Решение № 9668 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 10653 от 18.03.2026 г., постановено по адм. д. № 7735/2025 г. Административен съд – София град, трето отделение, 71-ви състав, е прогласил по жалба от „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В., нищожността на Ревизионен акт № Р-22222523003117-091-001/17.05.2024г., издаден от Й. Д. М. на длъжност Началник на сектор, възложител на ревизията и И. Б. И. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД НАП-София, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение №1134/16.08.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ /ОДОП/ София съгласно чл.156 ал.4 ДОПК. С решението съдът е изпратил преписката на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – СДО за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В. и при съобразяване с даденото в настоящето решение тълкуване и прилагане на закона. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В., сумата от 826,76 евро за направени разноски.

Срещу постановеното решение в частта, в която ревизионният акт е прогласен за нищожен, е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт С. Станчева. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, п.к. 1700, р.н „Студентски“, [адрес], представлявано от В. Ц. В. и К. В. В., не взема становище по касационната жалба.

Срещу постановеното решение в частта му, в която съдът е изпратил преписката на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – СДО за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, е подадена касационна жалба от „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, п.к. 1700, р.н „Студентски“, [адрес], представлявано от В. Ц. В. и К. В. В., чрез пълномощника адв.Р. Николов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град в посочената му част.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт М. Михайлова взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура взема становище за основателност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

С решението си Административен съд – София град е прогласил по жалба от „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В., нищожността на Ревизионен акт № Р-22222523003117-091-001/17.05.2024г., издаден от Й. Д. М. на длъжност Началник на сектор, възложител на ревизията и И. Б. И. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД НАП-София, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение №1134/16.08.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ /ОДОП/ София съгласно чл.156 ал.4 ДОПК. С решението съдът е изпратил преписката на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – СДО за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В. и при съобразяване с даденото в настоящето решение тълкуване и прилагане на закона. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 10000 от 21.03.2025г. на Административен съд – София град по адм.д. № 9830/2024г. с решение № 8009 от 18.07.2025г.на Върховния административен съд, първо отделение, по адм.д. № 4406/2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Първоинстанционният съд е описал много подробно всички заповеди във връзка за провеждане на ревизията, започвайки от заповед №Р-22222523003117-020-001 от 26.05.2023 г. /л.45/, връчена по електронен път на 05.06.2023 г., издадена от С. Н. Г., на длъжност началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция СДО при ТД на НАП София, в качеството на заместник на Й. Д. М., съгласно Заповед №25РД-84-2225-53/25.05.2023 г., /л.39/, издадена от директора на ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД за установяване на задълженията по ЗДДС за периодите от 01.07.2020 г. до 30.11.2022 г. Отбелязани и са и доказателствата във връзка с отсъствието на Й. Д. М. са представени Заповед № Заповед №25РД-84-2225-53/25.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП – София, с която на основание чл. 84, ал. 2 от ЗДСл и Предложение № 25544-00-682/25.05.2023 г. е наредено С. Н. Г. за времето от 25.05.2023 г. до 21.06.2023 г. включително, да изпълнява задълженията на Й. Д. М.; и Заповед № РД-01-2047/31.10.2019 г. на Директора на ТД на НАП-гр. София (л. 41 от адм. дело № 9830/2024 г.). Отбелязано е, че всички заповеди, след първата, са издадени от Й. Д. М., на длъжност началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция СДО при ТД на НАП София, оправомощена със Заповед №РД-01 -2047/31.10.2019 г. /л.41/, издадена от директора на ТД на НАП София.

В мотивите на решението с оглед на дадените задължителни указания на ВАС за доказване компетентността на органа издал ЗВР, респективно ЗИЗВР от страна на ответника, са възпроизведени и допълнително представените доказателства. В решението са възпроизведени и съставения ревизионен доклад и ревизионен акт, както и проведеното административно оспорване.

Първоинстанционният съд е приел, че така издаденият ревизионен акт е нищожен, както систематизирани за нуждите на настоящето изложение аргументите му в тази насока се свеждат до следното:

1. Очертана е правната рамка относно компетентността на органите, издаващи ревизионния акт. Посочено е, че съгласно чл.119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а органът, възложил ревизията, е териториалния директор или лицето, на което са учредени правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Добавено е, че ръководителят на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане (ЗВР), съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Направено е позоваване на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС, в което изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". Отбелязано е, че в същото тълкувателно решение е прието, че "След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК". Първоинстанционният съд е посочил, че от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка, а изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Посочено е, че предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Отбелязано е още, че правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, правомощието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. 2. На база на така очертаната правна рамка, първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на изводите си за компетентността на органите, издали оспорения ревизионен акт, съобразявайки представените по делото доказателства. Посочено е, че в случая началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № Р-22222523003117-020-001 от 26.05.2023 г., издадена от С. Г., в качеството й на заместник на Й. М. и двете на длъжност началник сектор "Ревизии", отдел "Контрол", ТД на НАП – София. Отбелязано е, че според трайната съдебна практика, за да е изпълнен фактическият състав на "заместването" следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции, съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ВАС на титуляря на длъжността. 3. Посочено е, че от Заповед № РД-01-2047/31.10.2019 г. на директора на ТД на НАП София, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е видно, че С. Н. Г. поначало не е органът по приходите, който е определен да упражнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляря – Й. Д. М.. Добавено е, че в Раздел II, т. 1 на заповедта като такъв е определена Л. К. К., също заемаща длъжността Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, но не тя е издател на ЗВР, сложила началото на ревизионното производство, респ. с която на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК е определен съставът на ревизиращия екип, вкл. и органът по приходите от този състав, изпълняващ функциите на "ръководител на ревизията". 4. Акцентирано е, че по делото липсват твърдения и доказателства за отсъствие на определения в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заместник – Л. К. К. на Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, към 26.05.2023 г., което да обосновава издаването на заповед за заместването на Й. М. от друг орган по приходите. Допълнено е, че данни за отсъствие на Л. К. или за съществуването на друга обективна пречка да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляра Й. М. не се установява да се съдържат по делото, от ответника не се твърди и не са ангажирани други доказателства, включително и такива, че към момента на образуване на ревизията, Заповед № РД-01-2047/31.10.2019 г. на директора на ТД на НАП – София е изменена в частта по Раздел ІІ, т. 1 относно заместването на Й. М.. 5. Изграден е извод, че при липсата на доказателства за надлежно заместване на органа по възлагане на ревизии от С. Г., то първоначалната заповед за възлагане на ревизията на "ЕС ВИ ДИ ГРУП" АД от 26.05.2023 г., е издадена от некомпетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В продължение е посочено, че в ТР 4/2004 г. на ВАС, правно значение се придава единствено на факта на отсъствието на титуляря, но в случая обаче, правно значение има и фактът на отсъствието на предвидения поначало заместник, което би следвало да обоснове необходимостта от издаване на заповед за заместване.

На основание гореизложеното е изграден генерален извод, че заповедта за възлагане на ревизия, с която е поставено началото на ревизионното производство, и също така е определен органът, натоварен с функциите на "ръководител на ревизията" (чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК), който освен това е част от екипа по издаването на РА (чл. 119, ал. 2 ДОПК), е издадена от некомпетентен орган, поради което и не поражда търсените правни последици и издаденият в хода на това производство РА е нищожен. Посочено е, че доказателствената тежест за установяването на посочените факти е изцяло на административния орган (чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), с която същият не се е справил, въпреки дадените указания. Прието е, че на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК ще следва административната преписка да се изпрати на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - СДО за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия и при съобразяване с даденото в настоящето решение тълкуване и прилагане на закона.

Решението на Административен съд – София град е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

В касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – София против частта от решението за прогласяване на нищожността на ревизионния акт се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е направил неправилна интерпретация на представената по делото заповед № РД – 01.- 2047/31.10.2019г. на директора на ТД на НАП – София, на база на което е изградил неверен извод, че първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия е издадена от некомпентен орган, което има за последица нищожност на издадения ревизионен акт.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти относно издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, същите са подробно възпроизведени в съдебния акт и не следва да бъдат преповтаряни. Настоящата съдебна инстанция споделя и възпроизведената правна рамка от първоинстанционния съд относно компетентността на органите по възлагане и провеждане на ревизията. От данните по делото може да бъде направен извод, че решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен поради това, че С. Н. Г. не е била компетентна да замести Й. М. при издаването на Заповед за възлагане на ревизията № Р – 22222523003117 – 020 – 001 от 26.05.2023г., с която е образувано ревизионното производство срещу „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300. По същество е прието, че административният орган е доказал в хода на процеса отсъствието на титуляра Й. М., но според съда за да бъде заместена същата от С. Н. Г. е следвало да бъде доказано отсъствието по уважителни причини на Л. К. К., каквито доказателства не са представени по делото. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване. От данните по делото е видно, че със заповед № РД – 01.2047 от 31.10.2019т. на директора на ТД на НАП – София /л.41 от адм.д. № 9830/2024г./ на осн.чл.11,ал.3 ЗНАП във връзка с чл.112,ал.2,т.1 ДОПК е наредено функциите на компетентен орган по чл.112,ал.2,т.1 ДОПК да се изпълняват от следните служители в отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“: Й. Д. М., Л. К. К. и С. Н. Г. /т.1 от заповедта/, като всяка едно от посочените лица заема длъжност началник на отдел „Ревизии и проверки“ в СДО – при ТД на НАП - София. В т.II са посочени служителите, които да изпълняват правомощията на орган по възлагане при ревизии при отсъствие на титуляра :, като по т.2 е посочено, че при отсътвие на Й. Д. М. същата се замества от Л. К. К. или С. Н. Г.. Използваният в заповедта израз „или“ не означава поредност на заместването, каквито мотиви са изложени от първоинстанционния съд, а алтернативност на същото. Този извод се извежда от тълкуването на израза „или“, който се използва за свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят или за изразяване на алтернативност - справка Речник на българския език. В този смисъл при заместване на титуляра Й. Д. М. от С. Н. Г. е необходимо да се представят доказателства за отсъствието на титуляра Й. М., но не е необходимо да се представят доказателства за отсъствието на другия заместващ Л. К. К.. С оглед на това следва да бъде прието, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия № Р – 22222523003117 – 020 – 001 от 26.05.2023г., с която е образувано ревизионното производство срещу „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, е издадена от компетентен орган и поражда правни последици.

