Решение № 10245 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2012 г.

Решение № 10245 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Боянова Стоева-Стоянова против Решение № 17290/29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2056/2011 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ксения Стоянова Семизорова, в качеството й на директор на ОДЗ № 7 "Детелина" срещу Решение № 187/4.08.2010 г. по преписка № 92/2009 г. на КЗД в частта му по т. 5, с която е прието за установено, че същата е допуснала неравно третиране за периода 1.03.2007 г. - 1.01.2008 г., за което й е наложена глоба в размер на 250 лв. и с жалба от Румяна Боянова Стоева-Стоянова, с която се иска отмяна на решението на КЗД и да се уважи изцяло жалбата й срещу директора на ОДЗ № 7. Съдът е отменил Решение № 187 в обжалваната му част по първата жалба и е отхвърлил изцяло втората жалба. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решението съответства на материалния закон - чл. 4, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, доколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В процесния случай хипотезата на тази правна норма не е изпълнена, тъй като фактически е установена липса на сравними сходни обстоятелства, с оглед доказателствата за различие в размера на възнагражденията и на другите две служителки Деспотова и Топалова. За периода на твърдяната пряка дискриминация те са на постоянен трудов договор и работят в ОДЗ 7 "Детелина" от неговото създаване или повече от 20 години, за разлика от жалбоподателката, която е била назначена на срочен трудов договор със стартова заплата, съгласно поименното разписание на длъжностите. Липсата на доказателства за критериите, по които е определен конкретен размер на възнаграждение не обосновава извод за наличие на неравно третиране на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, още повече, че в решението липсва обосноваване на признак. Решението не противоречи на чл. 14 от ЗЗД, тъй като съдът правилно е отчел, че липсват доказателства да е налице положен еднакъв труд, полаган от различни лица, т. е. да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н. Обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. Стоянова, предвид съобразената материална компетентност на КЗД, а така също и в частта, с която е отхвърлена жалба по оплакване за тормоз по признаците "образование" и "увреждане", при липса на доказване на факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация (чл. 9 от ЗЗД). Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав