Решение № 7698 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2021 г.

Решение № 7698 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2021 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез юриск. К. Николов, против решение № 6115 от 5.11.2020 г. по адм. дело № 2953/2020 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-146 от 20.02.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100, 00 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт на КЕВР е издаден от компетентен орган, поради това, че регулаторът няма правомощие да определи кой клиент има качеството битов и кой клиент има качеството небитов, тъй като това са легални дефиниции дадени от ЗЕ. Излага също, че неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, като органа не е изискал от оператора на мрежата товаровия профил на обекта собственост на Н. Х., по какъв начин и за какви нужди се ползва процесния обект, като по този начин КЕВР не е събрала всички необходими и относими към случая доказателства. Смята, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че решението на КЕВР е издадено при спазване на материалноправните разпоредби на Наредба № 3 от 28 април 2005 г. и чл. 40 от ЗУТ, поради това, че обектът не може да се ползва за жилищни нужди. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу решението на КЕВР, както и да се отмени Решение № Ж-146 от 20.02.2020 г. на КЕВР. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Н., с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. Х. от [населено място], община Гълъбово, чрез пълномощник адв. Я. С., с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение и иска, да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Излага, че са правилни изводите на съда, че КЕВР е действала в кръга на нейните регулаторни правомощия, както и че са спазени § 1, т. 2а и т. 33а ДР на ЗЕ, които съдържат легално определение за понятията "битов" и небитов" клиент, както и че Н. Х. е изпълнила задължението си по чл. 6, ал. 4 от Общите условия, като писмено е уведомила "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за промяната в предназначението на потребяваната ел. енергия, поради и което обосновано и правилно административният съд е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против решението на КЕВР и дадените със същото указания на дружеството. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 6115 от 5.11.2020 г. по адм. дело № 2953/2020 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 2 състав, е отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу Решение № Ж-146 от 20.02.2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството са дадени задължителни указания да удовлетвори искането на г-жа Н. Х. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 4110860, находящ се на адрес гр. Стара Загора, [улица], ат. [номер], както и е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100, 00 лв. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) материална компетентност, в съответната форма, съдържа фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел при преценката на материалноправната законосъобразност на оспорения акт и съобразяване на § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ относно понятията "битове клиент и "небитов клиент", че разделението на клиентите на битови и небитови се определя в зависимост от нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупуваната енергия, дали енергията ще се потребява за собствени битови или небитови нужди, а не е обусловено от предназначението на обектите, за които ще я закупуват, както твърди жалбоподателя. Приел е, че съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, предназначението на потребяваната електрическа енергия - за битови или небитови нужди, се определя единствено от заявлението, респективно декларацията от страна на крайния потребител и в случая Н. Х. е изпълнила задължението си по Общите условия, като писмено е уведомила жалбоподателя за промяната в предназначението на потребяваната енергия. Като краен резултат е приел, че разделянето е на битови и небитови клиенти, а не обектите, в които ще се потребява електрическата енергия, като преценката се извършва по отношение на клиент, а не на обект, както и разграничението не се извършва на плоскостта на предназначението на обектите, в които клиентът ползва електрическата енергия, а е според нуждите, които ще бъдат задоволявани - дали се отнася за собствени битови или небитови нужди. Съдът е приел, че изводите и дадените задължителни указания са законосъобразни, предвид на това, че клиентът на жалбоподателя е физическо лице, а обектът, на който се доставя електрическата енергия е ателие и при декларирането от лицето е посочило ползване на доставяната електрическа енергия за битови нужди. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред КЕВР е образувано по жалба с вх. № Е-11 Х-00-41/29.11.2019 г. от Н. Х. отказа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да промени начина на таксуване от "небитов клиент" в "битов клиент". Въз основа на извършено проучване и събраните доказателства и изготвен доклад, е прието Решение № Ж-146/20.02.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката КЕВР са дадени задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на Н. Х. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 4110860, находящ се на адрес гр. Стара Загора, [улица], ат. [номер]. Обективно е установено, че Н. Х. е небитов клиент на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, за обект "ателие за творческа дейност", която на 26.08.2019 г. е подала заявление за услуга - Смяна на клиент за обект на регулиран пазар, чрез което заявила "Смяна на име по инициатива на клиента". Към заявлението били приложени нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот и право на строеж № 169, том IV, per 17337, дело № 1128 от 2019 г., съгласно който обект "Ателие № [номер]" е с предназначение: ателие за творческа дейност с баня, състоящо се от ателие с кухненски бокс, спалня, коридор, тераса и тоалетна с баня, със застроена площ от 44, 9 кв. м. Установено е от съда, че е подписана Спогодба от 26.08.2019 г., съгласно която страните се съгласяват, че г-жа Х. като съсобственик на присъединения към разпределителната мрежа обект ИТН 4110860 с предназначение ателие - битов, да заплаща ел енергия като битов клиент. Въпреки това, с писмо изх. № 8445064-1-1/14.10.2019 г. електроснабдителното дружество е уведомило Х., че услугата "Смяна на име на партида" е извършена, но тъй като в приложения документ за собственост на обекта е било записано предназначение "ателие за творческа дейност", съответно консумацията на електрическа енергия на обекта ще се извършва по небитови (стопански) цени. Н. Х. подала жалба до дружеството, че до придобиване на имота, последният се е ползвал за жилищни нужди и е таксуван като "битов клиент". Предвид отказа на енергийното дружество да промени таксуването на ползваната ел. енергия Х. е сезирала КЕВР, в производството по което е постановено Решение № Ж-146/20.02.2020 г. на КЕВР. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е изследвал компетентността на органа да се произнесе по жалбата на Х. и не може да определя характера на клиентите "битови" и небитови". Законосъобразно и обосновано административният съд е приел наличие на материална компетентност на КЕВР по спора, който извод е в съответствие с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, поради и което дадените указания при разрешаване на спора са в съответствие с възложената регулаторна функция на КЕВР и решаване на спорове между лицензираните дружества и потребителите (клиенти). Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил дадените дефиниции със ЗЕ и невъзможността на КЕВР да ги тълкува. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда по приложението на § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, както и че разграничаването на различните видове клиенти е поставено и в одобрените от регулатора Общи условия на електроснабдителното дружество. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Законовите разпоредби разграничават два вида клиенти според нуждите на клиентите при ползване на закупената ел. енергия. Самото лицензирано дружество с чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени от КЕВР (л. 116 от делото) определя видовете клиенти - "за битови нужди" и "стопански нужди", независимо от характера и предназначението на обекта. Така "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съгласно действащото законодателство. При тази регламентация правилен е изводът на административния съд, че разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент., а не характера и предназначението на обекта, в който се ползва енергията. Предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ за клиента - битов или не, а за какво се ползва енергията - "за домакински нужди" или за "стопански нужди". В случая в производството не е спорно, че присъединеният обект е "ателие" по нот. акт на придобиване, но собственикът на имота е изпълнил изискването по чл. 6, ал. 4 от Общите условия и е определил начина на ползване - за битови нужди. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора, че изводите на съда, респ. на КЕВР не са в съответствие с изискванията на чл. 40 от ЗУТ и Наредба № 3 от 28 април 2005 г. относно категорията на обектите. Съдът е изложил мотиви относно липсата на необходимост от удостоверяване на предназначението на обекта от собственика, след като е безспорно, че обектът, на който се доставя електрическата енергия е ателие, а е декларирано от лицето ползване на доставяната електрическа енергия за битови нужди, а не за стопански. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд, поради това, че съдът въз основа на обективно установени обстоятелства е приел, че КЕВР е изпълнила регулаторните си функции, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради и което дадените указания са в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100, 00 лв. От ответника Н. Х. не са претендирани разноски и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение