Решение № 8236 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3152/2016 г.

Решение № 8236 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3152/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Г. В. Ш., С. И. П. и Б. И. П. против решение № 11639/4.11.2015 г. по адм. дело № 13542/2011 г. на ВАС, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, поради противоречие с чл. 13 от Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. Съдът намира касационната жалба на Г. В. Ш. за формално подадена. Съгласно изричното уточнение от 31.03.2016 г. (л. 52) и като се съобразят изложените аргументи в първоначално подадената касационна жалба и молбата към нея от 4.12.2015 г. (л. 16), следва да се приеме, че касаторът буквално поддържа, че решението да се отхвърли жалбата му, следва да бъде обезсилено, поради липса на правен интерес. П. се на факта, че наличието на боя върху тръбите на отоплителната инсталация, намиращи се в имота му, изключват възможност за "досега й" до имота, касаторът е развил съображения за недопустимост на решението. Въпреки изложеното, като искане към петчленният състав се очаква спорът да бъде решен по съществото му. В касационната жалба на С. И. П. и Б. И. П., подадена чрез адв. С., се оспорва правилността на решението като се посочва, че: изводите на съда за "неизолираното прилагане на разпоредбата на т. 6.1.3 от Наредбата" са логически необосновани; съдът е допуснал нарушение на правилото на чл. 187, ал. 2 от АПК като не е разгледал съответствието на оспорваната норма с Директива 2012/27, заменила през юни 2014 г. Директива 2006/32; че съдът е пропуснал да разгледа съответствието на Закона за енергетиката и в частност на дефиницията на понятието "отопляем обем на имот" с правото на ЕС. С частна жалба, подадена от Б. Т. К., е оспорено цитираното решение като неправилно, в частта му имаща характер на определение, с което се оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъединяване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката. В частната жалба, подадена от адв. Б., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя К., се поддържа, че съдът не е отчел правилно правното положение на нейния доверител като лице, което живее в топлофицирана сграда, в която сградната инсталация не е изградена ефективно в собственият му имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, но същият е облигационно задължен към "ЕВН Б. Т." ЕАД за количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Претендира се отмяна на решението, в тази му част като неправилно. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, намира същите са процесуално допустими. Съдът намира за допустима и частната жалба на жалбоподателя К. като по отношение на същата следва да бъде направено изрично уточнение, че макар да е подадена след формално установения 7-дневен срок, считано от съобщаването до К., същата следва да бъде разгледана. Видно от съобщение под л. 632 по делото, К. е уведомен за решението и възможността за обжалването му м 7-дневен срок на 10.11.2015 г. Формално този срок е изтекъл на присъствения 17.11.2015 г., а видно от пощенското клеймо и дата на частната жалба, правото на жалба е упражнено на 18.11.2015 г. Съдът обаче отчита, че е налице нередовно съобщаване до страната на адрес гр. П., бул. "В. А.".№..., ап. .... Видно от молбата за присъединяване по делото (л. 213), този адрес е посочен като постоянен на жалбоподателя, но като съдебен адрес за кореспонденция със съда е посочен друг адрес: гр. П., ул. "Х. К.".№..., ет. ... чрез адв. Ч.. Съгласно чл. 38, изр. първо от ГПК прил. на основание чл. 144 от АПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Съгласно изр. второ на същата разпоредба, когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - постоянния. Процесуалният закон ясно регламентира възможността за дерогиране на посочения съдебен адрес за кореспонденция със съда, само в случай, че "адресатът не е намерен". Данни за ненамирането на К. на посочения по делото съдебен адрес по делото липсват. С оглед изложеното, частната жалба следва да се приеме за подадена в срок. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Поддържа се, че при анализа на действащата нормативна уредба тричленният състав на съда правилно е посочил, че в разпоредбите на т. 38 и т. 39 от ЗЕ е дадено легално определение на "отопляем обем на имот" и "отопляем обем на общите части", като съдът е посочил, че е на лице разлика между "отопляем обем на имотите по проект" и "отопляем обем на сградата". Така под "отопляем обем на имот" в нормата на т. 38 на § 1 от ДР на ЗЕ, законодателят е включил обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а под "отопляем обем на общите части" е приел сумата от обемите на помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проекта отоплителни тела съгласно т. 39 на § 1 от ДР на ЗЕ. В съответствие с т. 34 на § 1 от ДР на ЗЕ, под "общ отопляем обем на сградата", следва да се разбира - "сумата от обемите на имотите на клиентите и обемите на помещенията от общите части на сградата - етажна собственост, предвидени за отопление по проект". При анализа на тези норми първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че точка 6.1.3. от Методиката - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, а именно - количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект - е в пълно съответствие с ал. 5 на чл. 143 ЗЕ и в този смисъл наредбата като по-нисък по степен акт не противоречи на закона, който е изменен в съответствие с нормите на европейското законодателство- Директива 2012/27/ЕС, която отменя издадените преди това директиви относно енергийните характеристики и заплащането на топлинната енергия в сградите. Относно частната жалба, прокурорът дава заключение, че съдът правилно е посочил, че искането за присъединяване по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК, е недопустимо поради липсата на правен интерес. Т. като този жалбоподател е посочил в жалбата си, че в жилището му не е изградена сградна инсталация за отопление. В този смисъл правилно съдът е посочил, че евентуално начислени и заплатени суми могат да се търсят по общия исков ред, а не чрез оспорване на нормативен акт. По отношение на частната жалба, съдът намира, че същата е основателна. За да остави без уважение искането на Б. Т. К. за присъединяване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, тричленният състава е приел, че липсва правен интерес у молителя от участието в призводството. Съдът е приел по отношение на другите жалбоподатели С. и Б. П., че имат правен интерес поради факта, че жилищата, в които живеят са в досег с изградената сградна инсталация и в тях са реализирани части от сградната инсталация, докато самият жалбоподател в молбата за присъединяване твърди, че в жилището му не е изградена сградна инсталация за отопление. Прието е също така, че евентуално начислени и заплатени суми могат да се търсят по общия исков ред, а не чрез оспорване на нормативен акт. Решението, в частта, имаща характер на определение, е неправилно при следните съображения: Съгласно чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1. Според ал. 2 на чл. 142 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1. Съгласно чл. 145, ал. 3 от ЗЕ, топлинната енергия по ал. 2 (отдадената от сградната инсталация и отдадената за отопление на общите част) се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Съгласно т. 38 от § 1 на ДР на ЗЕ, "Отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (Наредбата), количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Съгласно т. 1 от Приложението към Наредбата, топлинната енергия за разпределение е измереното с топломера в абонатната станция количество, коригирано с технологичните разходи според границата на собственост и с количеството топлинна енергия за допълване на сградната инсталация, в случаите, когато се използва топлоносител от топлопреносната мрежа. Съгласно т. 6 от Приложението, количеството топлинна енергия за отопление Q, kWh, е разликата между енергията по т. 1 и количеството топлинна енергия за БГВ. Съгласно т. 6.1, количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти. Съгласно оспорваната т. 6.1.3, количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. При така изложеното до тук, настоящия касационен състав намира, че правен интерес от оспорване на т. 6.1.3 от Приложението, би имало всяко лице, което успее да докаже, че е клиент на топлинна енергия в сграда -етажна собственост по см. на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, доколкото това обективно предполага наличието и на сградна инсталация, а от тук и разпределение на отдадената от нея топлинна енергия. Видно от представените към молбата за присъединяване фактури, към 2011 г. (това е момента на подаване на молбата за присъединяване) жалбоподателят К. е клиент на дружеството "ЕВН Б. Т." ЕАД по отношение на апартамент № 14, намиращ се в сграда на бул. "В. А." №... в град П.. Представените фактури, установяват, че К. е клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и задължено лице по парично плащане в резултат от приложена методика за дялово разпределение на топлинна енергия. Същевременно, видно отново от молбата за присъединяване, К. е посочил имот, представляващ ап. ... (а не ап. ...), като такъв, за който е проектирано изграждане на "сградна инсталация", но такава не е реализирана. Доказателственото искане, насочено към снабдяване с проекта на сградната инсталацията, също е насочено към ап. ... на сградата. При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че изводите на тричленният състав за липса на правен интерес от присъединяването към делото са изведени без да са разгледани в пълнота относимите към преценката обстоятелства относно допустимостта на участието на жалбоподателя в производството. На първо място, съображенията относно досега на конкретен имот, намиращ се в сграда - етажна собственост, със сградната инсталация е неотносим към преценката за наличието на правен интерес от отмяната на правилото на т. 6.1.3. Посоченото правило предполага, разпределение на количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация на сградата като цяло, а не разпределение на енергията, отдадена от отделната част от сградната инсталация, намираща се във, по границите или досягаща се по някакъв начин до конкретен обособено имот в сградата. На второ място, следва да се посочи, че съдът е пропуснал да отчете разминаването между данните за имота, въведен в молбата за присъединяване, и данните за имота, описан в приложените фактури. Възможно е посочването на ап. ... от страна на молителя да е резултат от техническа грешка, но също така е възможно, той да е титуляр на права спрямо двата имота - ап. ... и ап. ..., както и е възможно да се касае до друго обяснимо недоразумение между номерацията на апартаментите. Този въпрос не е изследван от тричленният състав, а същия е от съществено значение за доказването на правния интерес, който би бил несъмнен, ако представените фактури, сочеха ап. ... като имот, ползващ топлинна енергия. При тези съображения, частната жалба следва да бъде уважена, като решението, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Б. Т. К. за присъединяване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на искането на съобразно указанията на касационната инстанция. По отношение на решението в останалата му част, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е постановено в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК с предмет оспорване законосъобразността на подзаконов нормативен акт. В раздел III от гл. Х на дял III от АПК не е уреден обхвата на съдебния контрол, осъществяван от съда по повод на инициирано оспорване на подзаконов нормативен акт. В този случай приложение намира чл. 196 от АПК, предвиждащ че за неуредените в този раздел (Х-ти) въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Предметът на съдебна проверка в случаите на оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде съобразен с изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, предвиждаща, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Видно от мотивите на решението, съдът не е взел категорична позиция относно дължимите предели на съдебен контрол. От една страна, е прието че предметът на спора се определя от твърденията в жалбата и съдът дължи произнасяне само в рамките на очертания от жалбоподателя предмет, а именно противоречието на т. 6.1.3 с чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Воден от този си извод, съдът е отказал да зачете становището на прокурора, касаещи противоречието на оспорваната норма със ЗЕ. От друга страна, съдът е разгледал съотношението между уредбата на процесната оспорвана норма с чл. 143 от ЗЕ, изменена с § 23 от ПЗР на ЗЕЕ, приемайки че е налице пълно съответствие между чл. 143, ал. 5 от ЗЕ с точка 6.1.3 от Приложението. Изведен е и извод, че Наредбата като по - нисък по степен акт не противоречи на изискването на закона (ЗЕ), който е изменен със закон (ЗЕЕ), въвеждащ Директива 2012/27/ЕС, заменяща отменената Директива 2006/32/ЕО. Впоследствие отново е застъпено разбирането, че съдът не дължи произнасяне за съответствието с т. 6.1.3 с § 26 от ПЗР на ЗЕЕ, касаещ срока за приемане на подзаконовите нормативни актове към ЗЕ, тъй като такова не се твърди в жалбата. В заключение, съдът е направил извод, че противопоставимостта на Наредбата не е със ЗЕ или със ЗЕЕ, а е с Директива 2006/32/ЕО, която е отменена и че преценка за противоречие с разпореди от отменен акт е недопустимо да бъде извършвана. Видно от диспозитива на решението в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата срещу т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, поради противоречие с чл. 13 от Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. Фактически и правни съображения относно компетентността на органа, издала акта, спазването на правилата при издаване на акта, и съответствие с целта на закона, тричленният състав не е изложил. При така изложеното, настоящият касационен състав намира, че тричленният състав от една страна е допуснал съществено по своя характер нарушение на процесуалното правило на чл. 196 във вр. с чл. 168 от АПК, замествайки служебното начало в административното правораздаване с диспозитивното такова, при което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, а от друга - е постановил неясни и вътрешно противоречиви мотиви, които не са логически свързани с решението по делото. Решението като неправилно, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съгласно настоящите указания. При новото разглеждане на делото, съдът следва да издири и съобрази относимата към оспорваната норма правна уредба от по-висока степен, зачитайки доводите на страните в тази посока, но и извършвайки лична (служебна) проверка за законосъобразността на акта на всички основание по чл. 146 от АПК. Тази проверка изисква произнасяне с фактически и правни констатации по отношение компетентността на издателя на акта, спазването на административно производствените правила при издаването, съответствието с материалния закон от по-висок ранг и съответствието на акт с целта на материалния закон. Настоящия състав намира за необходимо да даде и допълнително указание, че съдът не само следва да отчете уредбата в ЗЕ, но е длъжен да издири правилата, уредени на ниво - съюзно право, и да приложи същите, ако са налице предпоставките за това. Проверката за неточното или погрешно въвеждане на изискванията на Директива 2012/27/ЕС в националното законодателство и в частност чрез ЗЕ и ЗЕЕ е задължение за съда, произтичащо от задължението му на национална юрисдикция, гарантираща примата и директния ефект на правото на ЕС. С оглед изложеното до тук за решението, както в частта му по съществото на спора, така и в частта му, имаща характер на определение, като краен резултат обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и върнато за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС, съобразно указанията, дадени в мотивите по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав