Решение № 4129 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2019 г.

Решение № 4129 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9974/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Макс БГ Агро" ЕООД срещу решение № 4844 от 10.07.2019 г., постановено от Административен съд София-град, Трето отделение, 62 състав по адм. д. № 5482/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за производството. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище по същество на спора, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и, при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Представителят на върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за площ за кампания 2015 г. с изх. № 02-220-2600/1722 от 03.02.2018 г. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в предписаната писмена форма, като фактическите основания за издаване на акта се съдържат в колоните на уведомителното писмо, а правните основания са посочени в разясненията към колоните. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че постановения отказ за финансиране е материално законосъобразен. Основание за отказа за финансово подпомагане е мотивиран с факта, че част от заявените площи не са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за релевантната кампания. В този случай ДФЗ – РА действа при условията на обвързана компетентност и отказва оторизация за тези площи. Съдът е преценил за ирелевантни доводите относно законосъобразното изключване на тези площи, тъй като те следва да се разглеждат и са относими в производство по оспорване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на специализирания слой. При липса на данни за оспорване на тази заповед, тя е породила своето действие и отразяването в Системата за идентификация на земеделските парцели е съобразено с нея. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен административен акт оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. Със заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят е подал възражение, но не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отчел, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой и при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази с окончателния специализиран слой, одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните. Както правилно е приел и съда, проверката по заявлението на жалбоподателя е извършена съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Според тази разпоредба Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по заявленията за подпомагане. Съобразно това ДФЗ - РА е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел проверка изпълнени ли са условията за допустимостта на подпомагането. Размерът на недопустимата площ е определен имено въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. От друга страна, обосновано и в съответствие с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран слой, ДФЗ - РА процедира в условията на обвързана компетентност. Административния орган не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой, утвърден с влязла в сила заповед на министъра на земеделието и храните. Назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза установява, че в настоящия случай ДФЗ-РА правилно е приложил окончателния специализиран слой. Неоснователен е доводът, че съдът, в условията на самоограничение по отношения на дължимия контрол, е отказал да разгледа доводите относно законосъобразното определяне на обхвата на специализирания слой. Законодателят много ясно е разграничил административните производства, условно наречени обуславящо и обусловено от касационния жалбоподател, и реда за оспорване на постановените в тези производства актове. Недопустимо е упражняване на косвен съдебен контрол на влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните, сега министър на земеделието, храните и горите. Цитираната съдебна практика е неотносима, тъй като е разглеждан случай за отказ от финансово подпомагане за кампания 2013 г., преди влизане в сила на изменението на Закона за подпомагане на земеделски производители, предвиждащо основанието за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение