Решение № 996 от 30.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 16 от 28.04.2022 г., постановено по административно дело 43/2022 г. от Административен съд - Русе, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-180-2600/5672 от 05.08.2021 г., в частта, с която "по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията са начислени неудържани санкции в размер, както следва: СЕПП - 30 658, 02 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и жалбата срещу уведомително писмо - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Агро Консепт Мениджмънт" ЕООД, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не са посочил фактически и правни и фактически основания за издаването му. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Съдът е приел, че изпратеното с преписката становище на издателя на акта не отговаря на изискванията за мотиви на административния акт, тъй като е изготвено по повод депозираната вече жалба до съда и адресатът на акта не е бил запознат с изложените в него фактически основания, поради което не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. За пълнота на изложението е посочил, че в становището на административния орган се съдържа и несъответствие между конкретно определената санкция и правното основание за начисляването й, тъй като според него санкцията е наложена на основание чл.19а от Делегиран регламент (ЕС )640/2014 г., а разяснението за изчислението на размера й компилира разпоредбите на чл.19а, пар.1 и чл.19, пар.2 от същия Регламент, в които са уредени различни по вид санкции. Решението е правилно като краен резултат. АС обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при липса на фактическо основание за издаването му, независимо дали ще се приеме, че становището от 31.01.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ отговаря на изискванията на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС и има характер на мотиви. Както в уведомителното писмо, така и в становището липсват фактически основания за издаването на акта, които да правят възможна защитата срещу него. становището в табличен вид са посочени недопустими/ наддекларирани площи за заявени парцели и общ размер недопустими/ наддекларирани площи - 157,56 ха. В същото становище се съдържа изречението "Обръщаме Ви внимание, че недопустимите / наддекларирани площи по заявлението на кандидата са в резултат на извършената проверка на място за кампания 2019 г.". Липсва уточнение за всеки парцел дали разликата в заявената и установената площ е от наддеклариране или е недопустима и поради какви факти са временно или трайно недопустими за подпомагане и кои от хипотезите, уредени в приложимото материално право за недопустимост за подпомагане са налице. Липсва и препращане към индивидуално определени протоколи за проверки на място, които са с друг издател, различен от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, поради което не може да се приеме, че те са част от мотивите. Не на последно място липсва и позоваване на влязлата в сила заповед на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателния специалзиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019, който е компетентният орган по чл.33а ЗПЗП да определи кои площи са допустими за подпомагане за съответната година. Предвид правилно констатираната липса на фактически основания за начислените санкции в акта е невъзможно да се провери и дали правилно е приложена нормата на пар.19а от Делегиран регламент (ЕС )640/2014 г., както се твърди в касационната жалба. Решението следва да бъде оставено в сила, като се върне преписката за ново произнасяне на административния орган по заявлението на дружеството за подпомагане за кампания 2019 г. в отменената част с излагане на мотиви в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК и посоченото в предходния абзац на съдебното решение. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора юрисконсултски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение