Решение № 8851 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2021 г.

Решение № 8851 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против решение № 1188 от 26.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1259 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2021 г. С обжалваното решение по жалба на "Химпекс" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-136-0067177 от 14.05.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" бензиностанция и автомивка, находящ се в гр. Китен, вход гр. Китен, стопанисван от "Химпекс" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, [улица], представлявано от И. И., забранен е достъпа до него за срок от 3 дни и НАП е осъдена да заплати на "Химпекс" ООД, разноски в размер на 650 лв. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че дружеството е имало въведено в експлоатация ЕСФП, но това само по себе си не го освобождава да подава информацията по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. По време на проверката е констатирано, че "Химпекс" ООД не е подал своевременно информация към НАП. Установено е, че към датата на получаване на горивото няма изпратен ЕДД. Твърди, че ЗПАМ е правилна и законосъобразна, като правилно е мотивирана за налагане на срока за запечатване на търговският обект. Касаторът обжалва решението и в частта за присъдените разноски, като счита, че сумата в размер на 650 лв., с която е осъдена НАП, да заплати като разноски на "Химпекс" ООД е силно завишена и иска същата да бъде намалена до минималния размер. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - "Химпекс" ООД, чрез адв. Т. Митева оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото за касационна инстанция, съобразно представен списък (л. 23). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед за налагане на ПАМ № ФК-136-0067177 от 14.05.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" бензиностанция и автомивка, находящ се в гр. Китен, вход гр. Китен, стопанисван от "Химпекс" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, [улица], представлявано от И. И., и е забранен достъпа до него за срок от 3 дни. На 11.05.2021 г. е извършена проверка на търговски обект - бензиностанция и автомивка, находящ се в гр. Китен, вход Китен, стопанисван от дружеството. При проверката, след анализ на представените документи за доставени горива в обекта и съпоставка в масивите на НАП, както и наличността на горивата в резервоарите на обекта, е констатирано, че "Химпекс" ООД не е изпълнило задължението си да подаде по изградената дистанционна връзка с НАП, данни за получените горива в търговския обект на датата на настъпване на данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. В обекта е въведена в експлоатация електрона система с фискална памет /ЕСФП/, модел "Дианел плюс" вер. 3. 1. KL, одобрена със свидетелство № 171FS, с HH: DL002104 и ИН на ФП: 59002104 с нивомерна измервателна система/НИС/ VISY STICK с калкулатор DL 3300. "Химпекс" ООД като данъчно задължено лице и получател по доставки на течни горива е получило дизелово гориво, отчетено от нивомерната измервателна система, както следва: на 29.04.2021 г. в 12. 40 ч. - 61, 1 л. бензин, разтоварено в резервоар № 2; данните за доставката по документ на посоченото количество са подадени към НАП на 03.05.2021 г. като е деклариран акцизен данъчен документ/АДД/№ 00000000000605425 от 29.04.2021 г. и количество - 612 л.; на 29.04.2021 г. в 12. 56 ч. - 4738 л. бензин, разтоварено в резервоар № 1; данните за доставката по документ на това количество са подадени към НАП на 03.05.2021 г. като е деклариран АДД № 00000000000605425 от 29.04.2021 г. и количество 4882 л.; на 29.04.2021 г., в 13. 00 ч. -3153. 78 л. +16 л. дизел, разтоварено в резервоар № 4; данните за доставката по документ на това количество са подадени в НАП на 03.05.2012 г. като е деклариран АДД № 00000000000605427 от 29.04.2021 г. и количество 3172 л. и на 29.04.2021 г. в 13. 15 ч. - 8353. 47 л. дизел, разтоварено в резервоар № 3; данните са подадени към НАП на 03.05.2021 г. с деклариран АДД № 00000000000605427 от 29.04.2021 г. и количество 3400 л. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС от ЕСФП към НАП, което е нарушение по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. За констатациите от проверката е съставен протокол № 0067177 от 11.05.2021 г. За извършеното нарушение са съставени два АУАН № F611946 и № F611949. За да отмени ЗПАМ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, защото от събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушение от страна на "Химпекс" ООД. Съдът е приел, че не може да се приеме като неправомерно поведението на жалбоподателя, че данни по процесиите доставки не са подадени и чрез електронен документ. Такова изискване е в противоречие с цитираната норма на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, която императивно определя, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Съдът е посочил, че след като доставките са били отчетени от тази система като получени на 29.04.2021 г. и не е изяснен въпросът, има ли налична информация в НАП на тази дата или такава липсва, то тази неяснота, не може и не следва да бъде използвана във вреда на данъчно задълженото лице. Съдът е приел, че подаването на данни за доставка по документ на 03.05.2021 г. е ирелевантно за спора, доколкото според съда дружеството няма задължение за подаване на информация чрез ЕСФП и чрез електронен документ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 на с. р. - получател по доставка на течни горива подава електронен документ за получаване съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Прието е, че в случая не е извършено нарушение па чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Съдът е счел, че предвид липсата на извършено нарушение е безпредметно да се обсъжда срока на наложената ПАМ. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил на дружеството разноски по делото в размер на 650 лв. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите. В разглеждания случай ПАМ е обоснована с извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, като този текст е посочен в мотивите на заповедта. В нормата е предвидено, че данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в чл. 118, ал. 11 ЗДДС са предвидени множество изключения от така вмененото задължение, а административния орган не е обсъдил нито една от тях. Дори само това е основание да бъде прието, че прилагането на ПАМ е в нарушение на административно производствените правила, тъй като не е изяснен въпросът дали дружеството не попада в някое от тези изключения. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. В административната преписа са налични издадени служебни бонове с дата 29.04.2021 г. от ЕСПФ на търговеца, от които е видно, че полученото гориво е отчетено в фискалната памет на устройството и е подадена информация за това до НАП. Следователно изводът на съда, че не е налице извършено нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е правилен. Дори да бъде прието, че има нарушение относно данните, които търговеца на горива следва да подава към НАП, то е видно, че информация отново е подадена според изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на 03.05.2021 г. Това обстоятелство е посочено в ЗПАМ. Следователно още преди издаването на процесната заповед нарушението е било отстранено. Налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. Настоящият състав намира, че нарушението е преустановено към момента на издаване на оспорената заповед. В практиката на Върховния административен съд се обосновава становището, че наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на нарушението. Това обстоятелство е от значение за преценката на законосъобразността на оспорената ПАМ. Настоящият състав намира, че наложена след преустановяване на нарушението ПАМ не съответства и на целите по чл. 22 ЗАНН. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. Сумата от 650 лв. е претендирана своевременно от "Химпекс" ООД и са представени доказателства, че същата е заплатена за държавна такса и процесуално представителство на дружеството. При липса на възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, съдът е присъдил разноски в доказания размер. Наведените за първи път оплаквания за завишен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред АС гр. Бургас в касационната жалба са недопустими и не следва да бъдат обсъждани. Ответникът по касацията е взел становище по касационната жалба и е претендирал и доказал направени разноски в размер на 500 лв., поради което същите следва да му се присъдят. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,