Решение № 10717 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2012 г.

Решение № 10717 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Анелия Узунова, срещу решение № 2315 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 8816/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Ответникът по касационната жалба, чрез писмено становище, подадено от процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил заповед № К-5243 от 26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Огнян Спасов Гугушев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че заповедта е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага до два месеца от откриване на нарушението. Според тричленния състав административният орган не е обсъдил писмените обяснения, дадени от Гугушев, което от своя страна също представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за неправилно. Административнопроизводствените правила за (процесуално) законосъобразно проведено дисциплинарно производство са регламентирани в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на част трета "Държавна служба в МВР" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в глава шеста "Дисциплинарна отговорност" на част IV "Държавна служба в МВР" от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Съществени разпоредби относно дисциплинарните нарушения и свързаната с тях дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се съдържат и в издадената от министъра на вътрешните работи Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 14.08.2009 г.). Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, носят за това дисциплинарна отговорност, като се наказват с предвидените в ЗМВР наказания (чл. 224, ал. 1 и 3 ЗМВР), наложени в сроковете по чл. 225 ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува със заповед на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР (чл. 239, ал. 1 ППЗМВР) при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 231, ал. 1 ППЗМВР). То се провежда с участието на служителя, за когото съществуват данни, че е извършил дисциплинарното нарушение или без неговото участие (в негово отсъствие, според чл. 229, ал. 5 ЗМВР). Служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР (чл. 230, ал. 4 ЗМВР). Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му (чл. 225, ал. 1 ЗМВР). За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му (чл. 225, ал. 2 ЗМВР). Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление (чл. 225, ал. 4 ЗМВР). Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 223, ал. 1, 2 ППЗМВР). Анализът на горните разпоредби води до извод, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от датата, на която материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая това е министърът на вътрешните работи. Видно от материалите по делото дисциплинарната преписка е постъпила при министъра на 20.04.2011 г., което обстоятелство е удостоверено с вх. № ДП-88/20.04.2011 г. Без значение в случая е обстоятелството, че първоначалната обобщена справка относно извършена проверка от комисия по ДП, образувано срещу Огнян Гугушев е постъпила на 16.02.2011 г. в деловодството на МВР Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", доколкото същата е била върната на дисциплинарноразследващия орган за събиране на допълнителни доказателства, съгласно чл. 245, ал. 2 ППЗМВР. В случая не може да бъде преценено дали необсъждането на обясненията, дадени от Гугушев, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е изложил съображения относно липсата или наличие на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В обжалваното решение съдът не е изложил съображения относно следните обстоятелства: 1. били ли са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед респ. за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и в тази връзка - събраните в дисциплинарното производство доказателства обосновават ли извод за извършено от Гугушев дисциплинарно нарушение; 2. съобразена ли е заповедта с целта на закона; 3. дали административният орган, преди да издаде обжалвания акт, е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая, предвид обстоятелството, че не е спрял дисциплинарното производство до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда или решение на съда, както и спазени ли са принципите, регламентирани в чл. 7 и чл. 35 АПК. Липсата на изложени съображения относно посочените по-горе обстоятелства прави решението постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не дава възможност на настоящата инстанция да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че с оспореното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, неправилно е приел, че в случая е допуснато нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР и само на това основание е отменил заповедта на касационния жалбоподател, без да обсъди по същество правния спор - било ли е извършено или допуснато от служителя Огнян Гугушев посоченото в обжалваната пред тричленния състав заповед нарушение на служебната дисциплина и ако това нарушение е било осъществено - правилно ли е било квалифицирано и наложеното за него дисциплинарно наказание съответства ли по вид на предвиденото в ЗМВР и ППЗМВР за такова нарушение. Касационната жалба е основателна, оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи съображения относно посочените в мотивите на настоящото съдебно решение обстоятелства, като съобрази, че не фактът на образуване на досъдебно производство срещу държавния служител, а извършеното от него деяние, за което е образувано същото производство представлява нарушение на Етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Това е така, доколкото фактът на образуване на производството не може да бъде вменено във вина на лицето, срещу което е образувано наказателното производство. Дисциплинарната отговорност на лицето може да бъде ангажирана единствено за извършено от него конкретно действие или бездействие, което осъществява състав на дисциплинарно нарушение. Извършеното нарушение следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от дисциплинарнонаказващия орган. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,