Решение № 10657 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2012 г.

Решение № 10657 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков, и двамата от с."Маноле", ул. "5-та" № 24, община Марица, област Пловдивска, подадена чрез упълномощения адвокат Мария Стоянова Славкова-Делова, против решение № 205 от 30.01.2012 г., постановено по административно дело № 377 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу решение № 46/01.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 368/29.12.2010 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което не се приема за трудова злополуката, станала с Калин Зефиров Недков на 22.06.2010 г. Оплакванията на касаторите са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, в писмен отговор от упълномощения юрисконсулт Мария Тосева - Колева, оспорва касационната жалба. Ответниците - "Валтабак" ЕООД - с. Маноле, община Марица, област Пловдивска и Елена Калинова Тоскова от с. Маноле, не ангажират становище по касационното оспорване. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков, чрез упълномощения адвокат Мария Стоянова Славкова-Делова решение № 46/01.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 368/29.12.2010 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което декларираната злополука вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. от съпругата на пострадалия Бистра Младенова Недкова, станала с Калин Зефиров Недков на 22.06.2010 г., не е приета за трудова. С решението по първоинстанционното дело жалбата на касаторите е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт - решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е взето от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което със заповед № 150/21.04.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Съдът е приел за установено, че Калин Зефиров Недков е изпълнявал длъжността "шофьор" по безсрочно трудово правоотношение с работодателя "ВАЛТАБАК" ЕООД, с. Маноле и е превозвал работниците от околните села към местоработата им в с. Маноле и обратно. На 22.06.2010 г. Калин Недков е излязъл от дома си към 5,00 ч. и е потеглил със служебния 9-местен микробус "Мерцедес 308 Д" да вземе работниците от околните села за първа смяна, започваща от 6,00 ч. Към 5,30 по време на управление на служебния микробус е възникнало внезапно влошаване на здравословното му състояние, завършило с летален изход. Съгласно Препис извлечение от акт за смърт № 0023/23.06.2010 г. на Община Марица, смъртта му е настъпила на 22.06.2010 г. в 5,30 часа извън дома му и лечебно заведение, а като причини са посочени - "остър инфаркт на миокарда". Във "ВАЛТАБАК" ЕООД е проведено вътрешно разследване на инцидента като резултатите са обективирани в Протокол № 1 от 23.06.2010 г. В протокола комисията е отразила становището си, че възникналият с Калин Недков инцидент не е трудова злополука, поради което осигурителят не е подал декларация в ТП на НОИ гр. Пловдив. Декларация за трудова злополука е подадена от съпругата на Недков - Бистра Младенова Недкова, в качеството й на негов наследник, която е заведена с вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. по описа на РУ "СО" гр. Пловдив. Комисия по чл. 58, ал. 1 от КСО с председател Мария Гърдева Смиленова - инспектор "ТЗБП" при РУСО - Пловдив и членове д-р Елка Илиева Тосева - специалист трудова медицина в РУСО-Пловдив; Рангел Владимиров Величков - гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"-Пловдив; Валентин Асенов Благоев - представител на работодателя в ГУТ и Нонка Петрова Атанасова - представител на работниците в ГУТ и в присъствието на наследника на пострадалото лице е проведено разследване на трудовата злополука, резултатите от което са оформени в протокол № 70 от 28.10.2010 г. С оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО, горецитираният Протокол № 70 от 28.10.2010 г. за резултатите от извършеното разследване, ведно с приложенията към него, е изпратен в ТЕЛК за произнасяне относно причинна връзка - трудова злополука. В тази връзка ТЕЛК се произнася с Експертно решение № 2487 от 22.11.2010 г. Констатациите в същото се свеждат до следното: Заболяването, от което е починал Калин Недков - остър инфаркт на миокарда, не фигурира в чл. 73, ал. 4, т. 2 на НМЕ 2010 г., поради което ТЕЛК не се произнася за причинна връзка - трудова злополука. Цитираното Експертно решение № 2487 от 22.11.2010 г. на ТЕЛК не е обжалвано от заинтересованите страни и е влязло в сила /в тази връзка Писмо на РКМЕ до РУ "СО" гр. Пловдив вх. № ТЗ-239#4/27.12.2010 г./. С разпореждане № 368/29.12.2010 г. длъжностното лице при РУСО - Пловдив не приема декларираната с декларация вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. злополука за трудова като се позовава на решението на ТЕЛК, с което "комисията не се произнася за причинна връзка - трудова злополука". С обжалваното решение 46/01.02.2011 г., с което е потвърдено процесното разпореждане, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане, следва