба от ЗСПЗЗ то е прекратено. Неправилно обаче съдът е приел, че това право се предоставя към датата на издаване на удостоверение № 3578-03.07.1992 г. Удостоверението не е административен акт, а с него се удостоверяват релевантни факти-за предоставяне на такова право на ползване на Георги Братоев, като в него следва изрично да е посочено на какво основание и с какъв акт то е било предоставено. В цитираното удостоверение не е посочено на основание на кое ПМС е предоставено, но е посочено като основание за издаването му Решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС-гр. Михайловград. По делото е приложено решение № 73 по протокол № 9/26.05.1981 г. и се установява, че с него е утвърден протокол № 1/17.IV.1981 г. на общинската комисия, с която са картотекирани 5188 дкр. слабо продуктивни и маломерни земи за раздаване по смисъла на ПМС № 1 на МС, както е взето решение на правоимащите да се предоставят земи по съответния ред до края на 1981 г. Данни, че процесната земя е предоставена по съответния ред на жалбоподателя Георги Братоев няма, поради което издаденото удостоверение не е годно доказателство, което да установява по безспорен начин предоставено на жалбоподателя право на ползване върху процесната зем. земя. При липсата на тази предпоставка за признаване на жалбоподателя на правото на придобиване на собствеността на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, кметът на общината законосъобразно е отказал с процесната заповед правото да придобие собствеността върху 1000 кв. м. от имот № 1504 по помощния план на м. "Парта", в землището на гр. Монтана. Обжалваният акт е издаден от компетентния орган и при спазване на процедурните правила и материалния закон и правилно жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна със съдебното решение. По изложените съображения решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен Съд, IV отделение,