Решение № 838 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г.

Решение № 838 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . С определение № 721 от 2.08.2010 г. по гр. д. № 155/2010 е допуснато касационно обжалване на решение от 5.02.2009 г. по гр. д. № 2540 от 2006 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2"д" състав, с което е отменено решение от 14.02.2001 г., постановено по гр. д. № 1162 от 2001 г. на Софийския районен съд, 45 състав по касационната жалба на Д. Щ. и Н. Щ., като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Н. Л. Щ. . С касираният съдебен акт е уважен ревандикационният иск за собственост, предявен от ТПК "Д. Б." срещу касаторите, ведно с други физически лица за У. I-1121 от кв. 10а по плана на Н. "Х. Д." и са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на имот с площ от 1 667 кв. м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. Касационната проверка на решението е допусната по процесуалния въпрос за обсъждане на всички доказателства, които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните, по процесуалния въпрос за начина на рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и по материално правният въпрос за действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация, както и по въпроса за тълкуване на чл. 1 от ПМС № 192 от 1991 г. Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответниците М. Л. Г., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Е. Л. А., Л. Н. А. - Ш. и Н. И. А. чрез представителя си адвокат М. подържат жалбата и считат, че при постановяване на решението са допуснати нарушенията, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Ответника ТПК "Д. Б." оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на защита на касаторите. Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 1 от ЗВСВОНИ. Софийски градски съд е уважил предявеният от ТПК "Д. Б." срещу Д. Щ. и Н. Щ., като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Н. Л. Щ. - Б. В. Р., Е. Б. Ш., Е. Л. А., Л. Н. А. - Ш. и Н. И. А., всичките наследници на И. Н. З. ревандикационен иск за част от за У. I-1121 от кв. 10а по плана на Н. "Х. Д." с площ от 1 667 кв. м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. считайки, че кооперацията е установила правото си на собственост, а ответниците го владеят без правно основание. М. Л. Г. е частен правоприемник на 1/3 идеална част от имота, съгласно н. а. № 171, т. 134 от 1996 г. обективиращ дарение от майка й Б. И. Г. По делото не е било спорно, че този имот е собственост на И. Н. З., поч. на 9.01.1967 г. /у-ние за наследници № 1573 от 7.10.1993 г./с н. а. № 183, т. 16, н. д. № 3173 от 1934 г.; н. а. - № 113, т. 02, н. д. № 255 от 41 г., н. а. № 90, т. 03, н. д. № 450 от 1941 г. и н. а. № 57, т. 23, рег. № 4457, н. д. № 4150 от 1941 г. и е бил одържавен по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /акт за държавна собственост № 2139 от 52 г./. Имота е бил деактуван по реда на чл. 2 ЗВСВОНИ и чл. 88 по НДИ със Заповед № РД-57-2340 от 16.07.1993 г. и предаден на наследниците на З., които осъществяват фактическата власт върху имота. През 1994 г. имота е заснет в кадастралния план като им. пл. № 1121 с площ от 1 667 кв. м. и съответства на бившите имоти пл. № 869 и 874 по кадастралния план от 1990 г. Твърдението в исковата молба на ищеца ТПК "Д. Б." е, че имота е тяхна собственост, получен по правоприемство от ТПК "Р." и като кооперативна собственост не попада под режима на чл. 1 от ЗВСВОНИ, поради което не е възстановен в имуществената сфера на ответниците, продължава да е тяхна собственост и те го държат без правно основание. Проследена е собствеността на кооперациите върху имота както следва: През 1956 г. със заповед № 5 600 от 20.11.1956 г. на МКСБ този имот се отрежда за нуждите на кооперация ТПК "П. м.", която се снабдява с н. а. № 19, т. 02, н. д. № 203 от 1957 г. ТПК "М." продава на ТПК "Р." терена с н. а. № 129, т. 28, н. д. № 4468 от 1961 г. За да извърши продажбата се легитимира с цитираният по-горе нотариален акт и с три удостоверения от фирмено отделение на СГС. В нотариалният акт е посочено, че за сключване на сделката е било дадено и съгласието на ЦС на ТПК с писмо № 04377 от 23.05.1961 г. Нотариалният акт е официален документ и притежава доказателствена тежест за правото на собственост на продавача и купувача и не е бил оборен по реда на чл. 154, ал. 3, пр. 1 ГПК (отм.). През 1975 г. ТПК "Р." ведно с други трудово производителни кооперации се обединяват в обща кооперация под името ТПК "Д. Б.". По делото е представен обединителен договор от 22.12.1975 г. и Протокол № 7 от 28.06.1976 г. на ИК СГНС за утвърждаване на това решение. С всичко изброено дотук се установява документално правоприемството между ТПК "Д. Б." и ТПК "Р.", установено чрез вливането на кооперациите. При наличието на установеното правоприемство правилно е разсъждението на въззивният съд, че към 1966 г. имота е бил в патримониума на ищеца. Впоследствие обаче имота е бил одържавен и предаден на ПУ "Л." за ползване, за което е съставен и акт № 6567 от 22.03.1966 г., изготвен въз основа на Протокол от 18.03.1964 г. и Заповед № 316/26 от 1.01.1966 г. на ИК на СГНС. ТПК "Д. Б." е направил искане изх. № 40 от 2.02.1993 г. за деактуване на имота по реда на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ПМС № 192 от 1991 г. С решение № 585/06 от 12.07.2006 г., постановено по гр. д. № 222 от 2005 г. на ВКС, IV Б отделение е отменено решение на СГС и делото е върнато за повторно разглеждане с указание да се провери последващо наведеното твърдение, че имота е възстановен в патримониума на кооперацията по реда на Закона за кооперациите от 1991 г. Софийски градски съд, съобразявайки се с дадените указания е намерил иска за основателен, споделяйки твърденията на ищцовата кооперация, че е собственик. Приел е, че имота се намира в патримониума на ТПК "Д. Б.", която го е получила при сливането с на ТПК "Р." по обединителен договор от 22.12.1975 г., одобрен от Ц. с Протокол № 7/19-4 от 28.06.1976 г. като е извършена и съдебна регистрация и е бил предаден за ползване, а не в собственост на ПУ "Л.", като е запазил кооперативния характер на собствеността. Тези изводи са мотивирали съда да уважи исковете. Освен това като допълнителен аргумент е изложил съображения за възстановяването му по реда на § 1 от ПЗР на ЗК и ПМС № 192 от 1991 г. Настоящия състав намира, че по поставените в изложението процесуални и материално правни въпроси съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на съдилищата. Намира, че правилно е посочено, че имота е бил възстановен по силата на закона в патримониума на ТПК "Д. Б.". Не споделя изводите, че през 1966 г. е била предадено само ползването на имота на ПУ"Л. ". Напротив намира, че с цитираните по-горе административни актове е извършено одържавяване на кооперативното имущество, което като държавна собственост е предадено в оперативно управление на държавното стопанско предприятие. Този имот обаче е възстановен по силата на Закона за кооперациите от 1991 г.(отм.) обратно в патримониума на ТПК. Налице е фактическият състав на възстановяването, а именно: имота е бил кооперативна собственост към 1966 г. - когато е одържавен; одържавяването е станало с административни актове; имота е индивидуализиран и съществува реално в същото състояние в което е бил отчужден. Следователно налице са условията за възстановяване на кооперативната собственост по реда Закона за кооперациите от 1991 г.(отм.). Именно за това ответниците не са възстановили собствеността върху него по силата на чл. 1 от ЗВСВОНИ, тъй като не се е намирал в държавата или в стопанските организации. Настоящия състав намира, че при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика по поставените процесуални въпроси, като е обсъдил доказателственият материал и го е съпоставил с твърденията и възраженията на страните. На второ място произнесъл се е по спора така както е заявен с исковата молба и се е съобразил със задължителните указанията на ВКС, дадени в отменителното решение. Настоящия състав намира, че през 1957 г. по силата на улично регулационен план и при условията на чл. 42, т. 3 ЗПИНМ, кооперация е могла да получи в собственост държавен имот, който е отреден за нейните нужди. Собствеността се е получавала по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /ред. 1956 г./ по силата на самия план. Предявеният е иск по чл. 108 ЗС при който са били установени в кумулативна наличност трите предпоставки- ищеца ТПК "Д. Б." е собственик, ответниците са във владение на спорния имот и това владение се осъществява на основание, което не може да се противопостави на собственика. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.