Като е приел друго и е прогласил оспорения ревизионен акт за нищожен, първоинстаниционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено, в това число и в частта му, в която преписката е вързаната на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – СДО за издаване на нова заповед за възлагане на ревизия на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, със седалище в гр. София, представлявано от В. Ц. В. и К. В. В. и при съобразяване с даденото в настоящето решение тълкуване и прилагане на закона.

След повторната отмяна на първоинстанционното решение при условията на чл.227,ал.1 АПК настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по същество на спора, като второто първоинстанционно решение няма мотиви в тази насока.

От данните по делото е видно, че оспореният ревизионен акт № Р-22222523003117-091-001/17.05.2024г., издаден от Й. Д. М. на длъжност Началник на сектор, възложител на ревизията и И. Б. И. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД НАП-София, е изменен и потвърден с Решение №1134/16.08.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ /ОДОП/ София съгласно чл.156 ал.4 ДОПК в частта му, относно определени задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди м.07, м.08, и м.11 на 2020г., м. 01, м. 04, м. 06, м.07 и м. 12 на 2021г. и м. 05 и м.11 на 2022г. в в резултат на: непризнато право на данъчен кредит в размер на 485 874,20лв. по фактури с предмет авансови плащания и наем на строителна механизация по фактури, издадени от „НИК ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД в размер на 485 874,20лв.; непризнато право на данъчен кредит в размер на 120 000лв. по фактура издадена от „СТРОЙ КЪМПАНИ КОМЕРС“ ЕООД, ведно с начислени лихви и начислени лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит в размер на 48,23лв.

От данните по делото е видно, че ревизираното дружество е с основен предмет на извършване на строителство на линейни обекти – железопътни линии, ремонт и реконструкция на сгради, отдаване под наем на тежка строителна механизация и моторни превозни средства.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 485 874,20лв. с предмет авансови плащания и наем на строителна механизация по фактури, издадени от „НИК ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, за данъчни периоди от м.11.2020г. до м.01.2021г. и м.11 на 2022г., следва да бъде посочено следното: Събраните доказателства в хода на ревизията относно въпросните доставки са подробно описани в съставения ревизионен доклад /л.60 и сл. от адм.д. № 9830/24г./. Констатациите на органите по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит, са изложени в ревизионния доклад, съответно в синтезиран вид в решението на горестоящия орган при проведеното административно оспорване. Обобщени, същите се свеждат до следното: 1. Представен е само един акт за наем на механизация за периода от 01.04.2022г. до 30.11.2022г., което се свързва с фактура № 0…0256 от 30.11.2022г., в който протокол не се съдържат данни за обектите, на които е работи техниката, като последващата реализация по фактура № 10…0121/30.11.2022г., издадена от ревизираното на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, на възложителя „Транс Логистика“ ЕООД е приложен протокол за извършена работа с механизация за период от 01.01.2022г. до 30.04.2022г., т.е. техниката е наета за период, различен от този през който са извършени услугите и не може да се установи разполагаемостта на доставчика с техника; 2. Не е предоставена информация за съответните екипи към наетата техника, възлагателни писма, подписани приложения за съответния обект, видове и количества необходим инвентар, оборудване и техника. 3. В хода на ревизията не са представени надлежни доказателства, че наемодателят „Ник Транс Строй“ ЕООД притежава необходимата техника, която отдава под наем на ревизираното лице. Една част от техниката е апортирано в капитала му от „Минерал 2009“ ЕООД, а останалата техника е наета по договор със „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД, като в договора за наем няма инвидиуализация на същата. В протокола от 05.01.2022г., съставен за дължимия наем за ползване на строителна техника от „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД са ипаси различни по вид машини с отработени по 31 машиносмени от всяка една от тях. В същото време в протоколите съставени от „Ник Транс Строй“ ЕООД за дължимия наем от жалбоподателя за данъчни периоди м.06/2020г. и от 01.07.2020г. до 28.12.2020г. няма съвпадение на техниката и отработените машиносмени. 3. От събраните в хода на ревизията доказателства не може да се установи кой е действителният собственик на въпросната техника и съответствието й с наетата такава. При извършените проверки не е установено по-голяма част от техниката да е преминала съответен годишен технически преглед за посочените периоди, да има сключени валидни договори за „гражданска отговорност“, липсват данни за движение на въпросните машини в района на изпълняваните строителни дейности. 4. Дружествата, установени в хода на ревизията като собственици на техника, посочена като отдадена под наем от „Ник Транс Строй“ ЕООД, декларират, че не са отдавали под наем строителна механизация и МПС. В договора за наем между „Ник Транс Строй“ ЕООД и „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД е посочено, че наемателят няма право да пренаема строителната техника без съгласието на наемодаделя. 5. От материали по досъдебно производство № 32863М9/2022г. на Европейската прокуратура е установено, че за посочените ревизирани периоди част от строителната техника е предоставяна от „Ник Транс Строй“ ЕООД и на други лица. 6. В хода на настоящата ревизия задълженото лице дава обяснения, че след като от негова страна са извършени последващи доставки към неговия възложител „Транс Логистика“ ЕООД, то следва да се считат за реални и извършените доставки на наета техника от „Ник Транс Строй“ ЕООД, тъй като дружеството не разполага с необходимата техника, с която да изпълни доставките. В същото време при извършена проверка в рамките на ревизия на възложителя „Транс Логистика“ ЕООД ревизираното„ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД е дало обяснения, че дружеството притежава материални активи и кадрови потенциал по изпълнение на доставките, свързани с извършените СМР по проект „Модернизация на ж.п.участък Костенец Септември“.

Със сходни аргументи не е признато и право на данъчен кредит в размер на 120 000лв. по фактура № 0…08/31.07.2020г., издадена от „Строй Къмпани комерс“ ЕООД, с предмет наем на строителен инвентар, оборудване и техника заедно със съответните екипи към нея, която техника е използвана от ревизираното лицеза извършване на СМР на обект „Железопътен участък Оризово – Михайлово“ и „Железопътен участък Костенец Септември“.

Тези констатации на ревизиращите органи се оспорват от задълженото лице, същото поддържа тезата, че органите по приходите не са извършили детайлна проверка на съществуващата документация, и че събраните както в хода на ревизията, така и на делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и негова е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване.

С оглед на доказателствата по делото основният спор между страните е относно това, дали двамата доставчици са разполагали със строителна техника и механизация, съответно персонал, работещ с тази техника, която техника да може да бъде предмет на наем и от там на спорните доставки. Впрочем в този смисъл се съдържат и указания в отменителното решение на ВАС.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на органа по приходите, че двамата доставчици не са разполагали с необходимата техника, която да могат да отдадат под наем на задълженото лице. От ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не се опровергават констатации за липса на реални доставки, обосновани с изложените по-горе обстоятелства. Следва да бъдат споделени и констатациите, че от събраните по време на ревизията доказателства се следва извод, че задълженото лице е знаело или не възможно да не знае, че участва в привидна сделка. В хода на ревизията е установено, че от задълженото лице са извършени доставки на услуги към неговия възложител, но не съществуват доказателства от кого същите са осъществени, като този извод се налага от това, че не е възможно да не е осъществяван контрол на обектите и на техника, с която се работи на тях. На практика с изричното или мълчаливото приемане на доставка на услуга от лице, за което се знае или е невъзможно да не се знае, че е действителния доставчик, получателя съзнателно се поставя в положение на недобросъвестно задължено лице и не може да бъде защитен от принципа на правната сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

С оспорения ревизионен акт на задълженото лице са определени задължения за лихви в размер на 48,23лв. в резултат на това, че задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит по несъществуващи фактури, като лихвата е определена за периода от упражняването на кредита до извършването на корекция от самото лице. Оплаквания против тази част от акта не се правени от жалбоподателя, като констатациите на ревизиращите в тази част не се опровергават от доказателствата по делото.

Като правилен и законосъобразен, оспореният ревизионен акт следва да бъде потвърден, а жалбата на „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора „ЕС ВИ ДИ ГРУП“ АД, ЕИК 206050300, следва да бъде осъдено да заплати Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за всички съдебни инстанции общо в размер на 37 956,43евро. От тази сума 1 738,39евро е левовата равностойност на заплатената държавна такса от по 1 700лв. за всяка една касационна инстанция; 460,16евро е общо юрисконсултското възнаграждение за втората първа и за настоящата съдебна инстанция, определено при сега действащата редакция на чл.161,ал.1 ДОПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а останалите 35 757,88евро е левовата равностойност на юрисконсулстското възнаграждение за първата първа инстанция и първата касация, определено според тогава действащата редакция на чл.161,ал.1 ДОПК и чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.6 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 и чл.227,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,