Решение № 179 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Стефанов срещу Решение 62/28.02.2023 г., постановено по адм. дело 662/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Счита, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевират се доводи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на защита. Иска отмяната му. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен предявеният от М. Стефанов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действия на служители при ответника по задържането и отвеждането му в Първо Районно управление Стара Загора без издадена заповед за арест и без каквото и да било обяснение за основанието, на което е арестуван, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо но неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационния жалбоподател е лишен от участие в съдебното производство, като в проведеното пред първоинстанционния съд производството, М. Стефанов е бил нередовно призован за насроченото на 09.01.2023 г. заседание, съответно, не може да счита уведомен за следващото при условията на чл. 138, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, изр. последно АПК когато гражданинът не е участвал в производство пред административен орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес. При невъзможност връчването да се извърши по този начин и съобразно чл. 137, ал. 5 АПК са приложими правилата на чл. 18а, ал. 7 - 9 АПК. Съобразно чл. 18а, ал. 7 от АПК, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В случая изготвената призовка до М. Стефанов за насроченото съдебно заседание е върната в цялост, като връчителят е посочил, че в проведен разговор по телефона ищецът е съобщил, че не е в града и не може да получи призовката. От така посоченото в призовката не се установява какво е съобщено на лицето и дали е надлежно уведомено за датата и часа на насроченото заседание, поради което не е спазен предвиденият в чл. 18а, ал. 7 АПК процесуален ред. Съдът е следвало с разпореждане да укаже съобщаването да се извърши чрез устно уведомяване на посоченият в жалбата телефон, което да бъде удостоверено писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. След като не е изпълнено съобщаването по реда на посочената алинея, страната е останала нередовно призована за насроченото заседание и е била лишена от възможността да участва в него. При така установеното при отлагане на делото за друга дата разпоредбата на чл. 138, ал. 2 АПК, според която на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден, е била неприложима спрямо жалбоподателя. Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените превила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразното действие, на което се основава връщането на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,