да е налице решение на органите по експертиза на работоспособността относно причинната връзка. Приел е също, че органът на експертизата /ТЕЛК/ не приема причинна връзка трудова злополука, поради което е счел, че обжалваното пред него разпореждане е правилно и го е потвърдил. Според мотивите в решението на директора на РУСО-Пловдив, "в експертното си решение основателно ТЕЛК е решила, че острият миокарден инфаркт, от който е починал Калин Недков, не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО, а е паталогично състояние вследствие на заболяване от каквото и да е естество, в т. ч. и от хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми, включително миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане и др./". Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства съдът е приел за установено, че Калин Недков е страдал от неинсулинозависим захарен диабет и от хипертонична болест на сърцето с данни за лявокамерна хипертрофия - заболявания упоменати в чл. 73, ал. 2 от НМЕ 2010 г. Тези обстоятелства са констатирани въз основа на Епикризи за периодите 24.01.2006 г. до 30.10.2010 г. и 01.01.2009 г. до 30.10.2009 г., издадени от ЕТ "АИППМ СТОУН - д-р Камен Дамянов", личен лекар на Недков. Заболяванията са регистрирани за пръв път на 24.04.2009 г., като в епикризите е отразено, че Калин Недков е с диабет от 10 години. По рецептурна книжка е провеждано системно лечение на захарния диабет, но не и на хипертоничната болест на сърцето. Констатирано е още въз основа на данните, съдържащи се от присъствената таблица за м. 06.2010 г., че Калин Недков е почивал три дни преди денят на инцидента - на 19, 20 и 21.06.2010 г. При това положение е прието, че същият не е бил подложен на прекомерно, а дори и на повишено физическо и психическо натоварване непосредствено преди денят, в който е починал. Констатирани са данни за наличие на лявокамерна хипертрофия на сърцето /07.11.2007 г./, за хипертонична болест на сърцето /24.04.2009 г./ и за лявокамерна недостатъчност /24.03.2010 г./, което е дало основание да се формира извод, че инфарктът на миокарда като паталогично състояние би могло да възникне по всяко време и без наличие на физическо и психическо натоварване. Първоинстанционният съд е възприел изцяло констатациите на административния орган в обжалваното решение № 46/01.02.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 368/29.12.2010 г. и като е приел, че са законосъобразни, е отхвърлил жалбата срещу тях при формиран извод, че процесната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова, а е налице обостряне на симптомите на съществуващи заболявания, а не до "внезапност" на увреждането, свързано с работата, както изисква разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Пловдивския административен съд е необосновано и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Съображенията за този извод са следните: В разпоредбата на чл. 55 КСО са уредени изчерпателно и кумулативно предпоставките, които следва да са налице, за да се определи една злополука като трудова. Следва да са налице: 1. увреждане на здравето, което да е внезапно, 2.Причината, която е причинила увреждането да е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието, т. е. да е налице т. нар функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд 3. резултат от увреждането, който да се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт, 4. да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат /неработоспособност или смърт/. В случая е безспорно и доказано наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и на пряка причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт. Установява се, че на 22.06.2010 г. Калин Зефиров Недков е получил нетравматично увреждане - "остър инфаркт на миокарда", вследствие на който Недков е починал. По делото са спорни два въпроса - фактически и правен. По правния въпрос: Съгласно чл. 60, ал. 2 КСО и чл. 12, ал. 2, чл. 13 Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ разпореждането на длъжностното лице за приемане или неприемане на злополуката за трудова по повод нетравматично увреждане, както е в процесния случай, се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Съгласно раздел IV на Глава Трета от Закона за здравето /ЗЗ/ и издадената по приложението му Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ органи, осъществяващи експертиза на работоспособността при трудови злополуки са ТЕЛК и НЕЛК. Този орган е следвало да се произнесе относно причинната връзка, която включва установяването на два вида връзка - функционална /между настъпилата трудова злополука и условията на труд/ и причинна /между увреждането и настъпилия резултат/ - разграничени в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а според ал. 2 - при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. В процесния случай ТЕЛК - Пловдив издава експертно решение № 2487 от зас. № 185/22.11.2010 г., с което не се произнася по съществото на въпроса, с който е сезиран - налице ли или не такава комплексна причинна връзка. В описаните в решението на ТЕЛК медицински документи липсва протокол от аутопсия (а от данните по делото става ясно, че такава не е правена) и макар че не се е позовал на нормативната забрана за това в чл. 66, ал. 2 НМЕ, ТЕЛК решава да не се произнесе относно причинната връзка, като основание за това е цитирал разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ (погрешно е посочил чл. 73, ал. 4, т. 2, каквато точка нормата няма). Следва да се отбележи, че нормата на чл. 73, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт недопустимо стеснява приложното поле на по-високия по степен акт - чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, но тъй като това решение не е предмет на делото и като необжалвано е влязло в сила и е задължително за всички, съдът не го обсъжда и го намира за правилно с оглед приложението на чл. 66, ал. 2 НМЕ. Приема обаче, че при действието на тази разпоредба остава нормативна празнота именно в случаи като процесния. Останал е неуреден въпроса по какъв начин следва да бъде установено наличието или липсата на причинна връзка при случаи на нетравматични увреждания, с резултат - смърт, когато не е направена аутопсия. Явно това установяване не може да бъде извършено от ТЕЛК поради забраната на чл. 66, ал. 2 НМЕ, нито от длъжностното лице по чл. 60 КСО, което няма самостоятелни правомощия по определяне на причинна връзка предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 КСО и НУРРОТЗ. Съдът приема, че в този случай причинната връзка не може да остане неизследвана по съществото си. Водещ принцип в уредбата на трудовите злополуки е установяването им - чрез разследване, проверка на всеки един от елементите на състава на чл. 55, ал. 1 КСО, което при наличие на декларирана трудова злополука е процесуално задължение на териториалните органи на НОИ. В обратния случай означава да се приеме, че неизвършването на едно действие - аутопсия на починалия /без значение от причината за това/ преклудира изначално възможността настъпилото нетравматично увреждане да бъде прието за трудова злополука, дори и да са налице предпоставките за това, което противоречи на нормативния акт от най-висока степен - КСО, който е категорично ясен - налице ли са предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО - злополуката е трудова, не са ли налице - не е такава. В случая съдът намира, че законовата празнота е следвало да бъде отстранена от горестоящия административен орган при обжалване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО. При липса на специални правила в чл. 117 КСО при разглеждане на жалбата горестоящият административен орган разглежда жалбата по реда на глава шеста АПК. При сложност от фактическа и правна страна, както е в случая е следвало да бъде назначена комисия по реда на чл. 94 АПК, така че да бъде отговорено на спорния и релевантен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 55, ал. 1 КСО, вкл. функционална и причинна връзка. Спрямо горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ не е приложимо задължението за издаване на разпореждане само въз основа на решение на органите на експертизата по работоспособността. Законодателят е въвел това изискване спрямо длъжностното лице по чл. 60 КСО, тъй като при нетравматичните злополуки следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка, нещо което органът самостоятелно не може да извърши. Горестоящият орган обаче има възможност да използва повече процесуални способи за събиране на доказателства и за изясняване на казуса. Формалното съобразяване на липса на положително решение на ТЕЛК относно причинната връзка, без да бъдат съобразени причините за това не съответства на духа и целта и закона, а именно - изясняване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало. Съгласно чл. 97 АПК и чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО горестоящият орган може да се произнася по съществото на спора. Като не е извършил действия по изясняване на обективната истина чрез събиране на доказателства и доказателствени средства относно наличието на функционална и причинна връзка горестоящият административен орган, чието решение е предмет на съдебен контрол съгласно чл. 118 КСО, е допуснал процесуални нарушения, които са съществени, тъй като при проявяването на процесуална активност и събиране на доказателства, вкл. и чрез назначаване на комплексна медицинска експертиза и други, издателят на акта би могъл да достигне до различни изводи, както и до различен краен акт. Във връзка със становището на ответника относно приложение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ, според която не се считат за трудови злополуки болести от каквото и да било естество като инфаркти, инсулти, епилепсия и. т. н. съдът приема следното: Тази разпоредба е неотносима и неприложима за процесния случай. На първо място тази разпоредба касае правомощията на ТЕЛК, което не е предмет на настоящия спор. Тази разпоредба не може да противоречи на разпоредбите на КСО чл. 55 и сл., както и на разпоредбите на специалната наредба, издадена по приложение на КСО - НУРРОТЗ, според които при наличие на посочените по-горе предпоставки нетравматични увреждания могат да бъдат приемани за трудова злополука. Също така разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ има предвид не увреждания, а болести, които са примерно изброени. В случая не се спори и е налице експертно заключение за наличие на внезапно нетравматично увреждане - остър инфаркт на миокарда, а наличието на болестно състояние - хипертонична болест е само рисков фактор за възникването му. Вторият спорен въпрос е фактически: налице ли е функционална връзка между условията на труд и причиненото увреждане, т. е. увреждането да е станало по време на работа, във връзка или по повод извършваната работа. Въз основа на данните от Протокол № 70/28.10.2010 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, който е валиден до доказване на противното съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО (а по делото няма данни, които да опровергават констатациите в него) се установява, че при настъпилото на 22.06.2010 г. увреждане на здравето на Калин Недков е налице функционална връзка между условията, при които е полагал труд и настъпилото увреждане - ОМИ. В раздел IV на протокола (лист 46 на делото) комисията е посочила, че през времето от закарването на работниците на работа до връщането им по домовете (през летния период работното време започва от 06,00 и свършва в 14,00 ч., през останалия период от време - от 8,00 ч. до 17,00 ч.) т. нар. свободно време на Калин Недков е запълвано с възлагани от управителя на "Валтабак" ЕООД Валентин Асенов Благоев "други курсове с микробуса: снабдявал е фирмата с резервни части за автомобилите и производствената линия, други транспортни услуги до град Пловдив и околността, до полето, където са засадените масиви с тютюн. През определени дни Калин Недков е управлявал и товарен автомобил марка "Мерцедес 814" 5-тонен. С него е прекарвал празни кашони от град Стара Загора до фирмата, а през летния сезон - суров тютюн от полето до околните села." От представените пътни листове за тези курсове се установява, че Калин Недков е работил много повече от законоустановеното работно време от 8,00 часа (посочено в договора) и без почивни дни. Комисията е констатирала (в раздели VIII и IХ на протокола), че работодателят е допуснал през периода януари 2008 г. - 18.06.2010 г. Калин Недков да работи продължително време без почивни дни, което е нарушение съгласно изискванията на чл. 136, ал. 1 и чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда и за което на управителя на дружеството е съставен акт за административно-наказателна отговорност. Тези и други обстоятелства по делото, релевантни при преценката за наличие на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, не са взети пред вид както от първоинстанционния съд, така и от директора на ТП на НОИ-Пловдив, постановил обжалваното решение. От тях се установява, че именно условията на труд - тежък физически труд, който представлява извънредно натоварване, необичайно за вида труд, който работника полага за длъжността си, при прегряващ микроклимат и нервно напрежение, са основната причина за увреждането и съответно за настъпилата смърт. Установява се наличие и на рискови фактори - наличие на хипертонична болест, захарен диабет и др., но доколко те са причината и фактора за настъпване на увреждането следва да се изясни от вещо лице - лекар специалист, а при нужда от комплексна медицинска експертиза от специалисти по трудова медицина, хигиена на труда и кардиолог, които да се произнесат налице ли е функционална връзка между условията, при които Калин Недков е полагал труд и настъпилото на 22.06.2010 г. увреждане, причинило смъртта му, тъй като за разлика от травматичните увреждания, където механизма на причиняване на увреждането е ясен, то при нетравматичните увреждания като процесното въздействието на факторите от околната среда върху организма не е явно и непосредствено и в тази връзка за точното им установяване е нужно задължително използване на специални знания. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Пловдивския административен съд като неправилно и необосновано следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество от касационната инстанция, с което да се отмени решение № 46/01.02.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков срещу разпореждане № 368/29.12.2010 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което не се приема за трудова злополуката, станала с Калин Зефиров Недков на 22.06.2010 г. Делото следва да се върне като преписка на директора на ТП на НОИ - Пловдив, който да постанови мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което да реши по същество жалбата на Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание Върховният административен съд, шесто отделение